Определение № 3368 от 26.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. А. срещу определение № 162/23.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 153/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата жалбоподателката срещу разпореждане № 239958/06.11.2023 г. по гр. д. № 8210/2023 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното разпореждане е върната частната жалба, подадена от Д. П. А., срещу постановеното по делото определение за прекратяване на производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката, представлявана от процесуален представител, назначен от апелативния съд при предоставена правна помощ, твърди, че обжалваното определение е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно и иска неговата отмяна. Представени са две изложения на основанията за допускане на въззивното определение до касация. В изложението, представено от частната жалбоподателка, се сочат всички основания по чл. 280, ал. 1 - 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, а в това на назначения процесуален представител се поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд, след като е разгледал частната жалба на Д. П. А. срещу разпореждане № 239958/06.11.2023 г. по гр. д. № 8210/2023 г. на Софийския градски съд, е оставил същата без уважение, като е потвърдил обжалваното разпореждане за връщане на подадената от Д. П. А. частна жалба против определение на същия съд, с което е прекратено производството по делото, постановено на 21.07.2023 г. За да достигне до тези изводи, въззивният съд е приел, че с определение от 21.07.2023 г., постановено по гр. дело № 8210/2023 г. Софийският градски съд е прекратил производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК поради това, че делото се явява второ образувано за решаване на един и същи спор между едни и същи страни. Определението е обжалвано от ищцата Д. П. А., която е депозирала пет идентични по съдържание частни жалби, от които най-ранната с вх. № 19138/22.08.2023 г. С разпореждане № 22182/13.10.2023 г., постановено по същото дело, съдът е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Софийския апелативен съд. С молба вх. № 95722/20.10.2023 г. ищцата е заявила, че действително са налице две висящи дела между същите страни и с идентичен предмет и е отправила искане съдът да реши кое от двете дела следва да продължи. Предвид направените от страната изявления в така депозираната молба, с разпореждане № 23007/24.10.2023 г. съдът е дал възможност на ищцата да уточни като заяви дали поддържа петте подадени срещу прекратителното определение частни жалби и ако ги поддържа – да изпълни в срок дадените от съда указания за внасяне на дължимата държавна такса. В случай, че ищцата заяви, че не ги поддържа, съдът е посочил, че частните жалби ще бъдат върнати. С молба вх. № 100792/02.11.2023 г. ищцата е заявила желание съдът да прецени производство по кое от двете дела да продължи, като не представя доказателства за внесена държавна такса. С оглед на изявленията на ищцата, обективирани в подадената от нея молба вх. № 100792/02.11.2023 г. и изразеното от нея желание да продължи производството по това от двете дела, което следва от процесуалния закон /в случая това по гр.д. № 8167/2023 г. на СГС като по-рано образувано/, съдът е приел, че може да се направи извод за липса на интерес от депозираните по настоящото дело частни жалби и нежелание на жалбоподателката да ги поддържа, поради което с разпореждане № 23995/06.11.2023 г. ги е върнал. Съставът на Софийския апелативен съд е приел за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че за ищцата липса интерес от обжалването на определение от 21.07.2023 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 8210/2023 г. на Софийския градски съд, тъй като същата в депозираната от нея молба от 02.11.2023 г. не е мотивирала такъв, а напротив изрично е заявила, че не може да каже кое от двете образувани идентични граждански дела следва да продължи, като желае законът да бъде спазен. Според въззивния съд така направеното изявление правилно е тълкувано от първоинстанционния съд като изявление за липса на интерес от обжалване на постановеното по делото прекратително определение, защото правилно и по закон е да продължи разглеждането на спора в рамките на първото по време образувано от двете идентични дела. В този смисъл въззивният съд е отчел и обстоятелството, че ищцата не е представила доказателства за внесена държавна такса, съобразно указанията на съда, каквито доказателства е следвало да бъдат представени, ако жалбоподателката поддържаше жалбите си. Настоящият състав на III г.о. на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В настоящия случай жалбоподателката не е формулирала правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, а единствено може да го уточни и конкретизира. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, отговарящ на посочените по-горе условия, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съобразно задължителните указания на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. В процесния случай изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържат ясно и точно формулиран правен въпрос, а в тях са изложени единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които обаче подлежат на проверка при разглеждане на жалбата по същество, а не във фазата по нейната селекция. Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно – oт съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява прилагане на несъществуваща, отменена правна норма, на правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Поради това касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО