Определение № 116 от 17.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3320/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Д. против решение от 14.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3749 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, II „А“ състав, с което е потвърдено решение от 17.09.2016 г. по гр. д. № 48492 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, I ГО, 30 състав, в частта, с която К. Г. Д. е осъдена да заплати на М. Е. К. на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД сумата от 14 900 лв., представляваща продажна цена по сключен между страните на 17.08.2011 г. договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег. [рег.номер на МПС], с нотариална заверка на подписите с рег. № 22800 от 17.08.2011 г. по описа на нотариус с рег. № 310 на Нотариалната камара. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.280, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т.1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК относно необходимостта съдът служебно да установи и приложи чуждо материално право/, чл.39, ал.2, чл.43, ал.1 КМЧП/, да зачете доказателствената сила на документ, издаден в чужбина и задължението на съда при затруднение да издири приложимото чуждестранно право, да даде указания на страната да съдейства/чл.43, ал.3 от КМЧП/. Ответникът по касационната жалба М. Е. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: В исковата си молба М. Е. К. е заявил, че е закупил с договор с нотариална заверка на подписите с рег. № 22800 от 17.08.2011 г. от К. Г. Д. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег. [рег.номер на МПС] на цена от 14 900 лв. На 24.08.2012 г. полицейските власти са иззели автомобила, тъй като е бил обект на престъпление и трябва да се върне на действителния собственик съгласно Постановление от 28.09.2012 г. на Окръжна Прокуратура-Враца. Ето защо ищецът е поискал от съда да осъди продавача да му върне продажната цена от 14 900 лв., тъй като е получена на отпаднало основание. В отговора на исковата молба К. Г. Д. е оспорила предявения иск с твърдението, че е придобила собствеността върху лекия автомобил от италианския собственик и е прехвърлила тази собственост на ищеца, поради което е изправна страна по договора за покупко-продажба. Автомобилът не е предмет или средство на престъпление на територията на Република България. В доклада си Софийският районен съд е указал на К. Г. Д., че следва да докаже правото си на собственост върху автомобила към датата на сключване на договора за покупко-продажба. В решението си първоинстанционния съд е приел, че ответницата не е доказала това свое право, поради което е счел договора за покупко-продажба на автомобила за развален с подаване на исковата молба и е уважил иска за връщане на платената от ищеца цена в размер на 14 900 лв. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки правните изводи за недоказаност на правото на собственост на продавача и развалянето на договора посредством исковата молба. От постановлението на Окръжна прокуратура-гр. Враца е достигнал до извода, че автомобилът е бил предмет на престъпление, извършено от праводателя на ответницата А. Б., като в същото време е подадена информация от страна на италианските власти, че собственик на автомобила е лицето С. С.. Това обстоятелство сочи на порок на прехвърлителната сделка между предходните собственици на автомобила-А. Б. и С. С., който рефлектира върху нейния транслативен ефект. Посредством поставените въпроси и твърдяното основание за наличие на очевидна неправилност К. Г. Д. цели да оспори извода на въззивния съд, че не е изпълнила задължението си да прехвърли собствеността върху лекия автомобил. Тезата на касатора е, че ако този съд беше издирил и приложил италианското право и обсъдил издадените в Италия документи, би достигнал до противоположното заключение, че продавачът е прехвърлил собствеността върху лекия автомобил. Тази теза е несъстоятелна и игнорира решаващото по делото доказателство за неизправността на продавача-постановлението от 28.09.2012 г. на Окръжна прокуратура [населено място], по преписка вх. № 2302–2012 г. Според извлеченията от архива на публичния автомобилен регистър на Италия и декларация за продажба собственик на автомобила в тази държава към 12.07.2011 г. е бил С. С., който на тази дата го е продал на А. Б., а на свой ред А. Б. е продал на 15.07.2011 г. на К. Д.. От постановлението на Окръжна прокуратура на [населено място] е видно обаче, че А. Б. е заподозрян в закупуване на автомобила с фалшиви чекове, образувано е наказателно производство и по искане на собственика С. С. автомобилът е отнет от ищеца, като е предприето връщането на вещта на действителния собственик. Това постановление на прокуратурата и протоколът за изземване на вещта са издадени на основание чл.69а, ал.2, т.11 от ЗМВР/отм./ в изпълнение на сигнал в Шенгенската информационна система. Според т.3, буква „а“ на чл.100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген в Шенгенската информационна система се вписват данни за откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни с обем на двигателя над 50 сm3. Следователно вещта, предмет на покупко-продажбата, вече е отнета от владението на купувача заради право на собственост на трето лице от компетентен държавен орган. Освен това са налице и сериозни данни, че собствеността върху вещта принадлежи на това трето лице и продавачът не може да върне владението си върху нея. Осъществена е хипотезата на чл.189 от ЗЗД, като законът не прави разлика между осъществена или евентуална евикция. Продавачът неточно е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху вещта, което дава право на купувача да развали договора с исковата молба и да иска връщане на заплатената цена/решения № 261 от 9.10.2012 г. по гр. д. № 390/2012 г. на II ГО, № 424 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1872/2010 г. на IV ГО, № 254 от 6.4.2020 г. по гр. д. № 1403/2019 г. на IV ГО на ВКС/. Това право почива на договор между български правни субекти, сключен на територията на Република България, поради което се прилагат разпоредбите на чл.188 и чл.189 от ЗЗД. Затова поставените от касатора въпроси са неотносими към изхода на спора, а твърдяната очевидна неправилност на решението заради неприлагане на чуждото право не е налице. Ето защо касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение