Определение № 2456 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4342/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Транс Трак 2008“ ЕООД срещу решение №604/05.07.24г. на Бургаски окръжен съд, постановено по в.гр.д. 559/24г., с което е приет за неоснователен иска на касатора срещу М. Д. за плащане на 5961,60лв. на основание чл. 203, ал.2 КТ. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът „Транс Трак 2008“ ЕООД твърди в исковата молба, че ответникът М. Д., който работил при него като шофьор на товарен автомобил, бил глобен във Франция с 3105евро за нарушение на закона при управлението на автомобила. Работодателят бил платил глобата на ответника като превел сумата по банковата му сметка, поради което иска ответника да му плати същата сума на основание чл. 45 ЗЗД, чл. 74 ЗЗД, чл. 211 КТ. В срока за отговор ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, тъй като глобата била платена на 02.10.18г., а искът е предявен чак на 01.11.23г.. Освен това ответникът не бил съгласен с наложената глоба, но работодателят я е платил без да му осигури адвокат за обжалване на глобата. РС е квалифицирал иска по чл. 203, ал.2 КТ и го е отхвърлил поради липсата на умисъл у ответника при извършване на нарушението във Франция. Въззивният съд е приел, че вредата е причинена умишлено (при евентуален умисъл), тъй като ответникът съзнавал нарушението си, тъй като те били за несъобразяване със законните изисквания за продължителност на управлението на автомобила, и неотразяване на данни в контролния апарат, и е допускал настъпването на вредните последици от нарушението, а именно, че може да бъде проверен и санкциониран, поради което били налице предпоставките на чл. 203, ал.2 КТ. Но претенцията била погасена по давност, тъй като искът се погасявал с 5- годишен давностен срок, който е изтекъл на 02.10.23г., а искът е предявен на 01.11.23г., поради което като краен резултат е потвърдено решението на първата инстанция. В касационната жалба се твърди, че за периода от 13.03.20г. до 20.05.20г. давност не е текла, тя е била спряна по силата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП, заради наложените противоепидемични мерки, така че към момента на предявяване на иска давността не била изтекла. Освен това бил нарушен принципа за случайно разпределение на делата при разглеждане на делото пред районния съд, тъй като в този съд имало на щат само един съдия. В Изложението към жалбата не е формулиран правен въпрос, въпреки указанията на въззивния съд. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е поставил правен въпрос и така не е осъществена първата предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това, без значение за изхода на делото е оспорването на касатора, че 5- годишната давност изтичала чак на 02.12.23г., заради действието на ЗМДВИП, поради което искът по чл. 203, ал.2 КТ не бил погасен по давност. Това е така, защото искът по чл. 203, ал.2 КТ се погасява с кратка 3- годишна давност на основание чл. 358, ал.1, т.3 КТ. Последната норма е специална спрямо чл. 110 ЗЗД, която урежда общата 5- годишна давност, поради което я дерогира, т.е. в случая давността е 3 години. Така че в случая искът по чл. 203, ал.2 КТ е погасен по давност на 02.12.21г., а исковата молба е предявена едва на 01.11.23г.. Единствено в хипотезата на липса при отчетническата отговорност погасителната давност е 10- годишна, но такъв иск не е бил предявен, тъй като в исковата молба, а и във въззивната жалба ищецът претендира вреди от виновно поведение, а при отчетническата отговорност отговорността е обективна и безвиновна. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО