Определение № 675 от 15.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2357/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на СНЦ КЛУБ ПО СПОРТНИ ТАНЦИ – НЕСЕБЪР, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, против определение № 537 от 10.08.2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13-ти състав, постановено по ч.т.д.№ 669/2022 г. Определението се обжалва в частта, с която е потвърдено решение (с характер на определение) № 260014 от 06.01.2022 г. по т.д.№ 529/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав в частта, с която на основание чл.130 ГПК е върната подадената от частния касационен жалбоподател срещу Сдружение БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ НА КЛУБОВЕТЕ ПО СПОРТНИ ТАНЦИ искова молба с правно основание чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на Общо събрание на ответника, взети на 28.02.2021 г., относно освобождаването на член на сдружението - КСТ ХАРИЗМА, относно промяната на членство на членове, трансформирани от пълноправни в асоциирани – КСТ АМАЛАНД-М, КСТ ЗАГОРА ДАНС – 2005, КСТ ПОМОРИЕ и КСТ ИМПЕРИЯ, относно отхвърлянето на искането на КСТ ПОМОРИЕ и КСТ ИМПЕРИЯ за възстановяване на платен членски внос и такси, както и в частта, с която се иска отмяна на решението по т.5 от дневния ред. В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което се моли за отмяната му. Твърди се, че всички членове на ответната федерация имат правен интерес да искат отмяната на всички взети решения от общото й събрание, независимо чии права конкретно се засягат с тях, в подкрепа на което се излагат подробни съображения, включително изведени от конститутивния характер на иска по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е основано на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос – Легитимирани ли са членовете на сдружение с нестопанска цел, и по-специално на лицензирана спортна федерация, да оспорват решенията на общото събрание на сдружението, с които се освобождават нейни члнове и/или членственото правоотношение се трансформира от пълноправно в асоциирано или всеки член има правен интерес да оспорва решението единствено в частта, засягаща негови членствени права. По този въпрос се сочи противоречие с решение № 94 от 15.10.2012 г. на ВКС по т.д.№ 734/2011 г. на І т.о., решение № 85 от 10.09.2012 г. по т.д.№ 589/2011 г. на ІІ т.о. и др., цитира се и противоречива практика на САС. Срещу частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от Сдружение БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ НА КЛУБОВЕТЕ ПО СПОРТНИ ТАНЦИ, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ГПК и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК. За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че процесуално легитимирани да предявят иск по чл.25 ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ са само лицата – членове, за защита на собствени членствени права. На посоченото основание частният жалбоподател няма легитимация да атакува решения за освобождаване на други членове или за трансформиране на членство на други членове. Решение по т.5 (относно приемане на нов устав – изменен и допълнен) общото събрание на ответната федерация не е обсъждало, гласувало и приемало, поради което то не може изобщо да бъде атакувано по исков ред. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липса на факултативните законови предпоставки за това. Въпросът, поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК (макар и непрецизно формулиран), е разрешен от въззивния съд в съответствие с актуалната практика на ВКС. В решение № 81/25.04.2017 г., постановено по т.д.№ 563/2016 г. на ТК, ІІ т.о. изрично е посочено, че правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. От друга страна, не може да се констатира противоречие между обжалваното определение и практиката на ВКС, цитирана от частния жалбоподател. Решението по т.д.№ 589/2011 г. на ІІ т.о. е постановено по реда на извънинстанционния съдебен контрол и по тази причина не попада в обхвата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Определението по ч.т.д.№ 126/2011 г. на ІІ т.о. също е относимо към допустимостта на производство по чл.303 и сл. ГПК. От решението по т.д.№ 734/2011 г. на І т.о. е видно, че ищец е бил именно изключеният член на сдружението, а решението по т.д.№ 129/2010 г. на ІІ т.о. не касае обсъждания случай. При наличие на практика на ВКС по чл.290 ГПК, наличието на противоречива практика на други съдилища е ирелевантно за селективната фаза на касационното производство. С оглед горното, не се доказва приложното поле на касационното обжалване. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение