Определение № 360 от 05.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 1413/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна жалба от Д. М. Д. срещу определение № 218/24.01.2019г. по ч.гр.д. № 4038/2018г. на САС, с което е потвърдено определение № 2910/31.05.2018г. по т.д. № 1994/2016г. на СГС за прекратяване на производството по делото. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. В писмения си отговор ответникът по частната жалба СНЦ „Научно-технически съюз –Благоевград“ оспорва основателността на същата и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В настоящия случай представеното от частния касатор изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос. Поддържа се становище, че изводът на въззивния съд, че Д. Д. не е член на сдружението и за същия липсва активна процесуалноправна легитимация да предяви иска за оспорване на решение на ОС на ЮЛ е необоснован. Съдът е игнорирал доказателствата за платен членски внос за периода 2011г.-2014г. и другите косвени доказателства относно съществуването на членствено правоотношение. Тези съображения не покриват съдържанието на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които не могат да бъдат проверявани във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Ответникът по частната жалба е направил искане за присъждане на разноски, но не е депозирал доказателства за извършени такива. Водим от горното, Върховният касационен съд