Определение № 368 от 27.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4979/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 52242/30.04.2013 год. на К. Т. С. заявена чрез адв. Б. П. срещу въззивно Решение от 27.03.2013 година по гр. възз. д. Nо 15 955 /2011 год. на Софийския градски съд –II Д отд.. С посоченото решение, Софийския градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.258 сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция от 07.09.2011 год. на Софийския районен съд -26 с-в по гр.д. Nо 14472/2009 год. по отхвърления отрицателен установителен иск на К. С. срещу [фирма], с който ищцата е искала да се приеме за установено по отношение на ответника, че последния не е собственик на ПИ Nо 1325 от кв. 32 по плана на [населено място] м.“О. купел“ с площ от 840 кв.м., за който имот е отреден УПИ II -1325, в посочените граници. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е препотвърдил, по реда и на основание чл. 272 ГПК правните изводи на първата инстанция, че вписаната искова молба по иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД преди датата на откриване на наследството, и вписаното в срок решение за обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред, макар и при участието на наследниците по закон, прави противопоставими на ищцата/ наследник по завещание/ всички действия на приобретателя след този момент. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довод, че въпросите: противопоставимо ли е действието на вписването на искова молба по чл. чл.19 ал. 3 ЗЗД на трето лице- наследник по завещание, при липса на категорични доказателства за датата на вписването, допустимо ли е да се приеме ,че има вписване на база на предположение и кой е момента на това по презумпция вписване на исковата молба ? въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с Решение No 405 от 24.08.2010 год. по гр.д.No 1266/2009 год. на ВКС- IV отд. на ГК, Решение No 220 30.03.2011 год. по т.д.No 895/2009 год. на ВКС II отд. ТК, ПП ВС 1-64. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: при наличие на влязло в сила решение по отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК, между две страни по отношение собствеността на конкретен недвижим имот, може ли да се приеме, че при последващ отрицателен установителен иск, между същите страни, предявен от ответника по предходното съдебно производство за същия имот, спорът може да се реши диаметрално противоположно, тъй като в единия случай, предмет на производството е отричане правото на собственост на ищцата, а в другия-отричане правото на собственост на ответника, с довод, че следва да е налице произнасяне на ВКС, с което да се избегне създадената несигурност. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Д. Н. К.,К. Н. А. и П. В. А., наследници на починалия в хода на производството ЕТ ‘Н.-Н.- Н. А.‘, чрез назначения особен представител адв. П. С.-САК, с който се поддържа, че касационната жалба е неоснователна, а релевираните основанията за отмяна, посочени като пороци на обжалваното решение не намират база на данните по делото. Претендират се разноски по делото за защита на служебния представител пред касационния съд. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, обжалва се въззивно решение по гражданско-правен спор с цена на иска над 5000 лв., съобразено с данъчната оценка на спорното вещно право и налице е правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. При преценка на релевираните доводи настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Въпреки дадените задължителни разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, защитата на касатора е формулирала правни въпроси, които не могат да бъдат ценени като обуславящи изхода на делото. Въпросите противопоставимо ли е действието на вписването на искова молба по чл. чл.19 ал. 3 ЗЗД на трето лице- наследник по завещание, при липса на категорични доказателства за датата на вписването, допустимо ли е да се приеме ,че има вписване на база на предположение и кой е момента на това по презумпция вписване на исковата молба ? се базират на тезата, че по делото основен правопораждащ факт - „вписването на исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД“ не е доказан /според касатора /, но е приет за доказан от съда на базата на едно предположение. Поставените правни въпроси не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване, тъй като същите не са съобразени с данните по делото. Искът на [фирма] по чл. 19 ал.3 ЗЗД е заявен по време / 1996 год. /, когато наследодателят на ищцата, явяваща се универсален правоприемник по силата на Саморъчното завещание от 19.03.1996 година, е бил жив и искът за обявяване на предварителния договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот за окончателен, на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД, е предявен срещу него. Настъпилото в хода на висящия исков процес по чл. 19 ал.3 ЗЗС универсално правоприемство предполага разпростиране на силата на пресъдено нещо на влялото в сила съдебно решение и по отношение на универсалните правоприемници – наследници на починалата страна. Обстоятелството, че въпреки знанието за водения исков процес и за настъпилото универсално правоприемство по силата на завещание, което изключва наследяването по закон, касаторът К. С. не е легитимирала правата си на наследник към този момент и не е встъпила в процеса, не я прави „трето лице“ от гл.т. на материално-правните отношения. В материално-правен аспект т.е. от гл.т. на възникналото със смъртта на наследодателя- завещател наследственото правоотношение, тя поема изцяло както правата, така и задълженията на починалото лице. След като в нито един момент няма съмнение, че К. С. е приела наследството на З. Г. / видно от многобройните съдебни спорове /, то следва, че от момента на откриването му – датата на неговата смърт 22.03.1999 година, тя, като назначен универсален правоприемник, е встъпила в наследствените права и задължения и фактически отношения на наследодателя. Доколкото, същата/ по свое желание/ не е участвала като надлежна страна в един висящ между наследодателя и купувача гражданско-правен спор за собственост, по който е прието, че към датата на завеждането му, години преди смъртта на наследодателя- ответник, са налице предпоставките на закона / в т.ч. че е бил собственик на недвижимия имот, предмет на предварителния договор /, предварителният договор да се обяви за окончателен, то тезата за непротивопоставимостта на вписаната искова молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД по отношение на „трето лице - универсален правоприемник“ се явява несъстоятелна и неотносима към спора за собствеността на обещания недвижим имот. Защитата на правата на универсалния правоприемник-наследник по завещание поради неучастие в процеса са могли да бъдат реализирани по друг, установен от закона ред. Цитираната съдебна задължителна практика по Решение No 405 от 24.08.2010 год. по гр.д.No 1266/2009 год. на ВКС- IV отд. на ГК, Решение No 220 30.03.2011 год. по т.д.No 895/2009 год. на ВКС II отд. ТК, ПП ВС 1-64 касае хипотези, при които се третира въпроса за извършени разпореждания преди или след вписване на исковата молба с недвижимия имот, предмет на спора, но не засяга проблема с универсалното правоприемство при смърт на ответника- обещател, когато наследникът по завещание, по свое собствено желание не легитимира правата си на наследник и встъпва в процеса по чл. 19 ал.3 ЗЗД. Въпросът при наличие на влязло в сила решение по отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК, между две страни по отношение собствеността на конкретен недвижим имот, може ли да се приеме, че при последващ отрицателен установителен иск, между същите страни, предявен от ответника по предходното съдебно производство за същия имот, спорът може да се реши диаметрално противоположно, тъй като в единия случай, предмет на производството е отричане правото на собственост на ищцата, а в другия-отричане правото на собственост на ответника, не може да обусловя извод за положителна селекция на касационната жалба, след като по тези въпроси е прието ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС .Установената задължителна съдебна практика по въпросите на основанията за предявяване на отрицателен установителен иск и възможността всяка страна да избира обема и ефективността на търсената защита дават отговор на изведените от касатора въпроси и то в насока, в която е и произнесеното от въззивния съд решение. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия