Определение № 93 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3591/2018 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.

С въззивно решение № 38/25.01.2018 г. по гр. д. № 255/2017 г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение от 21.12.2013 г. по гр. д. № 610/2012 г. на Елинпелинския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д. срещу Х. /Х./ Л. Я., Д. Г. Я., Л. Е. И. и Д. А. И. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху площ от 155 кв. м., заключена между б. М-1, Б, В, И, М-1, съставляваща част от УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], [община] /приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза/ и сграда на един етаж, с площ 70 кв. м., находяща се в гореописания имот.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адв. С. Б. като пълномощник на В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д.. Поддържат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите са поставили следните материалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1. може ли да се придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот, без да са налице материализирани граници на тази част и при общо негово ползване;

2. при наличието на доказателства за поставяне в дял на прекия наследодател на ищците по силата на съдебна спогодба за делба на определен обект /в случая процесната жилищна сграда/, нанасянето му в имота на ответниците по действащия план, може ли да обуслови извод за съществуване на право на собственост в тяхна полза.

Ответниците по жалба, чрез процесуалните си представители, изразяват становища за неоснователност на същата.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Ищците са изложили твърдения, че са наследници по закон на Т. Л. Д., починал през 1993 г. По силата на съдебна спогодба за делба от 17.11.1978 г., постигната по гр. д. № 550/1978 г. по описа на Елинпелинския районен съд, в негов дял са поставени парцел *-* в кв.* по отменения план на [населено място] от 1931 г., заедно с находящите се в него жилищна сграда и плевня /включен в УПИ *-* в кв.* по действащия план/, както и парцел *-* в кв.1 по плана на населеното място. Правото на собственост в полза на общия наследодател върху дворното място и сградата е било удостоверено с нотариален акт № */* г. за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследствено правоприемство и делба.

Ответницата Х. Л. Я. в защитата си по същество е твърдяла, че е владяла собствения си УПИ *-* в кв.* по действащия план от 1984 г., върху който е придобила правото на собственост въз основа на договор за покупко-продажба, сключен със Ц. Л. С. /майка на прекия наследодател на ищците и на ответницата/, а не имота на ищците. Процесният имот /съставляващ парцел *.-* в кв.* по плана от 1931 г./ е бил поставен в дял на праводателката й с описаната по-горе съдебна спогодба за делба. Изложила е твърдение, че е построила процесната жилищна сграда след закупуването на имота през 1993 г. и е отчуждила дворното място, заедно със сградата през 2012 г. в полза на ответницата Л. Емилова И. /по време на брака й с ответника Д. А. И./.

Видно от нотариален акт № *, т.*, н. д. № */* г. Ц. Л. С. е продала на дъщеря си Х. Л. Я. УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място]. Същата се е легитимирала като собственик с констативен нотариален акт № */* г., в който е било удостоверено правото й на собственост върху дворното място по силата на наследство и делба.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, т.*, н. д. № */*** г., ответниците Х. Я. и Д. Я. са прехвърлили правото на собственост на Л. Е. И. върху описания по-горе имот, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 70 кв. м.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г., изслушана в първоинстанционното производство, в кадастралния план от 1931 г. е заснет имот пл. сн. № *, записан в разписния лист на името на С. /С./ Д.; в регулационния план за този имот са отредени парцели *-* и *-*, а за част от имота, попаднала в кв.1, е отреден парцел *-*; със заповед от 07.06.1978 г. е одобрено изменение на плана, по силата на което се сливат парцели *, * и * и се образуват пет нови парцела: парцел *-*, *, парцел *-*, парцел *-*, парцел *.-* и парцел *-*, поставени в дялове на съделителите по спогодбата. Графично изчислена площта от парцел *-* в кв.* по отменения план от 1931 г., попадаща в УПИ *-* в кв.* по действащия план, е 155 кв. м. /обозначена с б. М-1, Б, В, И, М-1/. Частта от изградената жилищна сграда, която попада в описаната по-горе част, е с площ около 32 кв. м. Същата не е била заснета в плана от 1931 г., а в действащия план от 1984 г. /според обясненията на експерта в съдебно заседание/. Направено е заключение, че находящата се в УПИ *-* в кв.* по действащия план полусрутена паянтова стопанска сграда, е била използвана като жилищна. Този извод е обоснован единствено с наличието на струпани вещи /мебели/ пред сградата. Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушано във въззивното производство, към 1931 г. е бил застроен само парцел *-*. В действащия план от 1984 г. в УПИ *-* са нанесени само паянтови стопански постройки, а в УПИ *-* – жилищна сграда, с площ от около 73 кв. м., като вещото лице е обосновало извод, че сградата в този имот е била построена преди 1984 г., а тази, показана в плана от 1931 г., е била съборена. Паянтовата стопанска сграда в УПИ *-*, с площ около 25 кв. м., е построена след 1931 г. Направено е заключение, че съдебната спогодба за делба от 1978 г., констативните нотариални актове от същата година и нотариален акт № */* г., имат за обект една и съща жилищна сграда. Според обясненията на вещото лице Д. жилищната сграда е построена в периода 1950-1960 г.

Видно от удостоверение от 15.07.2011 г. на [община], процесната сграда е построена преди 07.04.1987 г., като същата представлява търпим строеж. При новото разглеждане на делото от въззивния съд /след отмяната по реда на чл.303 ГПК на постановеното въззивно решение/ и с оглед дадените указания от касационната инстанция, е изискана и приложена прокурорска преписка № 811/2012 г. на Районна прокуратура – [населено място], в която се съдържат дадени от ответницата Х. Л. обяснения от 07.08.2012 г. В същите са възпроизведени извънсъдебни изявления, според които през месец юни 2012 г. тя е изхвърлила мебелите на ищцата В. Д. от жилищната сграда, като ги е оставила в нейното дворно място. Според приложената преписка от [община], образувана по повод издаване на удостоверение за търпимост на сградата, в декларация от 12.07.2011 г. ответницата е посочила, че сградата /описана като едноетажна, с площ 70 кв. м./ е построена през 1947 г. В данъчни декларации от 04.08.1993 г. и 27.03.1998 г. Х. Л. е декларирала само притежавано дворно място.

От събраните писмени доказателства /разрешение за строеж от 18.07.2011 г. и протокол за определяне на строителна линия от 24.08.2011 г. за ограда по вътрешната регулационна линия с УПИ *-*/, както и от гласните доказателства, се установява, че до 2011 г. УПИ *-* и УПИ *-* са били ползвани общо от страните.

Във въззивното решение е прието, че по отношение на спорната част от 155 кв. м., включена понастоящем в УПИ * -*, е налице прилагане на регулацията. Изложени са съображения, че от момента на отнемането на тази площ от имот *-* в кв.2 по отменения план, същата е ползвана от Ц. С. до 2005 г., а след нейната смърт от ответницата Х. Л., като е обоснован извод, че е налице завладяване на придадената част по определената дворищно-регулационна линия с плана от 1984 г., повече от 10 години, което положение е заварено през 2001 г., при приемането на ЗУТ, касаещо преценяване на сроковете по параграф 6 и 8 от ПР на същия. Направено е заключение, че е налице регулационно придаване на процесните 155 кв. м. и регулацията за тях е приложена, поради което правото на собственост върху тях принадлежи на ответниците. По отношение на иска за находящата се в УПИ *-* в кв.* по действащия план сграда съдът е приел, че същата не е заснета в плана от 1931 г., а съществувалата жилищна сграда в стария парцел *-* е съборена и не съществува. Фактът, че процесната сграда никога не е попадала изцяло в парцел *-* по отменения план, изключва възможността същата да е собственост на ищците по делото. Дори да се приеме, че е построена през 1947 г., съобразно събраните при новото разглеждане на делото доказателства, не може да се установи идентичност между сградата, поставена в дял на наследодателя на ищците, и сградата, ситуирана в УПИ *-* по действащия план.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Такива са налице предвид наличието на съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение, установима от неговото съдържание. В същото е изследвано приложението на регулацията към процесната площ от 155 кв. м. посредством заемане и десетгодишно владение на тази част, без да е налице придаване по регулация по силата на действащия план на населеното място от 1984 г., както и е направен извод, че процесната жилищна сграда не е била включена в реалния дял на праводателя на ищците, получен по силата на съдебната спогодба за делба от 1978 г.

В обобщение следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2, изр.3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение