Определение № 232 от 03.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 93/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 20.12.2010 год. решение на Търговищки окръжен съд, Гражданска колегия – 3 състав, по гр.д. № 347 / 2010 год., с което е обезсилено постановеното от Търговищки районен съд решение № 1884 / 03.08.2010 год. по гр.д.№ 397 / 2010 год. в частта, в която е отхвърлена молбата на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за допълване на решение № 397 / 10.06.2010 год. и делото е върнато за произнасяне от съда по обективирания в молбата на страната предмет на исканото допълване - присъждане неустойка за забава в изплащането на девета годшина разсрочена вноска от цената по приватизационния договор, за периода от 21.10.2008 год. до окончателното плащане, с указания за отстраняване нередовности на исковата молба, в частта касаеща исканото допълване. К. обосновава неправилност на въззивното решение поради постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като намира недопустимо отстраняване нередовност на исковата молба в производство по допълване на решението по реда на чл.250 ГПК. В тази връзка формулира и правен въпрос за допустимост на касационното обжалване, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК - от значение за развитието на правото: допустимо ли е въззивният съд да следи за редовността на исковата молба извън предмета на постановеното първоинстанционно решение по съществото на иска, т.е. в частта в която първоинстанционният съд се е произнесъл отказвайки допълване на съдебното решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284, като е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционното решение, в частта в която съдът се е произнесъл отхвърляйки молба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол с правно основание чл.250 от ГПК, въззивният съд е приел, че първоинстанционният недопустимо се е произнесъл по молба с различен от посочения от страната предмет: вместо по иск за неустойка за забава в издължаването на вноска от продажната цена по сключения между страните приватизационен договор, за част от исковия период, считано от 21.10.2008 год. до окончателното й заплащане, съдът се е произнесъл по молба за присъждане на законна лихва за същия период, върху присъдената за периода от 13.08.2008 год. до 20.10.2008 год. неустойка от 976,30 щ.д.. К. не оспорва извода за разминаването между предмета на искането на страната и предмета на произнасянето на съда, достатъчно за което е квалифицирането на основанието за вземането от страната - като неустойка за забава, изчислима съгласно клаузите на сключения договор, спрямо квалифицираното от съда - законна лихва върху неустойка за забава. Формулираният въпрос по чл.280 ал.1 ГПК касае дадените от въззивния съд указания, с оглед нередовността на иска, по който ищецът е претендирал произнасяне с допълнително решение по чл.250 от ГПК. В този смисъл въпросът е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд - за произнасяне на първоинстанционния съд по различен от предявения с молбата по чл.250 от ГПК предмет. Това единствено е основанието за обезсилване на постановеното решение и спрямо същото нередовността на иска в частта, касаеща производството по чл.250 от ГПК, е ирелевантно. Отделно от това, не се касае за предоставена с указанията на въззивния съд повторна възможност на страната да отстрани нередовност на исковата молба, а се напътва първоинстанционния съд към изпълнение на задължението му за проверка по чл.129 вр. с чл.127 ал.1 т.3 ГПК. С оглед липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - свързан с предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда / липсват изобщо правни аргументи по приложението на посочената за тълкуване процесуална норма - чл.250 от ГПК, предвид предмета на произнасянето на въззивната инстанция /, е изключено разглеждането на допълнителен селективен критерий за допустимост. Такъв не е дори формално надлежно посочен, доколкото страната се позовава на значение на въпроса за „ развитието на правото „, но не и за „ точното прилагане на закона „, макар да формират общо правно основание за допускане на касационното обжалване, съгласно т.4 на преждепосоченото тълкувателно решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение