Определение № 60332 от 08.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 260256/14.01.2021 година на Е. И. П. от [населено място], заявена чрез процесуалния си представител адв. Ц. М. – САК срещу въззивно Решение № 260070 от 02.12.2020 година по В.гр.д. № 26/2020 година на ОС- Кюстендил, постановено в производство по чл.108 ЗС. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил изцяло Решение № 732 от 29.11.2019 год. по гр.д. № 568/2019 год. на РС - Дупница, с което е отхвърлен като неоснователен иска на Е. И. П. срещу Д. И. П. и Й. Д. П., и двамата от [населено място] за признаване за установено по отношение на същите, че е собственик на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КК и КР на [населено място] – самостоятелен жилищен етаж с площ от 70 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и да му бъде предадено владението на тази част. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, по въпросите: Възможно ли е зимнични помещения, които са единствените складови помещения, обслужващи жилищните етажи да бъдат преустроени в жилищен етаж от праводателя на етажните собственици, като по този начин се лиши от складово помещение друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова помещение ? Възможно ли е таванът на сградата, който представлява необитаемо подпокривно пространство, общ незастроен обем, без да има отделно помещение, което да съществува като принадлежност към съответния жилищен етаж да се ползва от един от етажните собственици като складово помещение ? Могат ли избените помещения да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост, или могат да принадлежат само на собствениците, притежаващи самостоятелни обекти в сградата ? Допустимо ли е въззивният съд да не обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи на страните свързани с твърденията им ?, с довод, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и изобщо с практиката на ВКС, а именно: Решение № 81 от 04.04.2014 година по гр.д. № 5556/2013 година на ВКС, I г о. и т. 1 на ТР № 34/83 год. на ОСГК на ВС; Решение № 154 от 01.12.1964 год. по гр.д. № 131/64 год. на ОСГК на ВС; Решение № 207 от 16.06.2011 год. по гр.д. № 867/2010 год. на ВКС, II г.о. (относно първите три въпроса) и в противоречие с Решение № 98 от 12.07.2017 год. по гр.д. № 3871/ 2016 год. на ВКС, IVг.о. (относно последния въпрос); както и с довод, че „върховният касационен съд следва да даде тълкуване на посочените по-горе материално правни въпроси, което би имало значение за правилното приложение на закона (отново без посочени конкретни правни норми), за развитие на правото и уеднаквяване на съдебната практика. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК - поради очевидна неправилност на въззивното решение, свързано с погрешните изводи на съда към кой момент сградата е изградена в отклонение от одобрения арх.проект касаещо функционалното предназначение на приземния етаж. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Д. И. П. и Й. Д. П., чрез процесуалния им представител - адв.З. В. АК К., с който отговор се заявява становище, че нито са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационното обжалване, нито са налице релевираните пороци на въззивното решение. Претендират се разноски за производството в размер на 1000 лв. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи и възражения на страните и съобрази изискванията на чл. 288 ГПК във вр.с чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт - въззивно решение, постановено по вещен иск, поради което се явява процесуално допустима. След преценка на поставените правни въпроси в контекста на релевираните основания за допускане на касационно обжалване и закона, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поставените материално-правни въпроси, свързани с възможността зимнични помещения, които са единствените складови помещения, обслужващи жилищните етажи да бъдат преустроени в жилищен етаж от праводателя на етажните собственици, като по този начин се лиши от складово помещение друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова помещение ? и могат ли избените помещения да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост, или могат да принадлежат само на собствениците, притежаващи самостоятелни обекти в сградата ? в конкретния случай могат да се приемат за обусловили крайния извод на съда, но не могат да обусловят извод за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. От фактическа страна по делото е установено, че спорът за собственост касае приземния етаж на сграда, построена към 1975 година в [населено място], в парцел **, * в кв. 232 по РП на града, обща площ от 344 кв.м. от Д. И. П. и по конкретно въпросът за неговата функционална характеристика - а именно, съставлява ли този етаж самостоятелен жилищен обект или е изграден с предназначение на складови помещения, принадлежащи към отделните етажи на сградата. По силата на разпоредителни сделки, обективирани с НА № 110/1975 год. и НА № 111/75 годна Д. И. П., задно със съпругата си Ц. Й. П. се е разпоредил в полза на всеки един от синовете с жилищен етаж, съставляващ самостоятелен жилищен обект. На И. Д. П., баща на ищеца, е прехвърлена собствеността на втория жилищен етаж в състояние на карабина от двуетажна жилищна сграда – близнак, с две тераси – южна и западна и 1/2 идеална част от тавана - северозападната и 1/2 идеална част от стълбището, като сградата е построена в парцел **, * в кв. 232 по РП на [населено място], обща площ от 344 кв.м, а на Й. Д. П. е разпореден първи жилищен етаж в състояние на карабина от двуетажна жилищна сграда –близнак, с две тераси – южна и западна и 1/2 идеална част от тавана- югозападната и 1/2 идеална част от стълбището, като сградата е построена в парцел **, * в кв. 232 по РП на [населено място], обща площ от 344 кв.м. Представените по делото писмени доказателства (финансова сметка, арх. проект) сочат, че сградата е изградена в отклонение на арх. проект по отношение на приземен етаж (сутерен), като вместо зимнични помещение е изградено жилище ( констатация на в.л. ), съответстващо на изискванията на СПН, действали към този момент. На базата на тези факти, решаващият съд е приел, че още с изграждането на сградата и учредяване на етажната собственост, по силата на цитираните две сделки, приземният етаж има характеристиката на жилище и не съставлява обща част с изградени помощни помещения към жилищните обекти на етажната собственост, притежавани от страните по делото. В контекста на тези мотиви, настоящият състав на ВКС намира, че не може да търси противоречие на фактическите и правни изводите на съда и посочената съдебна практика, доколкото в мотивите на въззивното решение е очевиден извода за приложен материален закон, действащ към 1975 година, даващ основната законова рамка на понятието „жилище“ и изискванията за помощни помещения като негова принадлежност, и дефиницията на същото понятие според настоящият действащ устройствен закон. Без съобразяване на времевата рамка на спора и действащите строителни правила и норми не може да бъде извършена исканата селекция за допускане на касационното обжалване, доколкото сочената съдебна практика касае приложимостта на други СПН, действащи към настоящия момент. Въпросът за възможността таванът на сградата, който представлява необитаемо подпокривно пространство, общ незастроен обем, без да има отделно помещение, което да съществува като принадлежност към съответния жилищен етаж да се ползва от един от етажните собственици като складово помещение ? е напълно неотносим към спора за функционалната характеристика на съществуващия приземен етаж и спора за собственост кому принадлежи същият. Въпросите по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъдат свързани с предмета на спора, а въпросът за таванския етаж и възможността за преустройството му не е въпрос извън спора. Въпросът за допустимостта въззивният съд да не обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи на страните свързани с твърденията им ? по естеството си съставлява оплакване за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Тези разпоредби са ясни, а тяхното точно приложение е предмет на дадени задължителни разяснения с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване, поради което същите са задължителни и за съставите на ВКС и не може да има друг отговор от вече дадения от ОС на Гражданската и Търговска колегия на ВКС. Ето защо „питането на касатора“ доколкото предполага евентуално несъблюдаване на тези процесуални норми по естеството си съставлява довод за допуснати нарушения при постановяване на съдебното решение, а такава проверка не се извършва в етапа на селекция за допускане на касационното обжалване. Не може да се приеме тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК, доколкото настоящият състав не констатира порок от категорията, сочеща на очевидна неправилност. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване предполага порок на обжалваното въззивно решение от особено тежък порядък, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Като основание за допускане на касационно обжалване дори и служебно, очевидната неправилност касае възможността решаващият състав на касационния съд да констатира пороци на обжалваното решение още в етапа на допускане на касационното обжалване без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В практиката на съставите на ВКС се приема, че това са случаи като: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всяко друго оплакване в касационната жалба или изложението към нея, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените процесуални действия на въззивния съд или страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а всяка друга неправилност, произтичаща именно от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК По направеното искане от страна на ответниците по касация за присъждане на разноски: Искането е направено своевременно, с подадения от защитата им отговор на касационната жалба, приложени са доказателства за заплатената сума – л. 47, по Договор за правна защита и съдействие, поради което и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК предвид изводите за недопускане на касационното обжалване, молбата следва да бъде уважена изцяло, за сумата 1000 лв. ( хиляда лева ). По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия