Определение № 574 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Великотърновската апелативна прокуратура срещу решение №218 от 12.08.2019 г. по гр. дело №188/2019 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 103/12.03.2019 г. по гр. дело № 758/2018 г. на Плевенския окръжен съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. М. А. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил привлечен на 13.07.2007 г., в качеството на обвиняем за това, че на 02.07.2007 г. умишлено умъртвил М. М. по начин и със средство опасно за живота на мнозина - неустановена марка и модел огнестрелно оръжие калибър 6, 35 мм, с износена цев, без отражател - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115 НК. В рамките на образуваното наказателно производство срещу ищеца е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража" на 13.07.2007 г., наложена за период общо около шест месеца и половина и мярка за неотклонение "домашен арест». Наказателното производство е приключило на 11.07.2014 г. с влязла в сила присъда, с която е признат за невиновен, т.е. наказателното производство е продължило около седем години. Бракът между ищеца и Г. А. е прекратен поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство по време на наказетелното производство. От справката за съдимост на ищеца се установява, че в рамките на наказателното производство по обвинението за убийство, ищецът многократно е бил осъждан, включително и на ефективно лишаване от свобода. По делото са били разпитани трима свидетели по искане на ищеца във връзка с установяване на твърдението за причинени неимуществени вреди. От показанията им се установява, че след повдигане на обвинението ищецът станал нервен и напрегнат, затворил се в себе си, приятелите започнали да го отбягват, не можел да си намери работа. Съпругата му се отчуждила от него и подала молба за развод, защото ищецът не можел да издържа семейството си. Той изпаднал в депресия, започнал да злоупотребява с алкохол, свързал се с лоши приятели. Тези негативни преживявания представляват причинени му неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение от прокуратурата. Ищецът не е бил осъждан към момента, в който му е било повдигнато обвинението за убийство. Тежестта на деянието, за което му е било повдигнато обвинение и на санкцията, предвидена в закона, безспорно са се отразили негативно на психиката му и представляват причинени неимуществени вреди. Взетите мерки за неотклонение "задържане под стража", наложена за период общо около шест месеца и половина и "домашен арест" и свързаните с тях негативни преживявания на ищеца представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат съобразени от съда. При оценяване интензитета на причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се вземат предвид следните обстоятелства: Когато му е било повдигнато обвинение ищецът е бил сравнително млад човек - на 31 години, в работоспособна възраст, имал е добре платена работа, с дохода от която е издържал семейството си - съпруга и две деца. След повдигане на обвинението и наложените мерки за неотклонение ищецът се е лишил от работата, не е могъл да работи известно време, а след това не е намерил подходяща работа и съответно не е могъл да издържа семейството си. Същевременно следва да се има предвид, че първоначалното взетата на 13.07.2007 г. мярка за неотклонение "задържане под стража" е била изменена на 01.10.2007 г. в по-леката "парична гаранция" в размер на 1 000 лева, като впоследствие тази мярка за неотклонение отново е била изменена в "задържане под стража", като внесената гаранция е отнета в полза на държавата, по вина на ищеца. Продължителността на взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение "задържане под стража" е около два месеца и половина. За периода от 20.11.2008 г. до 28.01.2016 г., ищецът е бил осъждан многократно за извършени престъпления, включително и на ефективно лишаване от свобода. Следователно, в рамките на периода на наказателното преследване по повдигнатото на ищеца обвинение за убийство, същият е извършил и други престъпления, за които е бил осъден, поради което посочените по-горе негативни преживявания, представляващи неимуществени вреди се намират в пряка причинна връзка и с тези осъждания на ищеца. Въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца следва да се определи в размер на 15 000 лева. Ответникът по касационната жалба Л. М. А., със съдебен адрес - [населено място], не е заявил становище. Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №218 от 12.08.2019 г. по гр. дело №188/2019 г. на Великотърновския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.