Определение № 23 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4859/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 1785 от 24.09.2021 г., подадена на 23.09.2021 г. от „Никан Лайн Груп” ООД чрез адвокат Н. М. от АК – Пловдив срещу Определение № 116 от 19.07.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 450/2021 г. на Софийски окръжен съд, І в.гр. състав. Ответникът по жалбата Община Пирдоп е подал отговор чрез адвокат М. М. от САК както срещу жалбата, така и срещу изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. По делото е установено следното: Първоинстанционното гр.д.№ 478/2020 г. по описа на Районен съд – Пирдоп е образувано по искова молба на касатора срещу Община Пирдоп, с която е предявен отрицателен установителен иск относно собствеността на ПИ с идентификатор *** с площ 424 кв.м., ПИ с идентификатор *** с площ 745 кв.м., ПИ с идентификатор *** с площ 464 кв.м., ПИ с идентификатор *** с площ 670 кв.м., ПИ с идентификатор *** с площ 817 кв.м., ПИ с идентификатор 56407.500.3638 с площ 4 422 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ 148 кв.м. – всички, образувани от недвижим имот с площ 8 116 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], съставляващ парцел VІІІ – за автогара, кв. *при съседи: север – И. и Н. Б., изток – супермаркет и [улица], юг - [улица]и запад - [улица]по РП, утвърден със Заповед № 302/1984 г. За да обоснове интереса си от предявяване на иска, „Никан Лайн Груп” ООД е посочил, че е придобил собствеността по силата на договор за продажба от 04.11.2005 г., сключен с „Никан Лайн” ООД, а ответната община оспорва правата му. С Определение № 46 от 12.03.2021 г., след изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК, РС – Пирдоп е прекратил производството по делото по съображения, че е налице влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 199/2003 г. на РС – Пирдоп, от чиято сила на пресъдено нещо е обвързано и „Никан Лайн Груп” ООД по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК, с което Община Пирдоп е призната за собственик на процесния по настоящото дело имот. С исковата молба на „Никан Лайн Груп” ООД срещу Община Пирдоп се търси пререшаване на спор, който е разрешен с влязло в сила решение, а това е процесуално недопустимо. С подадената частна жалба срещу Определение № 46 от 12.03.2021 г. „Никан Лайн Груп” ООД е поддържало, че разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК не намира приложение в случая, тъй като исковата молба по гр.д.№ 199/2003 г. на РС – Пирдоп не е била вписана. С атакуваното въззивно определение е прието, че исковата молба на Община Пирдоп срещу „Никан Лайн” ООД, въз основа на която е образувано гр.д.№ 199/2003 г. на РС – Пирдоп, е заведена на 17.07.2003 г. и не е вписана. С постановеното по гр.д.№ 199/2003 г. на РС – Пирдоп Решение № 223 от 05.01.2005 г., което е влязло в сила на 22.02.2007 г., е признато за установено по отношение на „Никан Лайн” ООД, че Община Пирдоп е собственик на недвижим имот, съставляващ парцел VІІІ с площ 8 116 кв.м. по стария РП от 1 958 г., а понастоящем – с площ от 6 490 кв.м. по новия РП от 1984 г., находящ се в кв. 45 на [населено място], като на основание чл. 108 ЗС „Никан Лайн” ООД е осъдено да предаде на Община Пирдоп владението върху имота. Решението е постановено при участието на Агенция за държавни вземания и „Автотранспорт Средногорие” ЕООД – [населено място]. Вписано е на 21.06.2010 г. С н.а.№ * от 04.11.2005 г., в течение висящността на гр.д.№ 199/2003 г. на РС – Пирдоп, „Никан Лайн” ООД (представлявано от управителя А. Б.) е сключило с „Никан Лайн Груп” ООД (представлявано от управителя И. Б., съпруга на А. Б.) договор за продажба относно собствеността върху имота, предмет на гр.д.№ 199/2003 г. Въззивният съд е приел, че, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни (чл. 226, ал. 1 ГПК), като постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 226, ал. 3 ГПК). В случаите, когато по време на съдебно производство относно собствеността на недвижим имот е налице прехвърляне от несобственик – ответник, (не) вписването на исковата молба няма отношение към приобретателя, тъй като то има само оповестително, но не и защитно действие. Невписването на исковата молба не е пречка собственикът да ревандикира имота си от субекта, сключил прехвърлителен договор с ответника по иска за собственост. Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили имот и са вписали придобивното си основание по-рано от други лица, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, но не защитава лица, които са придобили имот от несобственик спрямо действителния собственик. В инкорпорираното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за характера на вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим имот – дали има само оповестително или има и защитно действие с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава противоречие с Решение № 413 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 900/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 631 от 23.11.2009 г. по гр.д.№ 247/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., т. 2 от ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3/2009 г. на ВКС, ОСГК и т. 4 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа още наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Поставеният с изложението въпрос е засегнат в мотивите на въззивния съд, но произнасянето по него няма решаващо значение за изхода от спора. Причината е в приетото от съдебния състав, че силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 199/2003 г. се разпростира по отношение на настоящия касатор независимо от вписването или невписването на исковата молба, тъй като той има качеството на правоприемник на спорното право в течение на процеса, а не е трето лице, по отношение на което да се преценява дали се ползва от защитно действие на вписването. В този смисъл е и произнасянето по цитираното от самия касатор Решение № 631 от 23.11.2009 г. по гр.д.№ 247/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., съгласно което трети лица са само тези, които извличат правата си от същия праводател, а приобретателят на права от ответник, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, не е трето лице по смисъла на закона. Същият се явява частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение. Също така с Решение № 121 от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 1400/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о. е прието, че по правило влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание, но съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК тя разпростира своето действие и спрямо други лица, които не са били страни по делото - техните наследници и правоприемници. Правоприемникът замества изцяло праводателя и основава своето правно положение на правното положение на своя праводател, независимо от (не)вписването на исковата молба по иск за собственост. В същия смисъл е и Решение № 88 от 29.07.2016 г. по гр.д.№ 5719/2015 г. на ВКС, ГК, І г.о., с което е разяснено, че разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и 2 ГПК, отчитат материалноправната възможност спорното право да бъде прехвърлено по време на висящия процес и уреждат правилото, че делото продължава своя ход между първоначалните страни. Те признават и процесуалноправните възможности правоприемникът да встъпи или да бъде привлечен като трето лице, а да замести своя праводател – с изричното съгласие на първоначалните страни до приключване на делото пред първата инстанция. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното решение съставлява пресъдено нещо спрямо приобретателя, с изключение на действието на вписването, когато се отнася до недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи. Вписване е предвидено за исковите молби по чл. 108 ЗС относно недвижими имоти, респ. - и за решенията, с които тези искове са уважени. Обсъдена е хипотезата, в която срещу владелеца (какъвто в настоящия случай е било „Никан Лайн” ООД) е бил предявен ревандикационен иск в защита на правото на собственост върху недвижим имот, но в течение на производството ответникът по иска е предал владението на трето за процеса лице, извършвайки действие на разпореждане с имота (каквото се явява и сделката от 04.11.2005 г., сключена между „Никан Лайн” ООД и „Никан Лайн Груп” ООД). Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК по правило забранява на третото лице да замести ответника по иска по чл. 108 ЗС. Причината е именно в предвиденото с чл. 226, ал. 3 ГПК разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението спрямо лицето, придобило спорното право в течение на производството. След 01.01.2001 г. исковите молби по чл. 108 ЗС за недвижими имоти подлежат на вписване, но независимо от това разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК намира приложение спрямо лицето, получило владението върху имота от ответника по иска по чл. 108 ЗС в течение на производството, независимо от вписването или невписването на исковата молба по чл. 108 ЗС. Спорното право по иска по чл. 108 ЗС относно недвижим имот е в защита на абсолютното право на собственост или на друго вещно право върху имота (чл. 111, ал. 1 ЗС), а то е от категорията на тези, които не могат да се придобият чрез сделка, сключена с неправоимащ. Обвързаността на това лице от силата на пресъдено нещо на решението не е обусловена от знание за висящия процес, а оттук - и от спазването или от нарушаването на изискването за вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС, съответно на решението, с което този иск е уважен. Разяснено е още, че лицето, което е придобило владението на имота от ответника по иска по чл. 108 ЗС, може да се легитимира като собственик по придобивен способ, чийто фактически състав е осъществен след датата на влизане в сила на решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. В настоящия случай обаче твърдения за осъществено придобиване в такава хипотеза не са заявени. Доколкото „Никан Лайн Груп” ООД основава претенцията си в настоящото производство на правоприемство от „Никан Лайн” ООД, а правата на последното са отречени с влязло в сила решение, то изводът на въззивния съд за недопустимост на процеса поради отвод за сила на пресъдено нещо по чл. 299, ал. 1 и ал. 2 вр.чл. 298, ал. 2 вр.чл. 226, ал. 3 ГПК е формиран в съответствие със закона и практиката по приложението му. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност не са заявени, а относно тези за недопустимост в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото ВКС констатира, че въззивното определение е съобразено със закона и практиката по приложението му. Прочитът на съдебния акт не разкрива белези, които да сочат за наличие на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. С оглед изхода от настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските за защита пред ВКС - договорено и заплатено по банкова сметка адвокатско възнаграждение в размер на 7 800 лева с ДДС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение