Определение № 235 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3721/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на Д. Й. М. против решение № 265/20г. на ВТОС. Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че тя дължи на бившия си съпруг половината от погасен по време на брака банков кредит, тъй като банковият кредит не бил отпуснат за семейни нужди и бил погасен от бившия и съпруг по време на брака отново чрез заем. В изложението към жалбата по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли е ищецът бивш съпруг да изложи твърдения в исковата молба, че задължението, възникнало по време на брака, е поето за задоволяване на нужди на семейството, когато предявява регресен иск срещу другия съпруг за плащане на половината от задължението? 2. Когато кредитът е погасен по време на брака от единия съпруг чрез заем, възниква ли неоснователно обогатяване за другия съпруг? В срока за отговор ищецът възразява срещу касационната жалба и подържа аргументите на въззивния съд за уважаване на иска, а именно, че банковият кредит е бил отпуснат с предназначение за ремонт и обзавеждане на семейното жилище, придобито по време на брака, както и че ответницата е признала по време на делото, че кредитът е бил погасен от бившия и съпруг изцяло по време на фактическата раздяла между тях. Настоящият състав на ВКС ІІІ ГО намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: За да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: отговорите на поставените правни въпроси да обуславят изхода на делото и въззивният съд да се произнесъл по тях в противоречие с практиката на ВКС. Първият формулиран въпрос е неотносим за изхода на делото, защото фактът, че кредитът е бил отпуснат за нужди на семейството, е бил въведен в производството по делото, той е включен в предмета на доказване и съдът е разпределил доказателствена тежест за установяването му. Въз основа на доказателствата по делото и становището на страните, въззивният съд е приел, че липсва спор между страните, че банковият кредит е бил отпуснат по време на брака с предназначение ремонт и обзавеждане на семейното жилище, придобито по време на брака, както и че страните са във фактическа разяла от 2011г., а кредитът е погасен чрез заем от ищеца през 2013г.. А относно факта на използването на кредита по предназначение, въззивният съд е взел предвид правото на банката да контролира изразходването на средствата, включително обстоятелството, че усвояването на средствата по кредита е ставало въз основа на доказани разходи пред банката, по силата на самия договор за кредит. От друга страна, въззивният съд е констатирал, че ответницата не е ангажирала никакви доказателства за установяване на твърдението и, че кредитът не е бил използван за семейни нужди. Вторият въпрос също не поражда основания за допускане на касационно обжалване, защото ответницата е признала в съдебно заседание, че с ищеца са били във фактическа раздяла от 2011г., а ищецът е погасил банковия кредит с личен заем през 2013г., а прекратяването на брака е настъпило през 2014г.. Една от необходимите предпоставки за възникване на неоснователно обогатяване между бивши съпрузи, при плащане на кредит по време на брака от единия от тях, е липсата на принос на другия съпруг за погасяване на задължението, по аналогия от чл. 21, ал.2 и ал.3 СК. За да установи липсата на принос на ответницата за погасяване на кредита, въззивният съд е взел предвид именно нейното признание на неизгодния факт, че по време на погасяване на кредита, страните са били във фактическа радяла, а съгласно т.р. № 35/71г. на ОСГК фактическата раздяла между съпрузите изключва съвместния принос. В заключение искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, защото отговорът на поставените въпроси ще е без значение за изхода на делото. Въпреки, че делото се решава в полза на ищеца, искането му за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно, защото не са представени доказателства за платеното адвокатско възнаграждение. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО