Определение № 2689 от 18.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1412/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. И. С. срещу определение № 183 от 20.03.2025 г. по в. ч. т. д. № 211/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено разпореждане № 15 от 06.01.2025 г. по т. д. № 115/2022 г. на Софийски окръжен съд, I търговски състав, с което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба с вх. № 11679 от 27.11.2024 г. срещу решение № 132 от 19.11.2024 г. по същото дело на Софийски окръжен съд. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е кредитор на длъжника „Хлебни изделия“ ЕООД, като вземането му за неизплатено възнаграждение по договор за управление и контрол към дружеството не произтича от влязло в сила съдебно решение и не е обезпечено със залог или ипотека. Независимо от това счита, че е процесуално легитимиран да обжалва постановеното от Софийски окръжен съд решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, с което на посоченото основание съдът е прекратил производството по несъстоятелност на „Хлебни изделия“ ЕООД /н./ и е заличил длъжника от търговския регистър. Изразява становище, че разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ относно легитимираните да обжалват решенията по чл. 632 ТЗ трети лица не следва да се прилага в настоящия случай, тъй като производството по несъстоятелност на длъжника е открито с решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ и не са се развивали процедури по предявяване и приемане на вземанията към длъжника, както и фазата по осребряването на имуществото, включени в производството по несъстоятелност. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Частният касационен жалбоподател основава допускането на касационното обжалване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпроса „Приложима ли е разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ и следва ли да се прилага при обжалването на решение, постановено по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ във връзка с чл. 632, ал. 2 ТЗ при липса на развитие на производството по несъстоятелност в етапите на предявяването и приемането на вземанията, осребряването на имущество и т. н.?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по т. д. № 115/2022 г. на Софийски окръжен съд е образувано по молба на М. Г. С. за откриване на производство по несъстоятелност на „Хлебни изделия“ ЕООД, [населено място]; с решение № 106 от 18.10.2022 г. е открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника и с решение № 132 от 19.11.2024 г. производството по несъстоятелност е прекратено и несъстоятелният търговец е заличен от търговския регистър. Установил е, че постъпилата в законоустановения срок въззивна жалба на П. С. срещу последното решение на съда по несъстоятелността е оставена без движение за представяне на доказателства за внесена държавна такса за обжалване и за уточняване в какво качество - като управител на „Хлебни изделия“ ЕООД или в лично качество С. е подал жалбата, като в последния случай на жалбоподателя е указано да уточни: има ли вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или има вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и да представи доказателства в тази насока. В атакувания съдебен акт е констатирано, че в срока за отстраняване на нередовностите жалбоподателят е представил вносна бележка за внесена държавна такса и е уточнил, че подава жалбата като управител на длъжника в несъстоятелност и в лично качество, като не е носител на вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. При направена служебна справка по партидата на длъжника в несъстоятелност в ТРРЮЛНЦ въззивният съд е констатирал, че на 18.04.2024 г. П. И. С. е бил заличен като управител на дружеството и е вписан нов управител В. И.. Поради това е счел, че С. няма качеството управител на длъжника „Хлебни изделия“ ООД /н./ и не може да ангажира валидно дружеството. Доколкото жалбоподателят е заявил, че не притежава вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд е извършил преценка, че С. не е активно процесуално легитимиран да обжалва решението, поради което подадената от него въззивна жалба се явява недопустима. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от частния касационен жалбоподател въпрос е значим за изхода на процесуалния спор относно активната процесуална легитимация на частния касационен жалбоподател да обжалва решението по чл. 632, ал. 4 ГПК, поради което покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е осъществено обаче допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният въпрос в изложението на частния касационен жалбоподател не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ ясно е предвидена възможност решенията на съда по несъстоятелността по чл. 630 ТЗ и чл. 632 ТЗ да се обжалват освен от лицата, които са участвали в производството, така и от трети лица, които са изчерпателно изброени в разпоредбата, а именно трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичноправен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Освен това във връзка с кръга на лицата, които са активно легитимирани да обжалват решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632 ТЗ, е налице константна практика на ВКС, намерила израз в определение № 538 от 12.10.2015 г. по ч. т. д. № 2083/2015 г. на ВКС, І т. о., определение № 746 от 28.12.2015 г. по ч. т. д. № 2246/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 108 от 25.02.2016 г. по ч. т. д. № 344/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 221 от 20.05.2022 г. по ч. т. д. № 916/2022 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 261 от 17.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2022 г. на ВКС, ІІ т. о. В нея е прието, че съгласно правилото на чл. 613а ТЗ постановените в производството по несъстоятелност решения по чл. 630 ТЗ и чл. 632 ТЗ подлежат на обжалване по общия ред, предвиден в ГПК, което означава, че активно легитимирани да подадат въззивна жалба са страните, участвали в производството по чл. 625 ТЗ; по изключение с императивното правило на чл. 613а, ал. 2 ТЗ е установено, че тези решения могат да бъдат обжалвани и от третите лица, които са носители на изчерпателно посочени в закона вземания. Съгласно определение № 1168 от 28.12.2012 г. по ч. т. д. № 946/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. доказването на предпоставките по чл. 613а, ал. 2 ТЗ е в тежест на обжалващото трето лице, което трябва да представи с жалбата документите, удостоверяващи активната му процесуална легитимация в производството по обжалване на решенията по чл. 630 ТЗ, съотв. чл. 632 ТЗ. Обжалваният въззивен акт, с който е извършена преценка, че частният касационен жалбоподател няма право на обжалване по смисъла на чл. 613а, ал. 2 ТЗ, тъй като не твърди и не представя доказателства да е носител на вземане от категориите, посочени в разпоредбата, се явява съобразен с формираната практика на ВКС, по отношение на която не е обоснована нужда от промяна или осъвременяване. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното определение не се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение