Определение № 4121 от 04.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3355/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Н. и Л. С. Н., чрез адв. Д. П., срещу определение № 11539 от 13.06.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4385/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 9045 от 21.02.2025 г. по гр. д. № 9830/2025 г. на Софийски районен съд, в обжалваните му пред въззивния съд части за прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК на производството в частта по предявените от жалбоподателите срещу В. А. В. искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 124 ГПК за обявяване нищожността на универсално саморъчно завещание от 17.10.2019 г., оставено от Г. Л. В. в полза на В. А. В., и за връщане на основание чл. 130 ГПК на исковата молба в частта по предявените от тях срещу К. Д. К. и К. Б. К. искове по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 124 ГПК за обявяване нищожността на същото универсално саморъчно завещание, като производството е прекратено и в тази част.

Касаторите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Молят същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато на първа инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Налице ли е пълно обективно и субективно тъждество по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато се предявяват искове по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за нищожност на едно и също завещание, но от различни ищци и/или срещу различен кръг ответници?

2. Съществува ли правен интерес от предявяване на иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН срещу лица, които са частни правоприемници на лицето, в чиято полза е направено завещанието, при положение че тяхното право на собственост зависи от действителността на завещанието?

3. Следва ли при наличие на преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът да спре производството по обусловените искове или може да отхвърли иск за нищожност на завещание поради липса на правен интерес срещу трети лица?

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от надлежни страни /ищци по делото/ и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството по делото е образувано по постъпила на 18.10.2024 г. искова молба от С. А. Н. и Л. С. Н. против В. А. В., К. Д. К. и К. Б. К., с която са предявени за общо разглеждане следните искове:

1. искове с правно основание чл. 42, б.“б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, вр. чл. 124 ГПК за обявяване нищожността на универсално саморъчно завещание от 17.10.2019 г., оставено от Г. Л. В. в полза на В. А. В.;

2. искове с правно основание чл. 43, б. „а“ и б. „б“ ЗН за унищожаване на завещанието;

3. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване собствеността на всеки от ищците върху 1/2 ид. част от апартамент № 61, находящ се в [населено място], район „С.“,[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 8 идентификатор [№] по КККР на [населено място].

С определение № 9045 от 21.02.2025 г. по гр. дело № 9830/2025г. Софийският районен съд е прекратил производството по делото в частта по предявените искове за унищожаване на процесното завещание поради оттегляне на тези искове. След направена служебна справка съдът е констатирал, че на 12.07.2023 г. е образувано гр. дело № 1177/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница по искова молба на С. А. Н. и Л. С. Н., с която са предявени срещу В. А. В. и И. П. В. искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожността на универсално саморъчно завещание от 17.10.2019 г., оставено от Г. Л. В. в полза на В. А. В.. Изложени са мотиви, че е налице висящ спор, чиито предмет в частта по предявените срещу В. В. искове по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е идентичен с предмета на разглежданото дело в тази част. Прието е, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено в тази част на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като гр. дело № 1177/2023 г. по описа на РС – Дупница е заведено по–рано.

Първоинстационният съд е счел, че производството по делото следва да бъде прекратено и в частта по исковете с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, вр. с чл. 124 ГПК срещу К. К. и К. К., тъй като липсва правен интерес от предявяването им срещу тези ответници. Посочено е, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, вр. чл. 124 ГПК. Предмет на исковете по чл. 42 ЗН е валидността на завещанието, а надлежен ответник по тях е лицето, в полза на което е направено завещателно разпореждане, както и неговите универсални правоприемници, но не и частните му правоприемници. Обстоятелството, че обявяването на нищожност на завещанието е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по отношение на предявените установителни искове за собственост, не обосновава правен интерес от предявяване на иск за обявяване нищожност на завещание по отношение на лица, които не се ползват от завещателното разпореждане, а обуславя необходимостта от спиране на производството по исковете за собственост до разрешаване на спора за действителността на завещанието със сила на пресъдено нещо. Тези лица обаче понасят последиците от липсата на вещноправен ефект на сделката, тъй като поначало нищожността има действие спрямо всички.

Ищците са обжалвали първоинстанционното определение в частите за прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК на производството по делото по предявените от тях срещу В. А. В. искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 124 ГПК за обявяване нищожност на процесното завещание, както и за връщане на основание чл. 130 ГПК на исковата молба в частта по предявените срещу К. Д. К. и К. Б. К. искове по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 124 ГПК.

Въззивният съд е приел, че определението на районния съд е правилно и го е потвърдил, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното определение. Във връзка с доводите във частната жалба съдът е изложил мотиви, че предмет на исковете по чл. 42 ЗН е валидността на завещанието, от което се ползва ответникът. Исковете са установителни и за тях важи общият принцип на чл. 124 от ГПК, че ищец може да бъде всеки, който има правен интерес от това. Исковете са на разположение на лицата, които твърдят за себе си права, отречени със завещанието на ответника, като надлежен такъв е само лицето, което черпи права от оспорения завещателен акт, респ. неговите универсални наследници. При евентуално отпадане правата на наследника по завещание като прехвърлител, ще отпаднат правата и на третите лица- приобретатели на завещаното имущество по силата на прехвърлителна правна сделка.

Посочено е също, че с исковата молба от 12.07.2023 г. същите ищци са предявили иск по чл. 42, б. „б” ЗН срещу същия ответник - В. В., която като ползваща се от завещанието се явява единствената пасивно легитимирана да отговаря по иск за прогласяване нищожност на завещанието от 17.10.2019 г., поради което и е налице пълно съвпадение в предмета и страните по гр.д. №9830/2025 г. на СРС, ГО, 119 състав, и гр.д. №1177/2023 г. по описа на РС - Дупница. Затова на основание чл. 126, ал. 1 ГПК следва да бъде прекратено по-късно заведеното дело в тази част, а именно делото на СРС.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение, не са налице поддържаните от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по първия поставен в изложението въпрос. Същият не е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от приетото по тълкуването му ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Така формулираният въпрос предпоставя съдът да е приел, че е налице пълно обективно и субективно тъждество по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК по двете дела, макар исковете по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за нищожност на едно и също завещание да са предявени от различни ищци и/или различни ответници. Напротив, в мотивите си въззивният съд е приел, че е налице по-рано заведено дело, а именно гр.д. № 1177/2023 г. по описа на РС- Дупница, което е висящо и което има за предмет предявени от същите ищци срещу същия ответник - В. А. В., искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожност на универсално саморъчно завещание от 17.10.2019г., оставено от Г. Л. В. в полза на В. А. В., поради което между двете дела е налице пълно съвпадение в предмета и страните по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК и по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория поставен въпрос поради липса на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Според приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационното обжалване е налице при липса на правна уредба за разрешаване на конкретния спор или когато приложимата към конкретния случай правна норма е неясна, което налага тълкуването й от ВКС, както и когато се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма поради промяна в законодателството или в обществените условия. В конкретния случай въпросът е обоснован с доводи, че по него е налице противоречива съдебна практика, без последната да е посочена. Наличието на съдебна практика по поставения въпрос, в който смисъл са твърденията в изложението, изключва допускането до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, освен ако не са налице обстоятелства, налагащи осъвременяването й, каквито твърдения не са наведени. Непосочването на практика на ВКС по поставения въпрос препятства и преценката за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

По третия поставен въпрос не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото не е от обуславящо значение за изхода от настоящия правен спор. Какъвто и отговор да бъде даден на поставения въпрос, формираният извод за недопустимост на иска, по който производството по делото е прекратено, би останал непроменен. Освен това въпросът не е изведен от решаващите мотиви на въззивния съд. В обжалваното определение не е прието, че производството по обусловените искове не следва да бъде спряно, въпреки наличието на преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между делата. При проверка на допустимостта на исковата молба, въззивният съд е счел, че предявените срещу К. К. и К. К. искове по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН са недопустими, тъй като посочените ответници не са пасивно легитимирани да отговарят по тези искове. Въззивният съд, като е препратил по чл. 272 ГПК към мотивите на районния съд, е приел, че обстоятелството, че обявяването на нищожност на завещанието е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по отношение на предявените искове за собственост, обуславя необходимостта от спиране на производството по исковете за собственост до разрешаване на спора за действителността на завещанието със сила на пресъдено нещо.

Не се констатира и наличието на основанията по чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение