Определение № 113 от 05.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1295/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], с Б. против решение № 347 от 08.12.2014 г. по т.д. №666/2013 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация – Р. И. Р. от [населено място], чрез пълномощника си- адв. М. А. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи по неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски, представя списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е заявил,че с решението си, въззивния съд е извършил „незаконосъобразно тълкуване на договор”. Посочено е в тази връзка противоречие с решение № 81/09г. на ВКС, І т.о. Развито е подробно разбирането на касатора свързано с това, че на тълкуване по чл.20 ЗЗД подлежала само неясната клауза от договор.Така е поставен въпросът – „ Допустимо ли е тълкуването на договора от съда, в случай че нито една от страните не прави искане за тълкуване и няма спор относно съдържанието, значението и последствията на договорните клаузи”. Посочено е още, че въззивният съд е обявил за нищожна клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави без да отчете, че в случая била налице търговска сделка между лица- търговци по смисъла на ТЗ, като това влизало в противоречие с решение №4/ 09г. на ВКС, І т.о.Страната е развила и подробни съображения за неправилност на решението, така обсъдени и от нея.Посочено е още, че е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка е поддържано, че по договора, сключен между страните съществувало влязло в сила решение, което третирало същите доказателства и с което били отхвърлени претенциите на Р..Поддържано е и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с оплакване за неправилност на акта, като в заключение е посочено, че ВКС следвало да се произнесе с цел правилното прилагане на чл.309, чл.286 ТЗ, които въззивният съд „ игнорирал” и в противоречие „с чл.5 ГПК не спазил точния смисъл на ТЗ”.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Първият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е извън предмета на спор и не е свързан с решаващите мотиви на съда, обусловили обжалвания резултат. Този извод се налага поради това, че съдът не е осъществявал тълкуване на процесния договор, а е изложил мотиви за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, т.е. страната е смесила тълкуването като правно действие с действителността на клаузата, поради което и развитите съображения по тълкуването – дейност неосъществена от съда, са ирелевантни. Такава е и сочената задължителна практика по тълкуването, поради което страната не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос.Същото е относимо и към втория формулиран въпрос, при който касаторът е смесил различни правни институти, като е поддържал приложимост на норми, които нямат такава спрямо разглеждания случай.В тази връзка забраната на чл.309 ТЗ третира намаляване на неустойка, поради прекомерност. В случая нито е правено такова искане, нито е било разглеждано от съда. Т.е. твърдението на касатора за относимост на този текст към случая е правно необосновано и поради това води до извод за неотносимост, както на поставения въпрос, така и на сочената практика. По поддържаното основание по чл.280,ал.1, т.2 ГПК касаторът не е поставил правен въпрос,а е твърдял, че били налице решения на Каварненски районен съд и на Добрички окръжен съд, постановени с оглед задължения поети със същия договор, като с цел уеднаквяване на съдебната практика те били относими към спора, тъй като по тях били отхвърлени претенциите на арх. Р., макар и по други задължения, свързани с други части на същия договор. Посочено е още, че страната счита, че решението е постановено в противоречие с тези решения, от което се извежда и основанието. Липсата на формулиран правен въпрос прави ирелевантни тези доводи, тъй като е достатъчно условие за да не бъде допуснато касационно обжалване. Извън това цитираните решения не са влезли в сила / доколкото касаторът не е установил това и не го е твърдял/, поради което не обективират съдебна практика – арг.т.2 и 3 ТРОСГКТ №1/09г.Т.е. не е налице нито една от предпоставките на обсъжданото основание За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са без значение спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това касаторът е сочил приложимост на норми, които както бе обосновано по-горе са неприложими към разглеждания случай не установяват основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На ответника по касация на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят направените разноски в размер на 1950лв. – установени като заплатени с представения договор за правна защита и съдействие и конкретизирани като претенция с приложения списък по чл.80 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение