Определение № 2832 от 03.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 988/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на С. Н. П., чрез адв. Р. Р. от АК – София, срещу решение № 185/19.11.2024 г. по в.гр.д.№ 298/2024 г. на Апелативен съд Варна, с което се отменя решение № 62/27.03.2024 г. по гр.д. № 182/2023 г. на Окръжен съд Разград в частта, в която се приема за установено, че сключеният между С. Н. П. и И. С. Й. договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нот.акт № 19, том 7, рег.№ 11253, дело № 1109/12.10.2022 г., на нотариус рег.№ * в Нотариалната камара, е привиден в частта относно продажната цена от 5000 лева и прикрива съглашението между страните за действителната цена в размер на 42 000 лева, която е изплатена изцяло от купувача на продавача, на осн. чл.26, ал.2, пр.5, вр. чл.17, ал.1 ЗЗД. Със същото решение е уважен иска на И. С. Й. против С. Н. П. за разликата над присъдените 5000 лева до пълния предявен размер 42 000 лева, представляваща действителна цена по договора, на основание чл.189, ал.1, изр.2, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и сторените в производството разноски. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се позовава на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. „Възможно ли е обстоятелство, удостоверено с частен диспозитивен документ, изхождащ от страната, която го оспорва и съдържащ неизгодни за нея факти, да бъде опровергано при липса на обратно писмо?“ 2. „Важат ли забраните на чл.164, ал.1, т.6 по отношение на други доказателствени средства, напр. веществени доказателства?“ 3. „Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?“ 4. „Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл.236, ал.2 ГПК в решението си да изложи мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните?“. При условията на евентуалност поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и хипотезата на очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК. От И. С. Й., чрез адвокат Й. К. от АК – Търговище, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване и претендира се разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд е приел че предмет на въззивно обжалване е правен спор относно привидността на съглашение между страните за продажната цена на имота в нотариален акт № 19 от 12.10.2022 г. и претенция за връщане на действителната цена на този имот. При решаване на делото, съдът е установил, че решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано и е влязло в сила в частта относно предявените искове за разваляне на договора за покупко-продажба от 12.10.2022 г., за връщане на посочената в нотариалния акт продажна цена от 5000 лева и сторените разноски в нотариалното производство. Съобразявайки доказателствата по делото, вкл.данните на оптичен носител - диск, съдържащ два файла с видеозаписи и аудио файлове, чието текстово извлечение е подробно описано в комплексната видео-техническа, лицево-идентификационна и аудио-техническа експертиза, въззивният съд приема че в деня на продажбата на имота, страните са уговорили платената сума от 42 000 лева да не се обявява в нотариалния акт / но обсъждат комисионна върху цялата сума/. Съдът възприема заключението на вещите лица, че няма данни за манипулиране на записите, което позволява да се установи точния ден, час и участващите лица, и по аргумент от чл.204, ал.1 ГПК е назначил проверка на тези доказателства. В мотивите на обжалваното решение е цитирана практика на Върховния касационен съд за носителите на данни като веществено доказателство, които възпроизвеждат факти от значение за делото, вкл. видеозаписът, който може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес, доколкото това се допуска в практиката на СЕС и ЕСПЧ при преценка на баланса между правото на лична неприкосновеност и интереса от справедливо правосъдие, изискваща приоритет на обществения интерес. Възпроизведените в експертното заключение действия и разговори на страните от видеозаписа в деня на сключване на сделката за прехвърляне на имота и липсата на твърдения за други правоотношения между страните, според съда доказват по несъмнен начин, че действително договорената и заплатена продажна цена за имота е 42 000 лева, поради което исковете са основателни. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос, за наличието на обратно писмо като абсолютна предпоставка да се установи привидност на съглашението в частен диспозитивен документ, изходящ от страната, която го оспорва. Цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, формирана с решение по гр.д.№ 111-II/1975 г., I г.о. решение по гр.д.№ 2285/2018 г., IV г.о., решение по гр.д.№ 449/2011 г., III г.о., решение по гр.д.№ 2645/2002 г., IV г.о. и решение по т.д.№ 528/2009 г., I т.о., относно предпоставките да се допусне опровергаването на частен писмен документ със свидетелски показания, приема, че доказателствената сила на нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата, в която част той има характер на частен документ. Доказателствената сила на обективираните в него изявления на страните относно цената на имота могат да бъдат оборени при наличието на предпоставките на чл.165, ал.2 ГПК - със свидетелски показания, когато е представен документ, изходящ от противната страна, който да служи за начало на писмено доказателство. Преценката се извършва на база съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства и няма пречка симулативността на една уговорка да бъде установена посредством други допустими доказателствени средства, различни от свидетелски показания, независимо от наличието или липсата на обратно писмо, тъй като законодателят не е ограничил изрично възможността за това. В същия смисъл са решение № 136/11.04.2011 г. по гр.д.№ 602/2010 г., IV г.о. и решение № 50211/15.11.2022 г. по гр.д.№ 4352/2021 г., IV г.о., в които се приема, че веществено доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес. В конкретния случай, въззивният съд е приел, че е налице веществено доказателство за установяване на действителните отношения между страните, което прави вероятно твърденията на ищеца за симулативност на посочената в договора продажна цена, а при преценката на баланса между правото на лична неприкосновеност и интереса на справедливо правосъдие, според съдебната практика на ЕСПЧ, следва да се даде приоритет на обществения интерес. След като е съобразена установената съдебна практика на ВКС, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Процесуалноправният въпрос за приложението на забраната по чл.164, ал.1, т.6 ГПК по отношение на други доказателствени средства не е бил предмет на обсъждане в мотивите на обжалваното решение, поради което е неотносим. В случая, съдът е достигнал до извод за симулативност на изявленията на страните по договора, относно продажната цена на имота, не въз основа на свидетелски показания, а на други допустими от закона доказателствени средства. Независимо от изложеното, забраната за допускане на свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.6 ГПК не може да се тълкува разширително, но в случая въззивната инстанция се позовава на прието веществено доказателство, за да обоснове крайния си извод за действителната обща воля на страните. Останалите повдигнати въпроси, за процесуалните задължения на въззивния съд да мотивира своето решение след преценка и анализ на всички доказателства и обсъждане на защитните тези на страните, също не обосновават допускане на касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие с последователната съдебна практика на ВКС, обобщена в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК, според която, задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни аргументи относно фактическите обстоятелства, въз основа на които решаващият състав е достигнал до крайния извод за доказана симулативност на уговорката за продажната цена по сключения предварителен договор. В този смисъл, въпросите не са разрешени в противоречие, в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз в т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените фактически основания, в рамките на заявения предмет на делото, като обсъди наведените във въззивната жалба доводи и направи самостоятелни изводи по фактическата страна на спора и приложението на закона, както е приел съдът в обжалваното решение. Отделен е въпросът, че касаторът се позовава на съдебна практика на ВКС, но не излага аргументи защо счита, че е налице противоречие, респ. кои доводи, възражения и доказателства не са обсъдени и преценени от въззивния съд при постановяване на решението. Решаващите изводи на въззивния съд са основават на подробен анализ на приетите относими и допустими доказателства по делото, с което са изпълнени изискванията за мотивиране на съдебния акт, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставените процесуалноправни въпроси. Не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липса на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми за неясни или противоречиви, не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, обосноваващи порок на съдебния акт, който се установява непосредствено от съдържанието му, без необходимост от анализ на процесуални действия на страните при осъществяване на защитата им. Липсва явна необоснованост на мотивите - не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществува или отменена правна норма, или нарушения на правилата на формалната логика, а решението съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените правнорелевантни факти и приложението на закона към тях. Доводите за необоснованост на решението също не дават основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, освен когато се засяга вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. От И. С. Й., чрез адвокат Й. К. от АК – Търговище са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в размер на 2500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 07.02.2025 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение