Определение № 439 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2608/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение на Софийски градски съд под № 6635 от 08.04.2013г., постановено по гр.д. № 3780/2013г., с което е оставена без уважение частната жалба на ДФ”З.” срещу разпореждане от 14.01.2013г. по гр.дело № 22045/2009г., с което СРС, 55 състав е разпоредил издаването на обратен изпълнителен лист на А. Г. В. за сумата от 73 687.06, събрана по изпълнително дело № 60/2009г. на ДСИ при районен съд [населено място] въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Жалбоподателят ДФ “З.” иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа становище, че без значение е дали сумата е постъпила по сметка на съдебния изпълнител, ако няма доказателства сумата да е получена от ДФ “З.”, само в който случай може да се издаде обратен изпълнителен лист. Спорен е и въпроса кой е компетентния съд да издаде обратния изпълнителен лист – съдът постановил решението по чл.422 ГПК или който е издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на които са събрани сумите. Ответникът А. Г. В. в писмен отговор счита частната касационна жалба за недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл.274, ал.3 ГПК, алтернативно за неоснователна. Не е направено искане за разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима. Съгласно чл.407, ал.1 ГПК, разпореждането с което се издава или отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд, разпореждането на районния съд за идване на изпълнителен лист е влязло в сила и с него е изчерпан инстанционния контрол по чл.407 ГПК. Относимо към недопустимостта на касационното обжалване на въззивното определение е даденото в т. 6 на ТР № 1 от 2001 г. разрешение по тълкуването на чл. 244 ГПК отм., на който е аналогичен чл. 407 ГПК в сила от 1.03.2008 г., а именно пред ВКС подлежи на обжалване по реда на частната жалба разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато за първи път е постановено от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай. Определението на въззивния съд не е от категорията на преграждащите развитието на производството определения - чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство - чл. 247, ал. 3, т. 2 ГПК, само в които случаи законът допуска касационно обжалване на въззивни определения при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение