Определение № 6482 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5121/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Хасково, Административен съд – Русе и Административен съд – Плевен, за определяне от Върховния административен съд /ВАС/ на съда, компетентен да разгледа жалбата на А. Ю. А., адрес: [населено място], общ. Борово, обл. Русе, [улица], постоянен адрес: [населено място], общ. Червен бряг, [улица], представляван от адв. Г. С. Кръстева от АК – Хасково, срещу Заповед № ЗД/Д-Х-035/17.04.2026 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково. Първоначално жалбата е подадена до Административен съд - Хасково, който с Определение № 1827 от 04.05.2026 г. по адм. дело № 533/2026 г. прекратява производството по делото и изпраща същото по подсъдност на Административен съд - Русе. Изложени са мотиви, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК. Формиран е извод, че А. Ю. А. е с постоянен адрес в [населено място], общ. Борово, обл. Русе, поради което местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Русе. С Определение № 1329 от 08.05.2026 г. по адм. дело № 346/2026 г. Административен съд – Русе прекратява производството по делото и го изпраща по подсъдност на Административен съд – Плевен. Изложени са мотиви, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК. Формиран е извод, че от служебно извършената справка в национална база данни, А. Ю. А. е с постоянен адрес в [населено място], общ. Червен бряг, обл. Плевен, поради което местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Плевен. След получаването на делото в Административен съд – Плевен е образувано административно дело № 392/2026 г., по което с Определение № 1548 от 13.05.2026 г. е прекратено производството, повдигнат е спор за подсъдност между Административен съд – Хасково, Административен съд – Русе и Административен съд – Плевен, и съгласно чл. 135, ал. 7 от АПК делото е изпратено на тричленен състав на Върховния административен съд за определяне на компетентния съд. Съдът е изложил мотиви, че оспореният акт е с голям брой адресати и те са с различен постоянен адрес, поради което е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК, като компетентен да се произнесе е АС – Хасково предвид седалището на административния орган, издател на акта. Приема, че административното производство е по чл. 27а от Закона за закрила на детето, за което са приложими разпоредбите на АПК, включително и относно подсъдността за разглеждане на спора по чл. 133 от АПК. Изтъква, че това производство се отличава с кратки срокове за разглеждане и произнасяне, в което на основание чл. 158, ал. 1 и ал. 8 от ЗЗДет. следва да бъде гарантирана възможността на основание чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. при навършени [възраст] детето да бъде изслушано в присъствието на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“, а при необходимост – и друг подходящ специалист. С оглед защита интересите на малолетното дете спорът следва да се разгледа именно от съда, където е и седалището на органа, издал акта. При преценка на обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби на чл. 133 от АПК относно определяне на местната подсъдност, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, приема следното: Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В съответствие с новелата на чл. 133, ал. 2 от АПК когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. С правилата за местната подсъдност законодателят разпределя между еднаквите по степен административни съдилища родово подсъдните им първоинстанционни административни дела. Използваният признак за териториална връзка на делото с административния съд е посочения в акта адресат, а в случай на повече от един адресати – седалището на органа. В контекста на изложеното, правилно Административен съд - Плевен е определил посочените лица като адресати на акта. В конкретния случай оспорващият – адресат на акта А. Ю. А. – баща на детето Б. А. А. е с постоянен адрес в [населено място], общ. Червен бряг, а майката на детето Н. В. Б. и бабата по майчина линия С. Т. В., при която е настанено детето, са с постоянен адрес в гр. Лясковец, общ. Лясковец, а приемното семейство В. А. и Д. З. Д. са с адрес в [населено място], общ. Хасково. Предвид обстоятелството, че в административния акт са посочени повече от един адресати и те са с различни адреси и седалища, които не са в рамките на един съдебен район, то в случая е приложима хипотезата на чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК и делото следва да се разгледа от административния съд, в района на който е седалището на органа, издател на акта, а това е Административен съд - Хасково. Водим от тези мотиви и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение