Определение № 1129 от 03.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4474/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н.” „К. К. Ф.” срещу решение № 3913 от 02.06.2014г по гр.дело № 2092/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.10.2013г на Софийски районен съд.Отменено е наложено от касатора като работодател дисциплинарно наказание уволнение .В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1, т.3 ГПК, по въпроса: когато съдът е приел ,че дадено доказателство (констативен протокол на РИО на МОН )се ползва с обвързваща материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ и същият не е оспорен от другата страна, следва ли съдът да приеме отразените в него констатации за извършените дисциплинарни нарушения като безспорни .Тезата на защитата е, че констатираните пропуски и нарушения по този протокол „смислово се припокриват” с нарушенията, за които ищцата е била наказана в заповедта. Ответницата А. И. - С. оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор. Съдът ясно е посочил ,че констатациите по протокола от проверката на МОН не кореспондират с фактическите основания ,залегнали в заповедта за уволнение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпрос, който е лишен от правно съдържание,а и няма връзка с решаващите съображения на съда ,тъй като няма и връзка със спорния предмет по делото. Предмет на трудовия спор са само тези дисциплинарните нарушения, за които ищцата е била наказана с уволнение, а не други. Съответно като поддържа ,че предмет на спора за законосъобразност на процесната заповед могат да бъдат факти извън така зададеното в нея съдържание, защитата основава доводите си на теза, несъвместима с правния ред. При наличие на ясни императивни норми в закона, съответно приложени от решаващия съдебен състав, по същество касаторът поддържа, че без да е извършено именно нарушението, за което уволнената е наказана, заповедта е законосъобразна ако по делото има официален документ на проверяващи органи, свидетестващ за друго нарушение от същото или подобно естество. Основанието 280 ал.1 т.3 от ГПК не е предвидено ,за да обема формулирането на подобни тези, в разрез с трудовото законодателство. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.