Определение № 143 от 23.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 843/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Б. А. Б., Д. А. Б. и Р. В. А. против решение № 12/02.12.2020г. по в.т.д.№ 353/2020г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение № Р-358/07.07.2020г. по т.д. № 29/2020г. по описа на ОС- Велико Търново са отхвърлени предявените от касаторите искове срещу ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД за заплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на А. Б. А. в резултат на ПТП на 15.02.2016г., както следва: Б. А. Б. и Д. А. Б. – за сумата над 20 000лв. до 50 000лв.; Р. В. А. – за сумата над 26 000лв. до 65 000лв. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при необоснован извод за доминиращ принос на починалия им наследодател за настъпване на ПТП. Навеждат се доводи за липса на задълбочено изследване на поведението на двамата водачи, участващи в произшествието, като не е била отчетена първопричината за настъпването му, а именно навлизането на водача на товарната композиция в нарещната лента за движение. Според касаторите липсват доказателства А. А. да се е движил в нарушение на правилата на ЗДвП. Считат, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД оспорва основателността на подадената касационна жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че вследствие на ПТП с участието на водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, е настъпила смъртта на наследодателя на касаторите и това съставлява застрахователно събитие по см. на §1, т. 4 от ДР на КЗ. Обсъдил е заключението на вещото лице по автотехническата експертиза относно механизма на ПТП. Изложил е съображения, че ПТП е осъществено в светлата част на деня – около 12.45 ч., на прав пътен участък – пътно платно с две ленти за движение с ширина 4.15 м, с банкет с ширина 2 м, суха пътна настилка, без неравности, без наклони и виражи. А. А. е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ в посока към [населено място] със скорост 112.5 км/ч при разрешена за него 90 км/ч, като непосредствено преди предстоящия за него десен завой той е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се е осъществил челен сблъсък с движещата се в тази лента в посока към [населено място] товарна автокомпозиция с влекач „Волво FM 4х2 Т“. Товарният автомобил е достигнал и навлязъл в левия за него завой със скорост 85 км/ч при разрешена за него 70 км/ч, като преди достигане края на завоя водачът намалил скоростта до 83 км/ч и на около 20 м от края на завоя се осъществил сблъсъкът. Двамата водачи са имали добра видимост един към друг при общо разстояние на видимост не по-малко от 260 – 300 м. Съдът е отчел констатацията на вещото лице, че липсват доказателства за изменение скоростта на движение на лекия автомобил до достигане мястото на удара. Също така е било установено, че при излизане от завоя, макар влекачът да е бил в своята лента за движение с лява страна близо до разделителната линия, като цяло товарната автокомпозиция се е движила със средната си част около разделителната линия, т.е. лявата страна на полуремаркето е била в насрещната лента, и водачът й е предприел действия за връщане изцяло в полагащата му се пътна лента. На отстояние 97.2 м от сблъсъка лекият автомобил започнал да се отклонява от своята лента наляво към насрещната лента без да са констатирани обективни причини за това му действие, като съдът изрично се е позовал на заключението на вещото лице, че технически е било възможно лекият автомобил да се движи в полагащата му се лента. Ударът между автомобилите се осъществил в предната дясна ъглова част на влекача и предната челна и предната странична дясна част на лекия автомобил, изцяло в лентата за движение на товарната автокомпозиция, като лекият автомобил се намирал с лявата си предна част на 30 см от края на платното за движение. С оглед на така установеното въззивната инстанция е направила извод, че критичната пътна ситуация е била създадена от водача на лекия автомобил с навлизането от него в насрещната лента за движение, като възможността на водача на товарния автомобил да избегне сблъсъка при управление с разрешената скорост от 70 км/ч е сведена съгласно заключението на вещото лице до реакция от него в рамките на 1.06 сек, изчислено от момента на започване на отклоняването на лекия автомобил към неговата лента, т.е. изключително кратко време за реагирането на водача, който не е бил длъжен да очаква и не е можел да предвиди подобна реакция на насрещно движещо се правомерно към него момент МПС. Съобразено е било, че водачът на лекия автомобил е възприел опасността преди управляваното от него МПС вследствие на действията му да се превърне в опасност за товарния автомобил, т.е. той е имал повече време за реакция от водача на товарната автокомпозиция да се съобрази с пътната обстановка и да действа съобразно нея. Поради което съдът е приел за доказано съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД на вредите, защото макар основно пострадалият със своите действия да е създал условия за настъпването им, те не са резултат само и единствено от неговото поведение, а принос има и застрахованото лице. След съпоставяне виновното поведение и на двамата водачи решаващият състав е заключил, че приносът на застрахования за ПТП следва да се оцени на 20 %., а този на пострадалия – 80%. С оглед на който обем и е редуциран общият размер на всяко едно от дължимите обезщетения. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират следния правен въпрос: При произнасяне по- възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, следва ли съдът да извърши съпоставка в поведението на всички участници в ПТП, като направи сравнение за тяхното поведение и определи съразмерността на действията /бездействията / на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили произшествието? Въвежда се допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради наличие на противоречие на даденият с обжалваното решение отговор на така поставения въпрос и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 118/27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение № 36/02.05.2019г. по т.д. № 1354/2018г. на ВКС, I т.о.; Решение № 277/11.01.2019г. по т.д. № 1982/2017г. на ВКС, II т.о. и Решение № 582/06.07.2010г. по гр.д. № 802/2009г. на ВКС, I г.о. В случая е осъществено общото основание за достъп до касация, като поставеният въпрос е обусловил крайните правни изводи на решаващия съд. По отношение на допълнителното основание за селекция на касационната жалба настоящият състав на ВКС съобразява, че в цитираната от касаторите съдебна практика последователно се приема, че за определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото увреждане. Така може да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение по отправения от касаторите правен въпрос е в съответствие с цитираната по-горе практика на ВКС. Апелативният съд подробно се е спрял на заключението на вещото лице по САТЕ относно механизма на извършване на ПТП, като е обсъдил всички относими към проблема за съпричиняване на вредоносния резултат факти. Изходил е от спецификите на местопроизшествието, момента на настъпване на застрахователното събитие, състоянието на пътя и атмосферните условия. След това последователно е изложил констатациите си относно събраните доказателства за конкретното поведение на водача на лекия автомобил и на водача на товарната композиция. Проследил е развитието на ситуацията, като се е спрял хронологически на предприетите от всеки водач действия отнесени към особеностите на пътния участък – завой /излизане, влизане, местоположение на товарната композиция/, пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти, наличие на банкет. Акцентирал е върху констатациите на вещото лице относно възможността да бъде предотвратен ударът /ако водачът на лекия автомобил е останал в своето платно за движение, тъй като нищо не е изисквало да се отклонява в ляво, дори и начинът по който е излязло другото превозно средство от завоя/ и върху мястото на настъпване на удара – в платното за движение на товарната композиция. Изрично се е спрял и на значението на скоростта, с която са се движили двете превозни средства. Следователно въззивният съд е извършил необходимия сравнителен анализ на поведението на двамата водачи и останалите релевантни фактори за определяне на приноса им в настъпване на ПТП. Извън това заключение остават всички други оплаквания на касаторите, които имат отношение към доводите им за отмяна на въззивното решение, т.е. представляват основания по чл.281, т.3 ГПК - за необоснованост и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във въззивното решение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касацията е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за извършване на такива, поради което и не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното, Върховният касационен съд