Определение № 1615 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 880/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2552/09.02.2026 г., подадена от Н. М. П., против определение № 467 от 02.02.2026 г., постановено по гр. д. № 2957/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., с което е върната частната жалба на Н. М. П. против, постановено по реда на чл. 288 ГПК, определение № 5623 от 03.12.2025 г. по гр. д. № 2957/2025 г. на ВКС, IV г. о., като процесуално недопустима. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, иска отмяната му и разглеждане на върнатата частна жалба по същество. Насрещната страна П. Т. О., чрез процесуален представител адв. Н. Танков, е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата, като недопустима и неоснователна. Претендира разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С определение № 5623 от 03.12.2025 г., постановено по гр. д. № 2957/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 325 от 25.03.2025 г. по в. гр. д. № 2283/2024 г. на Окръжен съд - Варна, с което е уважен иск на П. Т. О., майка и законен представител на детето на страните М. Н. П., срещу жалбоподателя Н. П. за изменение на режима на лични отношения между бащата Н. П. и детето М. П.. Същото е обжалвано от Н. М. П., предвид изричното уточнение на дадените от съдията-докладчик по гр. д. № 2957/2025 г. на ВКС указания. С обжалваното в настоящото производство определение предходният състав ВКС е приел, че определението по чл. 288 ГПК, с което се преценява допустимостта на касационното обжалване и не е допуснато същото е окончателно и не подлежи на обжалване. Подадената против определение по чл. 288 ГПК частна жалба е върната, като процесуално недопустима на подателя. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилно в определението е прието, че частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Според правилото на чл. 274, ал. 1 ГПК частни жалби се разглеждат срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Изрично посочване в закона на възможността за обжалване на определенията по чл. 288 ГПК няма. Определенията, постановени по този ред, не могат да се атакуват и по смисъла на т. 1 от цитираната разпоредба, защото те не преграждат развитието на делото. Съобразно философията на действащия ред за гражданско съдопроизводство - ГПК 2007 г., касационното обжалване е факултативно и за да се достигне до неговото развитие, касационната жалба подлежи на разглеждане в специално производство, предвидено в чл. 288 ГПК, в което се извършва селекция на касационните жалби съобразно критериите, заложени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационното разглеждане на въззивно решение /какъвто е и процесният случай/, не прегражда развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване. То е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, поради което не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Същият е извън произнасянето по правилността на съдебния акт, т. е. касае се за една специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационният съд, но извън правомощията му на редовна, макар и факултативна съдебна инстанция. За дейността на отделния състав на ВКС вж. мотивите /абзац първи/ към т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Естеството на този съдебен акт, с който не се дава конкретно разрешение на правния спор, поради което и не е преграждащ производството, обосновава и извода за неговата необжалваемост, каквато не е и предвидена в процесуалния закон. Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Предвид изложеното обжалваното определение, с което е върната частната жалба на Н. М. П. против определение по чл. 288 ГПК, като процесуално недопустима, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение