Определение № 1500 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 92/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца „П.-Т“ АД, подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. В. С. срещу решение № 976/03.10.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 1337/2025 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 1030/24.03.2025 г. по гр. дело № 4050/2023 г. на Варненския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу М. Т. К., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 211 от КТ и с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 13 647.78 лв., претендирана като общ размер на обезщетения за претърпени имуществени вреди по договори-заявка с №№ 38570, 38751, 39023, 39263, 39301, 39314, 39457, 39459, 39465, 39467, 39478, 39479, 39500, 39536, 39699, 39711, 39713, 39802, 39807, 39813, 39843, 39852, 39863, 39876, 39932, 39980, 40099, 40153, 40155, 40156, 40174, 40203, 40314 и 40338, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията. При извършената служебна проверка съдът намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Видно и от исковата молба по делото, дружеството-жалбоподател е предявило множество обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 211 от КТ и с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения в общ размер от 13 647.78 лв. – за претърпени имуществени вреди, причинени му от ответницата М. К. при сключването на процесните договори-заявка, както следва: с № 38570 – в размер 150 евро, с № 38751 – в размер 300 евро, с № 39023 – в размер 200 евро, с № 39263 – в размер 300 евро, с № 38301 – в размер на 250 евро, с № 39314 – в размер 200 евро, с № 39457 – в размер 300 евро, с № 39459 – в размер 150 евро, с № 39465 – в размер 560 евро, с № 39467 – в размер 200 евро, с № 39478 – в размер 50 евро, с № 39479 – в размер на 50 евро, с № 39500 – в размер 50 евро, с № 39536 – в размер 159 евро, с № 39699 – в размер 100 евро, с № 39711 – в размер 300 евро, с № 39713 – в размер 150 евро, с № 39802 – в размер 107 евро, с № 39807 – в размер 104 евро, с № 39813 – в размер 545 евро, с № 39843 – в размер 560 евро, с № 39852 – в размер 150 евро, с № 39863 – в размер 310 евро, с № 39876 – в размер 450 евро, с № 39932 – в размер 179 евро, с № 39980 – в размер 54 евро, с № 40099 – в размер 250 евро, с № 40153 – в размер 200 евро, с № 40155 – в размер на 200 евро, с № 40156 – в размер 50 евро, с № 40174 – в размер 100 евро, с № 40203 – в размер 50 евро, с № 40314 – в размер 100 евро и с № 40338 – в размер 100 евро. Цената на всеки един от така предявените искове, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, въззивното решение, постановено по тези искове за заплащане на обезщетения по трудово правоотношение, не подлежи на касационно обжалване, като същото е влязло в сила на датата на постановяването и обявяването му, съгласно 296, т. 1 от ГПК. Предвид императивния характер на посочените процесуални разпоредби от ГПК, горните изводи, основани на тях, не се променят от обстоятелството, че в първоинстанционното и във въззивното решение исковете са посочени, освен поотделно по размер, и с общия им такъв, както и от погрешно дадените от въззивния съд указания, че решението му подлежи на касационно обжалване. В заключение, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, следва да се прекрати. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата й пред настоящата инстанция, в размер 1 200 лв. Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., тази парична сума, присъждана с настоящото определение, следва да се превалутира и закръгли съгласно чл.чл. 11-13 от ЗВЕРБ, при което същата възлиза на 613.55 евро. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение