Определение № 838 от 07.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 197/2019 г.

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба с вх. № 4809 от 28.09.2018 г. от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ [населено място], представляванa от председателя П. Г., чрез старши инспектор при Териториална дирекция – Р. Р. Р., против въззивно решение № 230 от 12.09.2018 г. по в. гр. д. № 48/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 324 от 11.07.2017 г. по гр. д. № 627/2013 г. на Русенския окръжен съд в отхвърлителната му част относно мотивираното искане на КОНПИ за отнемане на посочените в решението имущества на ответниците В. Е. Т., М. П. Т., ЕТ „ТИМ-ЕР-МИЛКА ТИМЧЕНКОВА“, Е. В. Р. и „ТИМ-ЕР“ ЕООД. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се е позовал на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като същевременно поддържа, че поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените от касатора въпроси са, както следва: 1. Допустимо ли е преценката за връзка между престъплението и придобитото имущество да се прави само въз основа на хронологична съпоставка между инкриминирания период и момента на придобиване на имуществото; 2. Допустимо ли е при преценка на връзката между придобитото имущество и престъпната дейност да се ограничаваме само до връзка с конкретната престъпна дейност, за която Комисията е уведомена или следва да се съобрази цялото криминално досие на ответника, вкл. предходни осъждания, попадащи в обхвата на ЗОПДИППД /отм./; 3. Допустимо ли е установени с влязъл в сила ревизионен акт плащания/представляващи вземания за ответника/ в производството по ДОПК, да се игнорират за сметка на становище на вещо лице, назначено в различно по вид производство, каквото е настоящото по ЗОПДОППД /отм./. Не сочи, не се позовава и не представя съдебна практика на ВКС.

Ответниците по касационната жалба и контролиращата страна Прокуратурата на Република България не са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Постъпила е и касационна жалба с вх. № 3331/26.10.2018 г. от В. Е. Т., М. П. Т. - лично и като ЕТ „ТИМЕР – МИЛКА ТИМЧЕНКОВА“, П. В. Т. и „ТИМ ЕР“ ЕООД, всички от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. А. от АК – София, против въззивно решение № 230 от 12.09.2018 г. по в. гр. д. № 48/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, в частта, с която първоинстанционното решение № 324 от 11.07.2017 г. по гр. д. № 627/2013 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено и мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./ на Комисията за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество е частично уважено за подробно посочените в решението имущества на касаторите. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо, очевидно неправилно и явно необосновано. Отделно от това касаторите ответници се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, а освен това имат значение за точното приложение на закона, доколкото съдебна практика по тяхното разрешаване липсва изцяло или е спорадична и фрагментарна. Изведените от касаторите въпроси, уточнени и конкретизирани от настоящата инстанция с оглед разрешението дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до: 1. Допустимо ли е производство, в което исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, на основанията, описани в т. І.2 на касационната жалба; 2. Допустимо ли е при действието на Директива 2014/42/ЕС на ЕП и Съвета, съществуването и съдържанието на презумпциите по чл. 4, ал. 1 и другите предвидени в ЗОПИППД /отм./, като единствено доказателство за незаконност на придобиването на конкретното имущество; 3. Относно доказателствената тежест, приложението на презумпциите, начина и реда за определяне на стойността на имуществото, за което може да се направи предположение, че е придобито чрез престъпление, както и съдържанието на понятията „приходи“, „доходи“, „източници на финансиране“ и „разходи“; 4. Вида и естеството на санкцията „отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност“ – наказателна или гражданска; 5. Относно естеството на актовете на Комисията по чл. 15, ал. 3 и чл. 13, ал. 1. т. 1 – 3 ЗОПДИППД /отм./ и приложението на косвения съдебен контрол по чл. 17 ГПК във връзка с тях, съответно какви са последствията при нищожност или унищожаемост на някой от тях – недопустимост или неоснователност на иска; 6. Относно правното значение и съответно основание на „отнемане на парично имущество“ според действащото обективно право на РБ; 7. Допустимостта да се отнемат имущества на юридическо лице, при липса на трансакция между него и проверяваното лице, както и допустимостта на правните изводи на съда по отношение на конкретни релевантни факти и обстоятелства, описани в изложението.

В подкрепа на твърденията си касаторите се позовават се на противоречие с Тълкувателно решение № 7 от 30.07.2014 г., постановено по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК, Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., постановено по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и на постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 122 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г.о.

Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и контролиращата страна Прокуратурата на Република България не са изразили становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационното обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, постановен по иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, с цена над 5000 лева, поради което се явяват допустими. Същите са редовни, като подадени в срока по чл. 283 ГПК.

За да постанови решението въззивният съд е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено по надлежно мотивирано искане от Комисията за отнемане от ответниците на твърдяното за придобито от престъпната дейност на В. Е. Т. имущество. Приел е за установено, че КОНПИ е провела в съответствие с изискванията на специалния ЗОПДИППД /отм./ административната фаза на производството, установила е имуществото на онези лица, по отношение на които са налице условията по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ и е упражнила правомощието да вземе решение за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност. В мотивите на решението е посочено още, че възражението на ответниците за опорочаване на административната процедура поради неспазването на предвидения срок в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ е неоснователно, тъй като срокът е инструктивен и с изтичането му не се погасява правото на иск, поради което и постановеното от първоинстанционния съд решение е допустимо.

По отношение на основателността на искането с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ съдът приема, че същата предполага установяване на кумулативното наличие на определени предпоставки, а именно: 1. образувано наказателно производство за престъпление, посочено в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./; 2. установяване придобиването на имущество на значителна стойност и 3. относно това имущество да може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицата.

В обжалваното решение съдът приема, че първата от посочените предпоставки е налице, доколкото се установява по делото, че В. Е. Т. е признат за виновен с влязла в сила на 20.03.2013 г. присъда № 13 от 04.03.2013 г. по НОХД № 99/2013 г. по описа на Окръжен съд - Русе за това, че в периода от 25.09.2006 г. до 31.03.2008 г., в [населено място] на шест пъти, като управляващ и представляващ „ТИМ ЕР“ ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - акциз в размер на 155 281.16 лв., като затаил истина в подадени пред Митница Р. рекапитулативни декларации, посочени в присъдата, като данъчните задължения са в особено големи размери, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ две години и шест месеца и е отнета на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“, пр. 2 НК парична сума в размер на 12 000 лв. Посоченото престъпление по чл. 255 НК е установено с влязъл в сила съдебен акт и попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД /отм./, като съгласно мотивите на съда определеният проверяван период от 13.06.1988 г. до 13.06.2013 г. е в съответствие с възможния 25-годишен давностен срок по чл. 11 ЗОПДИППД /отм./ и именно в него може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период.

При определяне на значителната стойност на придобитото имущество като предпоставка за допустимостта и основателността на направеното искане за отнемане на имущество въззивният съд приема, че следва да се има предвид пазарната стойност на придобитите имущества през проверявания период към момента на придобиването им, установена от заключенията на вещите лица по приетите съдебно-технически експертизи. Позовавайки се на разпоредбата на §1, ал. 1 от ДР към ЗОПДИППД /отм./ и на установената съдебна практика, въззивният съд приема, че с оглед извършената в проверявания период деноминация на лева и наличието на инфлация през 1997 г., пазарната стойност на всички недвижими имоти и МПС през проверявания период следва да бъде приравнена в МРЗ, като всяко имущество на стойност над 400 МРЗ има правната характеристика на имущество на значителна стойност. С оглед на това и предвид извършените фактически констатации за наличие на придобито през проверявания период имущество на значителна стойност /недвижими имоти, оценени по пазарни цени съгласно заключението на вещите лица в размер на 46 722,55 лв. или 736 МРЗ, покупка на МПС по пазарни цени в размер на 43 011,70 лв. или 763 МРЗ., внесени суми в брой по сметка на „ТИМ ЕР“ ЕООД – 258 688,80 лв. или 1 437 МРЗ, дялови вноски в ТД 6250 лв. или 116 МРЗ, внесени депозити 237 700 лв. - 989 МРЗ, или общо 4041 МРЗ/, въззивният съд е приел за установено наличието и на втората предпоставка на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ – придобитото през проверявания период имущество да е на значителна стойност.

По наличието на третата предпоставка - за придобитото имущество да може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицата, въззивният съд е приел, че е налице обосновано предположение за наличието на косвена причинна връзка между престъплението по чл. 255 НК и придобиването на част от претендираното за отнемане имущество. В тази връзка е препратил към мотивите на първоинстанционния съд и направения в тях анализ на основателността на конкретните искания за всяко имущество, при съобразяване момента на придобиването му и източника на средствата за това. В мотивите на въззивното решение е посочено още, че при определяне на приходите и разходите на проверяваните лица през процесния период следва да се съобрази първият вариант от допълнителното заключение на приетата от първоинстанционния съд съдено-икономическата експертиза, съгласно който получени доходи от законен източник са в общ размер 248 857,37 лева или 2 327 МРЗ, а направените разходи възлизат на 48 608,66 лева или 6507,20 МРЗ, с оглед на което е налице отрицателна разлика между приходите и разходите за проверявания период в размер на 4180,2 МРЗ. Що се отнася до възраженията на ответниците относно размера на установените приходи от законен източник, въззивният съд е приел, че след като не е установено предаването на сумата по договора за заем от Р. В. на В. Т., няма основание да се приеме, че между тях е сключен валиден договор за заем за сумата от 150 000 щатски долара. Поради това няма основание тази сума да се отчете като приход от законен източник, нито същата сума по разписката от 30.07.2009 г. като законен разход на В. Т.. Като неоснователни са приети и възраженията на „ТИМ ЕР“ ЕООД, М. Т. лично и като ЕТ „ТИМ ЕР – МИЛКА ТИМЧЕНКО“, че стойността на придобитите автомобили не била значителна, тъй като стойността на всеки от придобитите през проверявания период автомобили е база за определяне на общата стойност на придобитото през периода имущество с оглед преценката дали то е значително по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, а видно от експертното заключение стойността МПС по пазарна цена, приравнена в МРЗ към датата на придобиване е отразена в разходите на проверяваните лица, а в приходите е включена приравнената в МРЗ пазарна цена на същите към датата на прехвърлянето им на трети лица. Като неоснователни са разгледани и възраженията на ответниците, че трябва да се съобразят не пазарните цени към момента на придобиването и отчуждаването на имуществото, а тези посочени в актовете за придобиването. Съгласно мотивите на съда, отразените в нотариалния акт волеизявления на участващите в сделката частни лица, включително и досежно посочената в акта, платена и получена цена, обвързват само тях като страни по тази сделка, но не и държавата, която не е участвала в нея. Нотариалният акт е официален удостоверяващ документ, само и единствено за частните изявления на явилите се пред нотариуса лица, но не и досежно стойността на сделката. Поради това отразената в представените доказателства продажна цена на имуществата, не може да се противопостави на Комисията в производството по чл. 28, ал. 1 ЗОДИППД /отм./ и не следва да се съобразява от съда.

Относно искането на комисията за отнемане от В. Е. Т., на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, на 100 дружествени дяла по 50 лв. всеки един от тях от капитала на „ТИМ ЕР“ ЕООД,, както и на 125 дружествени дяла по 10 лв. всеки един от тях от капитала на „ЕР СЪРВИС“ ООД, въззивният съд приема, че двете дружества са регистрирани през 1998 г. - значителен период преди установената с влязла в сила присъда престъпна дейност /2006-2009 г./ и независимо от установената от заключението на съдебно-икономическата експертиза липса на средства от законен доход, не може обосновано да се предположи, че направеният разход от ответника, представляващ равностойността на тези дялове, е във връзка с тази престъпна дейност.

По-нататък в мотивите си, съдът приема, че е налице основание за отнемане от В. Е. Т. на сумата в размер на 120 000 евро, равняващи се на 234 699,60 лева, преминала по негова банкова сметка в „БАНКА ПИРЕОС България“ АД, тъй като не е доказан законен източник на доходи към момента на внасяне на средствата. Напротив, към края на 2008 г. е установена отрицателна разлика между приходите и разходите на лицето в размер на 3 132 МРЗ, поради което съдът приема, че е налице косвена причинна връзка между внасянето на посочената сума по депозитна сметка с престъпната дейност по чл. 255 НПК, извършена в периода 2006-2008 г., за която е налице влязла в сила осъдителна присъда.

По отношение на основателността на искането за отнемането на имущество от В. Е. Т. и М. П. Т. – придобито от тях в режим на СИО, въззивният съд приема, че извършеното вписване на режим на разделност, е направено по партидата на имотите на 11.12.2012 г. /т.е. след влизане в сила на новия СК през 2009 г./, в хода на наказателното производство по отношение на В. Е. Т., от което следва изводът, че то е направено с цел да бъдат избегнати неблагоприятните последици от евентуалното осъждане на ответника за престъплението. Поради това въззивният съд приема, че правилно в решението си първоинстанционния съд е постановил отнемане на част от имотите и МПС, които са включени в представения по делото брачен договор, след изследване произхода на средствата за придобиване на всяко едно от имуществата, както и момента на придобиването му, респективно правилно са изключени имуществата, за които няма основание да се приеме, че придобиването им е в причинна връзка – пряка или косвена с престъпната дейност и със средства от нея, или при придобиването на които е опровергана презумпцията за принос на другия съпруг.

По искането за отнемане на имуществото, собственост на „ТИМ ЕР“ ЕООД, въззивният съд приема, че за отнетото с решението имущество са налице основанията по чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 6 ЗОПДИППД /отм./. Установено е, че дружеството е придобило имущество през периода на осъществената престъпна дейност от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството В. Е. Т., за което липсва законен източник на доходи, така че да се изключи предположението за връзка с престъпната дейност. Липсата на законен източник в придобиването прави предположението за връзка с престъпната дейност основателно и доказано за целите на закона, с изключение на отхвърленото от първоинстанционния съд искане за сумата от 3 000 лева, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел ПОНТИЯК ГРАНД АМ и сумата в размер на 700 лева, получена от продажбата на товарен автомобил марка и модел ГАЗ 53.

По искането за отнемане на имуществото, собственост на П. В. Т., въззивният съд приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 8 ЗОПДИППД /отм./, а именно придобито за сметка на проверяваното лице имущество, прехвърлено безвъзмездно през проверявания период в полза на роднина по права линия - син. Предвид липсата на средства от законен източник на доходи за придобиване на това имущество, установено от допълнителното заключение на СИЕ – 1 вариант – недостиг на средства в размер на 1 327 МРЗ за 2003 г., въззивният съд приема, че е налице косвена връзка между тази дейност и придобитото имущество и доколкото презумпцията на чл. 8, ал. 2 от закона не е оборена, то искът е основателен за посоченото, подробно описано движимо и недвижимо имущество.

Въззивният съд е отхвърлил като неоснователно искането на КОНПИ за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност от В. Е. Т., както следва:

• 100 дружествени дяла по 50 лв. всеки един от тях от капитала на „ТИМ ЕР“ ЕООД, [населено място], в размер на 5 000 лв.; 125 дружествени дяла по 10 лв. всеки един от тях от капитала на „ЕР СЪРВИС“ ООД, [населено място], в размер на 1 250 лв.; Вземане в размер на 258 688.81лв. на В. Е. Т. от „ТИМ ЕР“ ЕООД.

• От М. П. Т. и В. Е. Т. -Мотопед марка и модел Х. 50, придобит от В. Е. Т. на 07.09.1998г.; Лек автомобил марка и модел ПОНТИЯК ГРАНД АМ придобит от В. Е. Т. на 06.11.2000г.; Сумата в размер на 28 000 лева, получена от продажбата на недвижим имот по пазарна стойност с Нотариален акт за покупко-продажба № 29, том 2, дв.вх. № 430/24.01.2003 г. на Служба по вписвания Р.; Сумата в размер на 400 лева, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел ФОРД ТЕМПО с дата на първоначална регистрация 13.11.1992г., по пазарна стойност; Сумата в размер на 500 лева, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел ПОНТИЯК ГРАНД АМ, с дата на първоначална регистрация 12.11.1992г., по пазарна стойност; Сумата в размер на 80 лева, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел ВАЗ 2108 с дата на първоначална регистрация 06.03.1993г., по пазарна стойност; Сумата в размер на 400 лева, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел Л. У с дата на първоначална регистрация 28.04.1987г., по пазарна стойност; Сумата в размер на 400 лева, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел Л. ауто бианка с дата на първоначална регистрация 01.08.1985г., по пазарна стойност.

• От ЕТ “ТИМ-ЕР- МИЛКА ТИМЧЕНКОВА“, със собственик и управител М. П. Т.: Товарен автомобил марка и модел ГАЗ 53 СПЕЦИАЛЕН с дата на първоначална регистрация 07.05.1991г., придобит от ЕТ “ ТИМ-ЕР- МИЛКА ТИМЧЕНКОВА“ на 23.03.1995г.

• От М. П. Т. и В. Е. Т.: дворно място в[жк], [населено място], цялото с площ 1 130 кв.м., съставляващо парцел ІІ-694, в кв. 43 по плана [населено място], собственост към настоящия момент на М. П. Т., придобит с брачен договор сключен на 10.12.2012г. между М. П. Т. и В. Е. Т., вписан в СВ-Р., под № 252 том 16, дв.вх. № 18004 от 11.12.2012г.; недвижим имот, находящ се в [населено място], км. [населено място], общ. Е., обл. Велико Т., съставляващ дворно място, цялото с площ 1 600 кв.м., заедно с построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда, със застроена площ 60 кв.м., собственост към настоящия момент на М. П. Т., придобит с брачен договор сключен на 26.10.09 г. между М. П. Т. и В. Е. Т., вписан в СВ-Р., под № 130, том І, дв.вх. № 1208/11.11.09 г.; дворно място, с площ 694 кв.м., представляващ част от парцел УПИ ХVІІ, в кв. 21, по плана на [населено място], общ. К., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 72693.510.397.1, застроена площ: 10 кв.м., собственост към настоящия момент на М. П. Т., придобити с брачен договор сключен на 10.12.2012г. между М. П. Т. и В. Е. Т., вписан в СВ-Р., под № 252, том 16, дв.вх. № 18004 от 11.12.2012г.

• От Е. В. Р. /дъщеря на проверяваното лице/: апартамент, намиращ се на втория етаж във вх. „В” на ж.бл. „Р.”, к-с „Здравец-Север”, [населено място], със застроена площ от 77.75 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с избено помещение със застроена площ 3.66 кв.м., придобит от Е. В. Р. с нотариален акт за дарение вх. рег. № 9504/25.11.1997 г., том 516, стр. 481,482.

За да отхвърли искането по отношение на това имущество съдът е приел, че с оглед установените по делото обстоятелства, значителния период между времето на придобиване на това имущество и времето на осъществената престъпната дейност, липсва основание обосновано да се предположи, че имуществото е придобито чрез престъпна дейност. Що се отнася до дружествените дялове на двете търговски дружества, съдът е приел, че по делото не е установена връзка между престъпната дейност и придобитите дялове в тези дружества. Отхвърлил е и искането за отнемане на сумата от 258 688,81 лева, представляваща продажната цена по договора за прехвърляне на предприятието на ЕТ“ТИМ ЕР М. Т.“ на „ТИМ ЕР“ЕООД, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява такава сума да е била платена/в заключението си по СЧЕ вещото лице Ж. Т. сочи, че при извършена ревизия, приключила с РА от 15.VІІ.2009 г., е установена липса на счетоводна информация за действителен паричен поток във връзка с покупко-продажбата на търговското предприятие по чл.15 ТЗ и при двете страни по договора, като е допусната методическа грешка при осчетоводяване на сделката/, следователно след като е установено, че такава сума не е платена, респ.получена, съдът е приел, че липсва основание за отнемането й. Същото се отнася и до претенцията за отнемане на описаното по-горе недвижимо имущество/3 имота/, както и по отношение на мотопед, лек и товарен автомобил, както и за отнемане на сумата от 28 000 лева, получена от продажбата на недвижим имот с нот.акт № 29/24.І.2003 год., както и стойността на описаните МПС, за които с оглед времето на придобиването им не може да се направи извод за връзка между престъпната дейност, за която Т. е признат за виновен и средствата за придобиването им, както и че е опровергана презумпцията за принос на другия съпруг.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, при проверка на основанията за допускане на касационно обжалване намира следното:

По доводите от изложението към касационна жалба с вх. № 3331/26.10.2018 г. на касаторите ответници за недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение, при извършена служебна проверка, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. На първо място касаторите поставят въпроса за характера на срока по чл. 15 ЗОПДИППД /отм./. Въпросът е разрешен окончателно в ТР № 1 от 04.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, като е дадено обвързващо съдилищата тълкуване относно характера на срока за проверка и събиране на доказателствата за установяване произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, като инструктивен, а не преклузивен, при което е процесуално допустимо, включително след изтичане на този срок, образуването на съдебно производство, конкретно по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, както и провеждането на обезпечително производство.

На следващо място касаторите ответници поставят редица оплаквания за допуснати процесуални нарушения от страна на съда, които считат, че са довели до постановяването на процесуално недопустимо решение, а именно – произнасяне по нередовна искова молба, в частност нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, забранена злоупотреба с права в нарушение на чл. 10 ГПК и чл. 121, ал. 2 КРБ, съответно неизпълнение от страна на съда на задължението му по чл. 130 ГПК, както и отсъствие изобщо на право на иск с оглед „липсата на материална компетентност на КОНПИ да вземе решение по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД /отм./“. Отделно се излагат аргументи за недопустимост и поради неприложимост на правилата на ЗОПДИППД /отм./ при наличието на приложим по-благоприятен закон, а именно Директива 2014/42/ЕС на ЕП и Съвета. Тези процесуалноправни въпроси са важни, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, в т.ч. и тази, посочена от касаторите, поради което по тях не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая доводите на страната засягат редовността на сезирането на предходните съдебни инстанции, съответно надлежното упражняване на правото на иск, както и спазването от ищеца на изискванията за съдържание на исковата молба, уредени в чл. 127 ГПК и служебният съдебен контрол по изпълнението на същите изисквания. В случая съдът не се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като надлежното сезиране на съдилищата с искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ е налице, когато то отговаря на общите изисквания за редовност на исковата молба и на специалната предпоставка – да е предявено от КОНПИ. В случая в исковата молба е изложено, че с влязла в сила на 20.03.2013 г. присъда № 13 от 04.03.2013 г. по НОХД № 99/2013 г. по описа на Окръжен съд - Русе Валентин Е. Т. е признат за виновен за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НК – деяние, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД /отм./. Определеният проверяван период от 13.06.1988 г. до 13.06.2013 г. е в съответствие с възможния 25-годишен давностен срок по чл. 11 ЗОПДИППД /отм./. С оглед на това са били налице предпоставките за провеждането на предвиденото в посочения закон производство за установяване и отнемане в полза на държавата на имущество на значителна стойност, за което ищецът поддържа основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. Към искането са представени доказателства за наличието на валидно и мотивирано решение на комисията, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД /отм./ и за внасяне в съда на мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. При тези обстоятелства сезирането на съда е редовно. При служебната проверка, настоящата инстанция констатира още, че въззивното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на въззивния съд, постановено е в писмена форма, подписано е от съдиите, участващи в разглеждане на делото и съдържа ясно, пълно и точно волята на съда, изразена в мотивите и диспозитива на съдебния акт. Съдебното решение е валидно и процесуално допустимо. Няма съмнение и относно материалната компетентност на КОНПИ да реализира правомощията си по отменения ЗОПДИППД, с оглед на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗКПОНПИ, съгласно който неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват по досегашния ред от Комисията. В заключение, в случая по поставените правни въпроси въззивният съд не е постановил решението си в противоречие със задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нито с цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което по тях не е налице релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

При посочените мотиви на въззивния съд не се констатира и релевираната от касаторите ответници „очевидна неправилност“ на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В случая не са налице нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с разрешаването на спорове по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Напротив, въззивното решение е мотивирано и съобразено с трайно установената съдебна практика по въпроси, свързани с производството по отнемане на незаконно придобито имущество, като са взети предвид и са обсъдени установените правнорелевантни обстоятелства и доводите на страните. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по предявеното искане, без да се нарушава обемът на търсената и дължимата защита и съдействие. Оплакванията на касаторите ответници в тази насока са относими към разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивното решение, установим пряко и единствено от съдържанието на последното, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касаторите ответници, а и не се констатират от настоящата инстанция, с оглед на което касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато на това основание.

Що се отнася до релевираното от касаторите ответници основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че за да се допусне разглеждане на касационната жалба на това основание, предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В случая формулираните от касаторите ответници правни въпроси са свързани с преценката на решаващия съд на събраните по делото доказателства и доводите на страните, всъщност касаят произнасянето по същество по очертания с мотивираното искане на КОНПИ по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ предмет на делото. Поставените въпроси са основани и обосновани с твърдяна от касаторите ответници неправилност на фактическите и правни изводи на съда. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, включително и преценката по поставените от касаторите ответници правни въпроси, свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните при условията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби. По повдигнатите правни въпроси за приложението на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, а именно преценка относно наличието на връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобитото имущество, въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а приетото от въззивния съд по тези въпроси е в съответствие с установената по реда на чл. 292 ГПК задължителна съдебна практика - ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно нея, е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД /отм./. В случая по поставените въпроси въззивният съд е изхождал от тази задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД /отм./ обвързва отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи обосновано предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването му. В тази връзка имуществото, което се отнема по ЗОПДИППД /отм./ трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяването на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник, като в случая решаващият съд е изградил изводите си за наличие на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на установените по делото конкретни обстоятелства, на фактите, свързани с вида на престъплението и на цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност. Изложеното дава отговор и на поставените три въпроса от изложението към касационна жалба с вх. 4809 от 28.09.2018 г. на касатора ищец, по които не следва да се допуска касационно обжалване на посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради наличието на съдебна практика, която е съобразена от съда във въззивното решение и предвид липсата на необходимост същата да бъде изменена или осъвременена. Съдът е приел, че престъпната дейност по чл. 255 НК, за която В. Е. Т. е признат за виновен с влязла в сила присъда е от такова естество, че позволява реализирането на приходи от нея, които от своя страна да послужат за придобиване на имуществото. Във въззивното решение е аргументирано разбирането, че неустановяването на законен източник за придобиване на процесното имущество прави предположението по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ основателно за целите на закона, което означава, че имуществото ще се отнеме, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи, с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника, но имущество, за което не е установена такава връзка, не подлежи на отнемане и по отношение на това имущество искът следва да бъде отхвърлен, какъвто е изводът на въззивния съд в обжалваното решение. Това разрешение е в съответствие с практиката на ВКС – решение № 607/29.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 82/10.08.2015 г. по гр. д. № 1597/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др., съгласно която основателното предположение става обосновано, когато не се установи придобиване на процесното имущество чрез законен източник. Що се отнася за момента, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, то това зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр. ). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.), щом може да се направи предположение за връзка между престъпното деяние и придобитото имущество по логичен път и не е установен законен източник, вложен в придобиването (напр. закупено по-рано имущество е заплатено със средства, генерирани от престъпната дейност). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период, през който придобитото имущество подлежи на отнемане по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОППДИППД (отм.). Съобразявайки тази установена съдебна практика въззивният съд е приел, че по отношение на имуществото на ответниците, за което е отхвърлено искането на КОНПИ, с оглед установените по делото обстоятелства, значителния период между времето на придобиване на това имущество и времето на осъществената престъпната дейност, липсва основание обосновано да се предположи, че имуществото е придобито чрез престъпна дейност.

По останалите правни въпроси от изложението към касационна жалба с вх. № 3331/26.10.2018 г. от В. Е. Т., М. П. Т. - лично и като ЕТ „ТИМЕР – МИЛКА ТИМЧЕНКОВА“, П. В. Т. и „ТИМ ЕР“ ЕООД, чрез процесуалния им представител адв. Г. А. от АК – София, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното:

По правния въпрос, относно доказателствената тежест, приложението на презумпциите, начина и реда за определяне на стойността на имуществото, за което може да се направи предположение, че е придобито чрез престъпление, приходите, доходите, източниците на финансиране и разходите, е налице съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд и не се нуждае от допълнително тълкуване – напр. решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г., III г.о. на ВКС, решение № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., IV г.о. на ВКС, решение № 166 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г., III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно приетото в нея, искът с правно основание чл. 28, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления. В случай, че този иск не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ следва да се претендира действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка. За разлика от наказателното производство, където действа презумпцията за невиновност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД /отм./ проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права - например: законен източник за придобиване на имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица, да оборва презумпцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото, а когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и доходите. Предмет на производството е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период /който обикновено е 25 години/, увеличението на имуществото през същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите задължения /вж. решение № 133 от 13.12.2012 г. по конст. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ/. Значението на понятията приходи, доходи, източници на финансиране и разходи, както и механизмът за установяване на наличието на значително несъответствие също са разгледани в практиката на ВКС - решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о. на ВКС, като по тях също не се констатира противоречие с възприетото от въззивния съд.

Въпросът за вида и естеството на санкцията „отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност“ – наказателна или гражданска е твърде общ и абстрактно формулиран, без връзка с конкретни мотиви във въззивното решение. Развитите в изложението към жалбата теоретични постановки във връзка с този въпрос не могат да обусловят допускане на касационния контрол, нито наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно конкретен и ясно формулиран въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е обусловил решаващите правни изводи за изхода на конкретното дело. По същите причини не следва да бъдат изследвани допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по отношение на въпроса относно правното значение и съответно основание на „отнемане на парично имущество“ според действащото обективно право на РБ. За да удовлетворяват изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, правните въпроси трябва да са обуславящи, т. е. да са правни въпроси, разгледани от второинстанционния съд, при разрешаването на които да са формирани изводи, мотивиращи конкретния изход на спора. Цитираните въпроси не удовлетворяват изискванията за общо основание, което има за последица недопускане на касационен контрол.

Относно естеството на актовете на Комисията по чл. 15, ал. 3 и чл. 13, ал. 1. т. 1 – 3 ЗОПДИППД /отм./ и приложението на косвения съдебен контрол по чл. 17 ГПК във връзка с тях, съответно какви са последствията при нищожност или унищожаемост на някой от тях – недопустимост или неоснователност на иска, също е налице установена съдебна практика. Съгласно приетото в решение № 106 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2012 г., III г.о., мотивираното искане по чл. 28 от Закона, отговарящо на изискванията за редовност на исковата молба и изхождащо от КОНПИ, обуславя допустимостта на съдебното производство по ЗОПДИППД /отм./, независимо от пороците на процеса пред КОНПИ, които не са се отразили на валидността на това мотивирано искане. Гражданският съд осъществява инцидентно съдебен контрол съобразно чл. 17, ал. 2 ГПК само върху валидността на мотивираното искане, но не и върху предходните актове на КОНПИ. Доколкото в случая въззивният съд е приел за установено, че предпоставките за провеждане на производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ са били налице, в това число и отправянето на валидно мотивирано искане на КОНПИ, то поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и обстоятелството, че съдът не е изследвал валидността на всеки един от актовете по предвидената в ЗОПДИППД /отм./ административна процедура не може да доведе до недопустимост на производството.

Що се отнася до поставения правен въпрос относно това допустимо ли е при действието на Директива 2014/42/ЕС на ЕП и Съвета, съществуването и съдържанието на презумпциите по чл. 4, ал. 1 и другите презумпции на ЗОПИППД/отм./, като единствено доказателство за незаконност на придобиването на конкретното имущество, същият се релевира от касаторите ответници за първи път в касационното производство, не е бил предмет на въззивната жалба и респ. не е разрешаван от въззивната инстанция, чието решение е предмет на касационното производство, а касационната инстанция е контролно-отменителна по своя характер, поради което не е в правомощията й да дава отговор на правни въпроси, които не са били предмет на въззивното производство, поради което по този правен въпрос не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Последната група въпроси от изложението към жалбата на касаторите ответници касае допустимостта да се отнемат имущества на юридическо лице, при липса на трансакция между него и проверяваното лице, както и допустимостта на правните изводи на съда по отношение на конкретни релевантни факти и обстоятелства, описани в изложението. Във връзка с тях не е формулирано конкретно изложение на това в какво се състои противоречието с практиката на ВКС, нито е налице аргументация на значението на така поставените въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът за предпоставките, при които може да бъде уважено искането с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./, е уреден в закона, като на фундаменталните правни въпроси от значение за изхода на производството вече беше дадено разрешение по-горе в настоящото изложение, както и се констатира, че същите са разрешени от въззивния съд съобразно установената съдебна практика. Дали искът е основателен или не вече е въпрос по съществото на спора и разрешаването му е в зависимост от данните по всеки конкретен случай.

За пълнота на изложеното във връзка с поставените правни въпроси в изложенията към двете касационни жалби, следва да бъде посочено, че съгласно приетото в Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ отнема само имущество, което е придобито от престъпна дейност от вида на изрично изброените в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, и когато престъпната дейност е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Не се отнема имущество, придобито от друга престъпна дейност, дори да е установена по надлежен ред, както и от престъпна дейност, макар и от вида на изброената в чл. 3, ал. 1, щом не е установена по надлежен ред, нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. В случаите, когато връзката между придобиването на имуществото и установената престъпна дейност не може да бъде безспорно установена, следва поне основателно да може да се предположи. Предположението, е основателно, когато от осъществяването на твърдяните релевантни по спора факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзка между причината /престъпното деяние/ и следствието /придобиването на имущество/. Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД /отм./, щом може да се направи предположение за връзка между престъпното деяние и придобитото имущество по логичен път и не е установен законен източник, вложен в придобиването /напр. закупено по-рано имущество е заплатено със средства, генерирани от престъпната дейност/. Срокът по чл. 11 ЗОПДИППД /отм./ е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период, през който придобитото имущество подлежи на отнемане по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ - така и решение № 82 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 1597/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Несъгласието на касаторите с изводите в решението и процедирането на съда при положение, че съставът е съобразил разрешенията в практиката на ВКС, не аргументират доводи за наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

След като изводите на въззивния съд са съобразени с практиката на Върховния касационен съд и съществуващата съдебна практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по поставените от касаторите въпроси, не може да се приеме, че са налице релевираните допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не се констатира и вероятна нищожност или недопустимост на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК, нито се обосновава неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

При този изход на делото, направените от страните разноски за касационното производство остават в тяхна тежест.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,