Определение № 244 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 644/2012 г.

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 13085/06.02.2012 г. от адв. Н. М. Н., чрез процесуалния си представител Н. Х. М., срещу решение от 11.01.2012 г. по гр.д.№ 6822 по описа за 2010 на Софийски градски съд. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор, с който Прокуратурата на Република България моли жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено и изтъква доводи за неоснователността й. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, извършвайки проверка по допустимостта на касационната жалба, прие следното: Касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство-прекратено. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК /изм.-ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума. В конкретният случай са предявени обективно и субективно съединени частични искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – в размер на 1 000 лева от пълния размер на 10 000 лв. В условията на обективно и субективно съединени искове меродавна е цената на всеки иск поотделно, следователно с случая цената на иска е под законоустановения минимум, поради което атакуваното решение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение