Определение № 50862 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Д. Й., чрез адвокат М. Т., срещу въззивно решение № 1896/16.12.2021 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 2630/2021 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявана от изпълнителните директори П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Н. Банков, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Девненски районен съд, отхвърлил иска на С. Д. Й. против “Енерго-Про Продажби“ АД иск за установяване недължимост на сумата от 7898,35 лв., начислена от дружеството като корекция на сметка за потребление на електроенергия за обект в [населено място], обл. Варна за времето от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г. Осъдил С. Д. Й. да заплати на “Енерго-Про Продажби“ АД сторените съдебноделоводни разноски за делото. Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК - нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Съдът е този, който подвежда искането на страните под съответната правна норма. Обжалваният съдебен е акт е постановен след връщане на делото от друг състав на ВКС с решение № 60199/20.10.2021 г. по гр.д. № 1131/2021 г., III г.о. Въззивният съд установил, че с констативен протокол № 1104134 от 23.11.2017 г., съставен в присъствието на двама свидетели, при извършена проверка от двама служители на „Енерго-Про Продажби”АД, е установено наличие на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър. СТИ бил демонтиран и подменен с нов. Въз основа на тези показания е начислена по партидата на ищеца допълнителната електрическа енергия. На демонтираното СТИ е извършена метрологична експертиза в БИМ (видно от Протокол от 05.12.2018 г.). В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирани тарифи – в Т3 е са отчетени 16 613.2 kWh, а в Т4 – 31542.9 kWh; в момента на проверката електромерът начислява потребената енергия в Тарифа 4; електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Впоследствие, със становище за начисление на електрическа енергия от 10.12.2018 г. дружеството-доставчик е посочило, че потребената, но незаплатена ел. енергия за процесния период е 48155 kWh. Съдът приел, че количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирани регистри 1.8.3 и 1.8.4 е преминала реално през СТИ; ел. енергията, която е преминала през измервателната система на електромера, е доставена до обекта и е потребена след осъществено софтуерно вмешателство, според използваните мощности във времеинтервалите, през които е бил включен тарифен регистър 1.8.3 и 1.8.4. Натрупването е започнало от датата на извършената софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ, при която са включени тарифни регистри 1.8.3 и 1.8.4. Тази дата не може да се установи със сигурност. При монтажа на процесното СТИ стойностите на тарифните регистри са нулеви и не е възможно да бъдат изтривани налични данни в тарифните регистри на СТИ, т.е. към датата на монтажа му в обекта, процесното СТИ е било ново, с нулеви показания за всички тарифни регистри. Общо начисленото количество ел. енергия за периода е могло да бъде доставено без да бъдат надхвърлени ограниченията, свързани с техническите параметри на монтираното в обекта СТИ. Не могат да бъдат променяни параметри свързани с метрологичните характеристики на електромера, както и да бъдат изтривани или променяни данни от измерванията. Съдът приел, че при валидно обвързващо страните продажбено правоотношение, по силата на което доставчикът реално е доставил количества ел. енергия, натрупани в невидими за редовен отчет регистри на СТИ, които количества са доставими и потребими в сочения период, а са и реално доставени и потребени от потребителя, за доставчика е възникнало вземане под формата на цена на разликата между редовно отчетеното количество ел. енергия и реално преминалите и използвани от ищеца количества ел. енергия за същия периода. Съдът посочил, че нормите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ (относими към датата на извършване на проверката) са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. – към датата на извършване проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условия за преизчисление и за начина на извършване на проверка на СТИ. Съдът заключил, че между страните е налице търговско правоотношение, а цената на потребената електроенергия се дължи от потребителя на търговеца по общите правила за покупко-продажбата (чл. 183 и сл. ЗЗД). Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и поради очевидна неправилност на въззивното решение. Поставя следните въпроси, за които намира, че са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото: допустимо ли е второинстанционния съд да приеме и да постанови своето решение на базата на недоказани по делото факти, почиващи на предположение в приетата по делото експертиза; следва ли второинстанционния съд, при разглеждане на делото и при допусната нова експертиза, с нови задачи за вещите лица, да приеме становището на вещото лице при допуснатата пред първоинстанционния съд експертиза или следва да вземе под внимание допуснатата пред него експертиза, при положение, че двете водят до формиране на различни изводи относно постановеното решение; при указания за разпределяне на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, при която има недоказани от едната страна факти (потребяването на ел. енергията от ищеца), следва ли второинстанционния съд да направи ново разпределяне на доказателствената тежест; съществува ли потестативно право на продавача на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, при положение, че към датата на монтиране на електромера същият е заведен само по две тарифи и не е отбелязано какви са показанията в трети, т.н. “скрит“ регистър, който не е изведен на дисплея; следва ли лицензианта в сферата на енергетиката, изискващ корекционната сума, да докаже виновно поведение на потребителя, при положение, че не е успял да докаже факта на потребяване на ел. енергията от същия; Съставът на Върховния съд намира, че поставените правни въпроси не обуславят наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Част от въпросите са основани на неверни твърдения – че въззивният съд е постановил решението си въз основа на недоказани по делото факти и на предположение в приетата по делото експертиза; че заключенията на двете експертизи, приети в първа инстанция и при втория въззив си противоречат. Въззивният съд е изложил ясни, точни и подробни мотиви, като е посочил кои релевантни факти приема за установени, като въз основа на тях е изградил и правните си заключения. Несъгласието на страната не значи, че фактите по делото са недоказани или, че съдът е изхождал от предположения. Не е вярно също, че не е установено потребяването на електрическата енергия, за която с решението е признато, че касаторът дължи доплащане. Въззивният съд е направил изричен фактически извод, че ел. енергията е доставена на и потребена от С. Й.. Несъгласието на касатора не води само по себе си до обратното заключение, за да е допустимо той да го включва като установен факт по делото в съдържанието на всичките си правни въпроси. По делото съдът е приел за установено, че реално доставената и потребена електрическа енергия включва и тази, предмет на спора, както и, че тя е останала незаплатена. Вещото лице не е могло да посочи със сигурност датата, на която е започнало натрупването в невизуализираните тарифи, но несъмнено това е моментът на извършената софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ, при която са включени тарифни регистри 1.8.3 и 1.8.4. По делото е ясен е периодът, за който се претендира доплащане, а съдът е установил, че за същия има консумирана електроенергия, останала незаплатена, както и принципната възможност абонатът да е потребил електроенергията според записването във всички регистри, вкл. невизуализирания. Това доказване е достатъчно за целите на ответника по предявения отрицателен установителен иск. Насрещната страна нито е въвела фактически твърдения, нито е установила релевантни факти, които да разколебават извода на въззивния съд и некоректно е да се твърди, че заключението си вещото лице базира на предположения. Двете експертизи, изслушани по делото не са с идентични задачи, а и са изготвени от експерти с различна компетентност. В този смисъл са и задължителните указания, дадени от състава на ВКС, отменил решението на първия въззив – допускане повторно на съдебна експертиза, с детайлизиране на задачата и възлагането й на експерт, притежаващ нужната компетентност, каквато няма вещото лице, изготвило първата експертиза, приета от първостепенния съд по делото. Ясно е, че допустимо доказателствено средство е само онази експертиза, която е изготвена от вещо лице, притежаващо нужните специални знания и компетентност да я изготви. Тълкуването на чл. 195 ГПК е несъмнено и не създава затруднения в практиката. Касаторът не развива съображения защо е нужно да се изостави досегашното тълкуване, за да се приеме, че е допустимо изготвяне не експертизи от вещи лица, които нямат съответната компетентност в областта на изследването. Относно случаите, при които въззивният съд дава указания във връзка с тежестта на доказване относно релевантни по делото факти, са дадени задължителни указания с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и няма основания те да бъдат изоставени. Само по себе си това, че релевантен факт е останал недоказан, не е измежду случаите, когато въззивният съд разпределя наново тежестта на доказване между страните (извън специфичните хипотези, когато съдът следи служебно и за правилност на първоинстанционното решение). Нещо повече, тежестта да докаже факта, че ел. енергията е потребена от С. Й. е за „Енерго – Про Продажби“ АД, от което следва, че дори да има допуснато процесуално нарушение, то не е спрямо касатора, а пък последният не е легитимиран да брани чужди права. Въпросът за правото на продавача да коригира едностранно сметките на потребителите не е съобразен с установеното по делото правоотношение и разгледания от съда иск. В конкретния случай, както е разяснила въззивната инстанция, разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки е неприложима. След отмяната на ПИКЕЕ и липсата на нови правила, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. Доставчикът има право да търси доплащане на осн. чл. 200 ЗЗД, ако е доставил електроенергия, като потребителят има съответното задължение да плати, щом е потребил същата. Правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка (продажба). Относно задължението на купувача по продажбена сделка да плати цената също няма противоречие нито в съдебната практика, нито в теорията, а ако касаторът счита, че наложилото се тълкуване е неправилно или следва да бъде осъвременено, следва да изясни съображенията си. От нормата на чл. 200 ЗЗД, каквато е и константната практика на ВКС, следва че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е, че монтираното СТИ има две видими тарифи. След като е било ново, неизползвано, то по силата на житейските и опитни правила, логично и оправдано е да се приеме, че е било с нулеви показатели, вкл. и по т.нар. „скрити регистри“. По делото няма преки доказателства уредът да е използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по тези регистри или, при когото електромерът да е бил манипулиран, както и, че преди последващия монтаж, регистърът да не е бил проверен и изчистен. Общоизвестно е, че опитните правила участват при регулирането на процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствения материал и формирането на фактическите изводи. Без значение е също така дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. Този извод следва пряко от нормата на чл. 200 ЗЗД и няма основания да се приеме, че тълкуването й е неправилно или остаряло; конкретни съображения, освен общи, неконкретизирани доводи, касаторът също не е изложил. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Самото позоваване и твърдение, че решението е очевидно неправилно, не го прави такова, нито е основание за допускане, само поради това, на касационно обжалване. Касационните оплаквания по естеството си не са такива, че да сочат на подобен порок, като съставът на Върховния касационен съд при служебна проверка също не установи основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност, а още и поради евентуална нищожност или недопустимост. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1728 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът