Определение № 243 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 225/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. М. против решение №250/19.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 339/2018 г. от състав на Апелативен съд – Велико Търново Не са постъпили писмени отговори на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което касаторката е поставена под ограничено запрещение. Съдът е приел, че лицето, чието поставяне под запрещение страда от шизофрения, с трайна промяна на личността. Съдът е обсъдил подробно заключението на вещото лице по допусната и приета като доказателство съдебно-психиатрична експертиза, като въз основа на него е направил извод за наличието на медицинския критерий за поставяне на лице под запрещение – наличието на душевна болест. Съдът изрично е посочил, че заключението не следва да се приема безкритично, а следва да се обсъжда наред и в съвкупност с останалите по делото доказателства. От събраните по делото доказателства – свидетелски показания, както и от личния разпит на лицето, съдът е приел, че е налице и т.н. юридически критерий, невъзможността лицето, страдащо от душевна болест да се грижи за своите работи. Съдът е обсъдил тези доказателства, като е приел, че лицето има социални и поведенчески дефицити и отклонения, които обосновават невъзможността да се грижи пълноценно да се грижи за собствените си права и интереси. Съдът е приел от друга страна, че състоянието на лицето е такова, че не следва да се поставя под пълно запрещение, а под отграничено такова, като е изложил подробни мотиви в тази насока. В изложението на касационните основания не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, а се интерпретират доказателствата по делото, от които са правят различни правни изводи от тези, направени от въззивния съд относно наличието на предпоставките за поставянето на лицето под ограничено запрещение. Оплакванията в изложението са относно необоснованост на решението, като се твърди, че съдът е направил необосновани фактически изводи относно състоянието на лицето. Необосноваността не е сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване, като евентуалното наличие на необоснованост следва да се прецени едва след като са налице посочените в разпоредбата на чл.280 ГПК основания за допустимост на касационното обжалване, доколкото необосноваността, като касационно основание е включена в разпоредбата на чл.281 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, съставът на ВКС