Определение № 214 от 10.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 693/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Столична община срещу разпореждане от 25.10.2019 по т. дело №868/19 г. на Софийски апелативен съд, ТО,13 с-в, с което е върната касационната жалба вх. №16200/29.08.2019 г. на същия жалбоподател срещу решение №1969/30.07.2019г., постановено по същото дело, на същия съдебен състав. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото съдът е върнал касационната жалба, без да са налице основания за това. Ответникът по настоящата частна жалба „ ЕКоел-6“ ООД чрез своя представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията за представяне на изложение на основанията за допускане до касация и документ за внесена държавна такса, съгласно чл. 284 ал.3, т.1 и т.4 ГПК във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, в едноседмичен срок. Съобщението за разпореждането с указанията до подалата КЖ страна- Столична община, е връчено на пълномощника й на 11.10.2019 г .. На 25.10.2019 г. по пощата е подадена молба от страна на последния за отстраняване на горните нередовности на КЖ. В обжалваното разпореждане, въззивният съд е счел, че в законовия срок, т.е. до 18.10.2019 г., не са били изпълнени горните указания за отстраняване на нередовностите на КЖ и е постановил обжалваното разпореждане за връщането й. В настоящата ЧЖ срещу последното, жалбоподателят посочва, че не са били изобщо налице нередовностите на КЖ, чието администриране въззивният състав е отказал като е дал указания за съответното им отстраняване. В КЖ страната, от чието име е подадена същата, е обосновала оплаквания за очевидна неправилност и недопустимост на обжалваното с нея въззивно решение, а доказателство за внесена държавна такса от тридесет лева е била своевременно представена още с КЖ. В действителност от съдържанието на КЖ се установява,че в нея се навежда като оплакване и се излагат съображения за недопустимост на обжалваното с нея въззивно решение, което разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/ред. ДВ бр.86 от 2017 г./ въздига като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване, независимо от тези в чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна със самата КЖ е представено доказателство за внесена държавна такса от тридесет лева с посочване на конкретния акт, който се обжалва и номера на делото на САС,13 с-в,по който е последният е постановен. Следователно не имало основание да се дават указания на страната за отстраняване нередовности на подадената в законовия срок КЖ, съответно за нейното връщане, поради неотстраняването им в съответния срок. С оглед изложеното обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като преписката по делото се върне на САС за администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение