Определение № 3533 от 03.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2882/2025 г.

Адм. дело № 20/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище е образувано по жалба на С. М. И. и Д. В. Д. и двете от гр. Плевен срещу решение № ПН 1-2/20224 от 16.12.2024 г. на директора на РИОСВ – Плевен. Срещу същия индивидуален административен акт в Административен съд – Търговище са образувани и административни дела №21/2025 г.; №22/2025 г.;№24/2025 г.;№25/2025 г.;№26/2025 г.;№27/2025 г.; №28/2025 г., с жалбоподатели от гр. Плевен и с. Бежаново, област Луковит, които са били присъединени към адм. дело №20/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище. С определение № 358/28.02.2025 г. административният съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд – Плевен. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.133, ал.2 АПК са налице повече от един адресати на акта, макар и непосочени в него, което налага спора да се разгледа от административния съд по структурата на административния орган, издал акта. Позовал се е на съдебна практика на Върховния административен съд. С определение № 1023/13.03.2025 г. по адм. дело № 246/2025 г. Административен съд – Плевен е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност, посочвайки че компетентен да разгледа спора е Административен съд – Търговище. Приел е, че индивидуалният административен акт действително засяга законните интереси и на други лица освен посочения в него адресат и същите имат право на жалба, но това не ги прави адресати на акта. Отбелязал е, че доколкото посоченото в акта търговско дружество-адресат е със седалище и адрес на управление гр. Търговище на основание чл.133, ал.1 АПК спорът следва да бъде разгледан от Административен съд – Търговище. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, прие за установено следното: Решение № ПН 1-2/20224 от 16.12.2024 г. на директора на РИОСВ – Плевен по оценка на въздействието върху околната среда е издадено на основание чл.94, ал.2 и чл.99, ал.2 от Закона за опазване на околната среда по инвестиционно предложение за „Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище „Гечовското“, в землището на с. Бежаново, община Луковит, област Ловеч с възложител „АСС Инженеринг“ ЕООД, гр. Търговище. Като адресат на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.3 АПК е посочено търговското дружество-възложител. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изразената теза от Административен съд – Плевен, че жалбоподателите не са адресати, но е факт че същите не са посочени като такива в индивидуалния административен акт. Касае се за благоприятен акт и в него е посочено единствено ползващото се лице. Не са изброени лицата, за които актът е негативен или засяга по неблагоприятен начин тяхната правна сфера. Историческото развитие на разпоредбата на чл.133, ал.1 АПК сочи, че до 2014 г. като критерий за определяне на местната подсъдност е било използвано седалището на органа, издал оспорения административен акт. След промените с ДВ бр.104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г. делата по оспорване на индивидуални административни актове са се разглеждали от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чиито район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. Този критерий е заменен с измененията в ДВ, бр.77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., при които редакцията на разпоредбата на чл.133, ал.1 АПК сочи като критерий адреса или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. При приемането на различните редакции на разпоредбата на чл.133 АПК законодателят е търсил специфични практически и правни цели във връзка с натовареността на съдилищата, осигуряване на по лесен достъп до правосъдие за ползващите се от акта страни и др.. При езиковото тълкуване на действащата редакция на разпоредбата чл.133 АПК се установява, че се поставя акцент върху адреса или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Ако се допусне разширително тълкуване и се съобразяват адресите (респ.седалищата) на всички засегнати от акта лица (адресати) непосочени като адресати в акта, то тогава последната редакция на чл.133 АПК би загубила своя смисъл. Като действащи биха се оказали предходните редакции на разпоредбата, от които се извличат процесуалноправни норми със различно от настоящото съдържание, каквато явно не е целта на законодателя. В случая е налице един адресат, посочен в акта, който е със седалище в гр. Търговище и по аргумент от чл.133, ал.1 изр. първо АПК подсъдността на спора е на Административен съд – Търговище. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал.4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение