Определение № 50155 от 10.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1090 от 12.05.2022 г. по гр.д.№ 14693/ 2021 г., с което след като са отменени решение на Софийски районен съд № 3057/ 13.10.2021 г. и определение № 7633/ 29.10.2021 г. по гр.д.№ 28401/ 2021 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Служба „Военно разузнаване“, гр.София, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 365 от 21.04.2021 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „доцент” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 16 032 лв за период от 28.04.2021 г. до 28.10.2021 г. В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол като очевидно неправилно. Според него при решаване на спора съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл и се е произнесъл явно необосновано по твърдението му за извършено от ответника злоупотреба с право. Освен това релевира правните въпроси „Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ и „Приложима ли е разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10б във връзка с чл.8 ал.3 от КТ спрямо хабилитирани преподаватели преди навършване на 65-годишна възраст“?“. Касаторът счита,че първият от тези въпроси е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а и за двата въпроса поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Служба „Военно разузнаване“ оспорва касационната жалба по същество, без да вземе изрично становище по наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд приел за установено, че ищецът е бивш военнослужещ, чийто договор за военна служба бил прекратен поради навършване на пределна възраст, считано от 11.07.2014 г., от същата дата упражнил придобитото право на пенсия по реда на чл.69 КСО. На 18.07.2014 г. между него и Служба „Военна информация“ бил сключен трудов договор № 1550/ 18.07.2014 г., съгласно който му било възложено да изпълнява длъжността, „Асистент“ в Служба „Военна информация“, филиал „Информация и сигурност“ на Военна академия „Г.С. Раковски“, катедра „Военни и специални дисциплини“. Към 21.04.2021 г. той заемал длъжността „доцент“ в посочената катедра, на тази дата му било връчено предизвестие, с което директорът на Службата го уведомил, че с изтичане 30 - дневен срок от получаване на предизвестието ще прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.10б КТ. Преди изтичане на срока на предизвестието, на 27.04.2021 г., на ищеца била връчена заповед с която трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 28.04.2021 г. При така установените обстоятелства въззивният съд приел, че към момента на издаване на уволнителната заповед е бил изпълнен фактическият състав на прекратителното основание по чл.328 ал.1 т.10б КТ. Посочил, че за законността на уволнението не било необходимо заповедта на директора на Службата да се предхожда от решение на академичния съвет, защото не били приложими правилата на чл.58 ЗВО и чл.35 ЗРАСРБ. Тези закони създавали специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения предвид спецификата на преподавателската дейност, но те не изключвали общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ. Предпоставките за законосъобразно уволнение на основание чл.328 ал.1 т.10б КТ били две: работникът или служителят да е „придобил” и „упражнил“ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудовото правоотношение да е възникнало след този момент. Законът не поставял други изисквания и не предвиждал други обстоятелства за законосъобразно упражняване на потестативното право на работодателя. Съдът отхвърлил и доводите на ищеца, че следвало да намери приложение нормата на чл.63 ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Военна академия „Г.С. Раковски“, предвиждаща, че членовете на академичния състав, които са цивилни служители, се освобождават от длъжност със заповед на началника на академията въз основа на решение на академичния съвет по реда на ЗВО, ЗРАСРБ и КТ. Приел, че въпросната разпоредба била приложима само за основанията, предвидени в ал.1 от същия член, които преповтаряли специалните основания на чл.58 ЗВО и чл.35 ЗРАСРБ. В хипотезата на чл.328 ал.1 т.10б КТ решение на Академичния съвет преди издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор не било необходимо. Приел също, че разпоредбата на §11 ПЗР ЗВО не ограничавала правото на работодателя да прецени дали да прекрати трудовото правоотношение с професор или доцент след навършване на определената в закона възраст, или да го продължи. Тази разпоредба уреждала задължение за работодателя да обсъди предложение на академичния съвет, при наличие на такова, но нито предложението на колективния орган било задължително за работодателя, нито той бил длъжен да изчака постъпването на такова предложение преди да реши въпроса за прекратяването на трудовия договор или за продължаването му. Позовал се и на съдебна практика, според която правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия се разпростира и по отношение на работниците и служителите, придобили и упражнили това право по реда на чл.69 и чл.69а КСО, независимо от това дали правото е придобито поради наличието на определена възраст, или без оглед на това. Съдът отхвърлил твърденията на ищеца, че работодателят действал недобросъвестно и злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение. Посочил, че тези твърдения не намират опора в представените по делото доказателства. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят поддържа очевидната неправилност с доводи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, тъй като разпоредбата на чл.63 ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Военна академия „Г.С. Р.“ следвало да намери приложение и за уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.10б КТ. Това обаче не следва от текста на цитираната норма, а е въпрос на тълкуване на закона, което изисква проверка по същество. Същото важи и за твърдението на касатора за явна необоснованост на извода на въззивния съд относно доводите му за извършено от ответника злоупотреба с право. Съдът е отхвърлил тези доводи като недоказани, а дали действително по делото има доказателства за противното е въпрос на проверка по същество. Такава в производството по чл.288 ГПК не може да бъде извършена, поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То не може да бъде допуснато и по формулираните правни въпроси. Те обуславят обжалваното решение, но нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно постановките в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена безпротиворечива практика, съобразена от въззивния съд. Според тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. С разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10 б КТ /преди изменението т.10а/ правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия се разпростира и по отношение на работниците и служителите, придобили и упражнили правото си на пенсия по чл.69 и чл.69а КСО, независимо от това дали правото е придобито поради наличието на определена възраст. По този начин законодателят изравнява статута на работещите пенсионери - придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта. Това важи и за лицата, заемащи длъжността „доцент“, които не са навършили 65-годишна възраст /определение № 439/ 17.05.2018 г. по гр.д.№ 767/ 2018 г., IV г.о., решение № 141/ 11.06.2013 г. по гр.д.№ 811/ 2012 г., IV г.о./. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което и по поставените правни въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и