Определение № 893 от 29.02.2024 г. на ВКС по д. № 241/2024 г.

Производство по чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по спор между Русенския окръжен съд и Административния съд в гр.Плевен относно подсъдността на правния спор. Исковата молба на ищеца Г. В. е била подадена в Административен съд - гр. Плевен, който с определение № 1088/26.08.2021г. по адм.д.№667/2020г. е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр.Плевен. Пред Плевенския районен съд е било направено искане за изменение на предявения иск, който е бил увеличен за сумата от 30 000лв. С определение от 05.10.2022г. ПРС е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – гр.Плевен. С разпореждане от 20.12.2022г. на председателя на ПОС делото е било прекратено и изпратено на Апелативен съд – гр.В.Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа спора, тъй като всички съдии са си направили отвод.С определение на ВтАС делото е било изпратено за разглеждане на Окръжен съд – гр.Русе. С определение №79/17.01.2024г., постановено по гр.д.№30/2023г., Русенският окръжен съд е прекратил производството пред себе си и е повдигнал препирня за подсъдност с Плевенския административен съд. Настоящият петчленен съдебен състав като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна: В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че по подадени от ищеца искови молби и жалби, в ответния Административен съд – гр. Плевен са били образувани дванадесет конкретно посочени административни дела, които не са били разгледани от състави на този съд, а са били прекратявани. Изложени са и твърдения, че с това неправомерно поведение Административен съд – гр. Плевен е лишил ищеца от право на достъп до съд и правосъдие, от справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, както и че с тези действия са му причинени конкретно посочени неимуществени вреди. От твърденията на ищеца следва да се приеме, че се претендира извършено от ответника нарушение на чл. 6, § 1, изр. 1 от ЕКПЧОС, както и на разпоредбата на чл. 47 ХОПЕС, приложима по делото на основание чл.6, параграф 3 от ДЕС, в която хипотеза/достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС/ исковата претенция за вреди, които са причинени при осъществяване на правораздавателната дейност на административен съд, подлежи на разглеждане по реда на АПК, респ. – спорът е подсъден на административните, а не на общите съдилища. Тъй като исковата молба е подадена в Административен съд - гр.Плевен, който е и ответникът по делото, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, компетентен да я разгледа е най-близкият административен съд, а именно – Административен съд – гр.Ловеч]. Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд