Определение № 164 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 746/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. Т. от [населено място] против решение № 153 от 02.05.2012 г. по в. гр. д. № 528/2011 г. на Смолянски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Чепеларски районен съд решение № 75 от 03.11.2011г. по гр. д. № 140/2011 г., е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. В. П. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 19 500 лв., произтичащо от запис на заповед от 04.05.2010 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 546 от 19.10.2010 г. по ч. гр. д. № 247/2010 г. на Чепеларски районен съд. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания, като твърди, че въззивният съд не е посочил ясно каква е възприетата от него квалификация на правата, подлежащи на установяване и изобщо не се е произнесъл по отношение редовността на процесния запис на заповед, заявен алтернативно като основание на предявения иск наред с каузалното правоотношение по договор за заем, обезпечено с тази ценна книга. Несъгласие е изразено и с начина, по който въззивната инстанция е разпределила доказателствената тежест между страните. В тази връзка касаторът изразява становище, че при наличието на твърдение на ответника за съществуващо каузално правоотношение, различно от твърдяното от ищеца, то в тежест именно на длъжника е да установи съществуването на това правоотношение и евентуално погасяване на произтичащите от него задължения. Освен това, в касационната жалба е релевирано оплакване и за необсъждане на съдържащото се в самия запис на заповед изрично посочено основание за издаването му – „заем”, което, според касатора, доказва съществуването на каузално правоотношение по договор за заем и позволява същият да бъде приет като разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД – преценка, каквато решаващият състав не е извършил. Допускането на касационното обжалване е мотивирано със следните въпроси: За задължението на съда да определи правната квалификация на спорното право, за който се твърди, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ – решение № 644 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1269/2009 г. на ІV г. о. и решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ІІ т. о., както и че се решава противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ – решение № 1303 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 6532/2007 г. на ІІ г. о.; За задължението на въззивния съд да се произнесе относно валидността и редовността на записа на заповед, за който се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и се обосновава с решение № 1414 от 29.10.2003 г. по гр. д. № 2264/2002 г. на ІІ т. о.; За преценката на записа на заповед като разписка за получаване на сумата по него, по отношение на който са заявени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са представени съответно – решение № 78 от 17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на ВКС, І т. о. и решение № 1303 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 6532/2007 г. на ІІ г. о.; За разпределението на доказателствената тежест в процеса, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и позоваване на решение № 102 от 25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 666 от 06.12.2007 г. по т. д. № 387/2007 г. на І т. о. и решение № 227 от 22.11.2010 г. по в. т. д. № 86/2010 г. на Великотърновски апелативен съд /влязло в сила с постановяването на определение № 786 от 15.12.2011 г. по т. д. № 114/2011 г. на ВКС, І т. о./. Посочените по-горе въпроси са обобщени и формулирани конкретно от касатора с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието, по следния начин: 1. При установителен иск по чл. 422 ГПК, когато вземането произтича от запис на заповед и поемателят основава претенцията си на валидна абстрактна сделка, алтернативно и на каузално правоотношение, а издателят въвежда в процеса различно каузално правоотношение, в хипотезата на недоказаност и на претендираната от поемателя и на претендираната от издателя кауза, следва ли съдът задължително да се произнесе по основателността на установителния иск с оглед валидността на абстрактната сделка; 2. Нередовна ли е искова молба, в която не е посочено каузалното правоотношение при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, основаващ се на вземане, обективирано в запис на заповед и следва ли съдът да я остави без движение с указания ищецът да посочи каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед при направено възражение на длъжника; 3. Кой носи тежестта за доказване и какъв е предметът на доказване при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, основаващ се на абстрактна сделка, обективирана в запис на заповед и направено възражение от страна на длъжника при различните хипотези: а/ претендирано вземане от поемателя по запис на заповед и въведено от длъжника конкретно каузално правоотношение между страните и б/ посочени от кредитора и длъжника различни каузални правоотношения, изпълнението на които да е обезпечено с издадения запис на заповед; 4. При установяване по чл. 422 ГПК на вземане, обективирано в запис на заповед, допустимо ли е алтернативно да се претендира, вземането да произлиза от абстрактна сделка и от обезпечена чрез записа на заповед каузална сделка и какъв следва да бъде предметът на доказване в този случай; 5. Следва ли да бъде приет за годно писмено доказателство признат от съда за редовен от външна страна запис на заповед, в който е посочено основанието за издаването му, при липса на други доказателства в подкрепа на основателността на установителния иск по чл. 422 ГПК. Ответникът по касация – С. В. П. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения в писмен отговор от 01.08.2012 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от П. Т. Т. от [населено място] срещу С. В. П. от [населено място] положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на твърдяното от него като причина за издаване на процесния запис на заповед каузално правоотношение с ответника по договор за заем. Това каузално правоотношение е въведено от ищеца с уточнителна молба от 23.01.2012 г. в изпълнение на дадените му от въззивния съд указания за отстраняване нередовността на исковата молба, предвид констатацията, че същата не съдържа посочване на основанието, въз основа на което се претендира вземането, за разлика от заявлението по чл. 417 ГПК, в което изрично е конкретизирано, че дължимата сума е по договор за заем, въз основа на който именно е издаден и записът на заповед. Решаващият състав е взел предвид и въведеното от ответника по иска твърдение за наличие на друго каузално правоотношение – неформален договор за изработка и монтаж на врати, но е преценил, че процесният запис не обезпечава изпълнението на задълженията по него, предвид обстоятелството, че липсва идентичност между страните по абстрактната и по каузалната сделка, тъй като от представените по делото фактури се установява договорно правоотношение между три търговски дружества – [фирма], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], докато издател и поемател по ценната книга са физическите лица П. Т. Т. и С. В. П.. Настоящият състав, като взе предвид, че единият от въпросите, с които касаторът е обосновал допускането на касационния контрол и който е релевантен за изхода на спора, а именно въпросът – за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед – е предмет на висящото тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на Върховен касационен съд, следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение