Определение № 45 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 422 от 19.01.2021 г. на М. А. М. Х. за присъждане на сторените разноски за производството по настоящото дело. Ответникът в производството Министерство на правосъдието счита, че разноски не се дължат, тъй като молителят не е представил списък по чл.80 ГПК. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на третото лице-помагач – Министерство на правосъдието, срещу решение № 90 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 2220/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 323 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 5890/2016 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е признато за установено по предявения от М. А. М. Х. срещу М. А. Х. иск по чл.90 ЗКИР, че извършеното с акт № ..., т..., рег. .... от 12.04.2016 г. на Служба по вписванията София вписване на отказ от вещно право на ползване върху недвижими имоти, нотариално заверен от нотариус Е. П., рег. № .../02.04.2015 г., е недопустимо. С определение № 14 от 18.01.2021 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване. Съставът на ВКС не се е произнесъл по направеното в отговора на касационната жалба искане на ответника М. А. М. Х. за присъждане на сторените разноски, ето защо това следва да стане с настоящото определение. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, на ответника М. А. М. Х. се дължи на основание чл.78, ал.3 ГПК присъждане на сторените разноски. Искането за присъждане на разноските е направено своевременно с отговора на касационната жалба, към който е представено и доказателство за извършването им – договор за правна защита и съдействие от 08.06.2020 г., с който е удостоверено плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. Неоснователно е възражението на Министерство на правосъдието, че не се дължи присъждане на разноски, тъй като по делото не е приложен списък по чл.80 ГПК. Съгласно приетото в т. 8 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Основателно е обаче възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът М. А. М. Х. е осъществявал защита срещу касационна жалба, с която реално се атакува въззивно решение единствено в частта му по чл.90 ЗКИР - за установяване недопустимост на вписано обстоятелство. Въпреки че формално се иска отмяна на цялото въззивно решение, реално всички оплаквания в жалбата, както и поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, са насочени само в частта му по чл.90 ЗКИР. По този иск дължимата държавна такса за първоинстаницонното производство е определена в размер на 160 лв. с разпореждане от 21.09.2016 г. на СГС. Голямата такса от 1947,01 лв. е определена за другия иск – за установяване съществуването в патримониума на ищеца на вещно право на ползване върху недвижими имоти. Само по този иск таксата се определя на база данъчна оценка на вещното право. Въззивното решение по този иск обаче не е предмет на касационното производство, съответно имуществения интерес по този иск не влияе на минималния размер на адвокатското възнаграждение за касационното производство. Искът по чл.90 ЗКИР е неоценяем, затова минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по него се определя по правилата на чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 08.06.2020 г., според която при неоценяеми искове минималният размер на адвокатското възнаграждение е 150 лв., а при изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, но без явяване в съдебно заседание – 3/4 от тази сума, но не по-ниско от 300 лв. Настоящият състав счита, че с оглед действителната фактическа и правна стойност на делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено поради прекомерност до размер на сумата от 1000 лв., която следва да бъде присъдена с настоящото определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,