Определение № 1494 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 634/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Спортен клуб по бокс Ботев Пловдив“, с ЕИК: 176414108, [населено място], чрез процесулания му пълномощник, срещу определение № 3839/16.12.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3210/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 11765/15.09.2025 г. по гр. д. № 11015/2025 г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното определение е върната подадената от сдружението искова молба срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че правоотношението по сключения между тях Договор за наем № 17ДГ-992/10.11.2017 г. съществува, и производството по делото е прекратено, като недопустимо. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като се моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска по същество. В предствено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, частният касационен жалбоподател формулира два правни въпроса, по отношение на които поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, като са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС – допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно се аргументира и самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, съответно обосновано с подробни твърдения. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е насочена против неподлежащ на по-нататъшно обжалване съдебен акт на въззивен съд, по следните съображения: Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определения, постановени по дела, решенията по които са изключени от касационен контрол, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на настоящото производство е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на правоотношението по сключения между тях Договор за наем № 17ДГ-992/10.11.2017 г. Ищецът твърди, че е в наемно правоотношение с Община Пловдив, което продължава да съществува, и заявява, че ответникът не изпълнява задълженията си да осигури безпрепятственото ползване на имота, предмет на договора, тъй като е предприел действия, с които отрича съществуването на договора (счита го за прекратен на 25.08.2024 г.). Същевременно, обаче, ищецът изрично уточнява, че процесният имот продължава да се ползва от сдружението и държането върху него не е отнето от Общината. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК цената на иска, при исковете за съществуване или прекратяване на договор за наем, е наемът за една година. В случая, видно от представения по делото пред първата инстанция Договор за наем № 17ДГ-992/10.11.2017 г., сключен между Сдружение „Спортен клуб по бокс Ботев Пловдив“ и Община Пловдив, установяване на съществуването на възникналото от който договор наемно правоотношение се иска по исков ред, уговорената от страните в чл. 3 от договора месечна наемна цена, определена от лицензиран оценител съобразно чл. 77, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта, е в размер на 156.24 лв. с ДДС, съответно – за една година размерът на наемната цена е 1 874.88 лв. Това е и цената на иска, изрично посочена от ищеца в депозираната на 17.06.2025 г. искова молба. Следователно, цената на предявения иск, определена съобразно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, е под предвидения минимален праг за достъп до касационен контрол. Това обстоятелство не се променя от твърденията на сдружението, направени с постъпила пред първата инстанция уточнителна молба от 19.08.2025 г., в частта ѝ относно цената на предявения иск, която се сочи в нов размер – 5 624.64 лв., предвид уведомление № 24 СДР-203-(3)/24.02.2025 г. на кмета на Община Пловдив, съгласно което месечната наемна цена на недвижимия имот, предмет на Договор за наем № 17ДГ-992/10.11.2017 г., се актуализира и възлиза на 468.72 лв. с ДДС. Противно на твърденията на сдружението, така посочената нова актуална цена на „месечния наем“, представлява всъщност търсено от Община Пловдив месечно обезщетение съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата за началния размер на наемните цени на имоти – общинска собственост, до освобождаване на имота, считано от 01.10.2024 г., предвид твърдяното от Общината прекратяване на наемното правоотношение. Поради това, тази сума няма отношение към начина на изчисляване на цената на иска по делото, доколкото не може да се приеме за определен нов размер на месечния наем по сключения меду страните договор. При тези данни следва да се заключи, че в случая е предявен иск, чиято цена не позволява касационно обжалване на въззивното решението, ако такова бе постановено, на основание чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК (в ред. ДВ бр. 86/2017 г.). Предвид изложеното и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 така постановеното въззивно определение на Окръжен съд – Пловдив е окончателно и подадената срещу него частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Обстоятелството, че в атакуваното определение е посочено, че същото може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС, не може да създаде процесуални права за страната, тъй като необжалваемостта на съдебния акт произтича пряко от закона. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение