Определение № 1266 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 149/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от М. Е. Б., действаща чрез адв. К., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Шумен, 2 състав, решение № 221/01.11.2022 г. по в. гр. д. № 401/2022 г., с което е потвърдено решение № 595/25.07.2022 г. на РС- Шумен по гр. д. № 749/2022 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Напоителни системи“ ЕАД иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 КТ, с присъждане на разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Напоителни системи“ ЕАД изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на ІV гр. отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна и процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си, ОС- Шумен е приел, че при предявени от работника искове за защита от незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ работодателят следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че извършеното уволнение е законосъобразно. Позовал се е на трайната практика на ВКС, съгласно която за законността на уволнението по чл.328, ал.2 КТ е необходимо: 1/. работодателят да е предприятие по смисъла на пар.1, т.2 ДР КТ; 2/. служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на пар.1, т.3 ДР КТ, като ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната характеристика и от естеството на длъжността и съдържанието на осъществяваните фактически трудови функции и 3/. потестативното право на управляващия предприятието на работодателя да е упражнено в 9- месечен срок от започване изпълнението на новия договор за управление. Изложил е, че тълкуването на правната норма на чл.328, ал.2 КТ сочи, че трябва да е налице договор за управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в самия договор за управление, поради което при прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.2 КТ на контрол подлежи и факта за наличие на договор за управление. Съдебният контрол е за законосъобразност, поради което не може произволно да се разпростира извън така очертания обхват, като е необходимо работодателят да установи, че е назначен нов управител, който е започнал въз основа на своя договор да изпълнява стопански задачи, налагащи смяна на членове от ръководството. Приел е, че е без значение дали договорът за управление е сключен с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, както и дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична като съдържание, като е съществено всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, въз основа на която, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и да изпълни по време на действие на договора. Освен това, възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Съдържанието на договора за управление се определя свободно от страните, които са ограничени само от императивни разпоредби на закона. Това е граждански договор, с който собственикът на едно предприятие възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед да бъде постигната определена стопанска цел. Тъй като се касае за оперативна и ежедневна дейност, изпълнението на стопанските задачи поначало не може да се счита за отложено до момента на евентуално административно одобрение, освен ако такова отлагане е предвидено в изрична правна норма. Управителят започва веднага да упражнява своите функции, затова може да прекрати и трудовите правоотношения на основание чл.328, ал.2 от КТ, който извод следвал от поставения в разпоредбата деветмесечен срок, който не може да бъде удължен заради необходимост от административно одобрение на бизнес програмата. Следователно назначеният нов управител на дружеството може да уволни служителите в ръководството на предприятието, без да изчаква административното одобрение /съгласуване/ на своята програма за управление. В противен случай евентуалното забавяне на произнасянето на административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието да уволни служителите в ръководството, което би довело до неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ. Приел е и че няма пречка бизнес задачата с конкретните икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях, както и че няма пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този план изрично бъде приет от новия управител. бизнес програма или бизнес план. Достатъчно е да е сключен нов договор, с който собственикът на предприятието срещу уговорено възнаграждение е възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице срещу възнаграждение и лицето да е започнало изпълнението по договора. Този извод произтичал от правната характеристика на договора за управление, което договор е каузален, а неговото основание/цел, към която е насочен, е лицето, на което срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск и полагайки грижата по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален стопански резултат. Добавянето на предпоставка, която от закона не произтича - започналото изпълнение да е релевантно само когато е по конкретна бизнес програма/бизнес план, неоправдано стеснява приложното поле на чл.328, ал.2 КТ. Изложил е, че в случая, съгласно чл.52, ал.1 от ППЗПП, управлението и контролът на публичните предприятия / каквото е ответното / се възлагат с договори за управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или специалния закон, с който е създадено предприятието. Дворите за управление и за контрол в публичните предприятия се сключват за срок от 3 до 5 години- чл.53 ППЗПП, със съдържание съгл. чл. 54, ал.1, а съгласно чл.10, ал.1 от ЗРВКУ, ВиК операторите разработват бизнес планове за 5- годишни периоди, които съдържат производствена, ремонтна, инвестиционна и социална програма, с техническа и икономическа част. Съгласно ал.7, бизнес плановете се предоставят не по-късно от 6 месеца преди изтичането на последната година съгласно действащия бизнес план. Съгласно чл.11, ал.1 от закона, изготвените бизнес планове се одобряват от КЕВР, одобрените бизнес планове стават задължителни за изпълнение от съответния ВиК оператор- ал.4. Съдът е приел, че в конкретния случай е установено, а и не сеспори между страните, че ответникът е предприятие по смисъла пар.1, т.2 от ДР на КТ, както и, че към датата на уволнението й жалбоподателката е заемала ръководна длъжност по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ. Установено било и че процесният договор за възлагане на управление урежда изрично възнаграждение за управителя и методика за определянето му, обвързано с постигнатите финансови резултати, както и съответни икономическа отговорност и гаранции при неизпълнение на програмата му, и отговаря на изискуемото съдържание по чл.54, ал.1 от ППЗПП. Договорът не съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, респ. разпоредба, която да препраща към бизнесзадачата по предходния договор за възлагане на управление, като в чл.4 е посочено изрично, че в двуседмичен срок от подписването му, управителят се задължава да представи за утвърждаване от доверителя проект за управление и бизнес – програма за клона. Бизнес планът на клона за периода 2017 г. – 2021 г., в сила от 01.01.2017 г., е бил одобрен от КЕВР, като планът за 2022 - 2026 г. е бил предаден на „ Напоителни системи“ ЕАД преди 29.09.2021 г. / писмо изх. № РД-08-79/16.02.2022 г. /, след което, на 16.02.2022 г. е бил изпратен и коригираният му текстови вариант, а на 11.04.2022 г. и табличната му част на 11.04.2022 г. / писмо изх. № РД-08-188/11.04.2022 /. С декларация с дата 25.01.2022 г., управителят е заявил, че е запознат и приема да изпълнява бизнес плана на дружеството за 2017 – 2021 г., както и внесения за одобрение бизнес план за периода 2022 – 2026 г. Ето защо съдът е приел, че към датата на уволнението на ищцата – 08.02.2022 г., е налице валидно сключен договор за възлагане на управление между дружеството и новия управител на клона, съответстващ на изискванията на закона за форма и съдържание, както и че прекратяването на трудовото й правоотношение е извършено в срока по чл.328, ал.2 от КТ. Във връзка с възражението на жалбоподателката, че няма доказателства за внасяне на гаранция от управителя на клона, съдът е счел, че това не опорочава процесния договор, тъй като законът не поставя като изискване за неговата действителност предоставянето на такава, нито определя срок за това. По въпроса налице ли са били бизнес план и програма, въз основа на които управителят да е осъществявал конкретни стопански задачи, налагащи смяна на ръководството, съдът е приел, че за доказано, че към датата на уволнението на служителката е имало изработен план за дейността на дружеството за 2022 – 2026 г., който независимо, че е бил коригиран в един по-късен момент е бил действащ, макар и не задължителен до одобряването му от КЕВР. Ответното дружество е публично предприятие, като неговият бизнес план се разработва от публичното предприятие и се приема от неговия управителен орган, а след това се одобрява от КЕВР, като до одобряването му от Комисията задължителен за дружеството е предходния, което не е пречка управителят да осъществява дейност съобразно новия бизнес план и да изпълнява стопанските задачи, заложени в него, като носи имуществена отговорност при непостигане на съответния резултат. От друга страна, дори да се приемело, че новият управител не е прилагал новия бизнес план, то, по силата на чл.11, ал.4, вр. чл.10, ал.1 от ЗРВКУ, той е бил обвързан от предишния, поради което не може да се приеме възражението на жалбоподателката, че е осъществявал дейност без конкретен бизнес план и програма. Наред с това, видно от договора за управление, на управителя изрично е бил предоставен определен срок след сключването му, в който да разработи проект за управление и бизнеспрограма на клона в отделен документ, който срок не е бил изтекъл към датата на прекратяване трудовото правоотношение на ищцата, поради което не може да се вменява във вина на работодателя отсъствието на подробно разработени програма и бизнес задачи, респ. това да е пречка за осъществяване на правото му по чл.328, ал.2 от КТ, в какъвто смисъл е и актуалната практика на ВКС. Намерил е за неоснователно и възражението на жалбоподателката за немотивираност на заповедта за уволнение, доколкото в документа е посочено изрично, че причина за прекратяване на трудовия договор е сключването на договор за възлагане за управление № РД-14-2/25.01.2022 г., което съобразно съдебната практика е достатъчна мотивировка на заповедта, тъй като основанието е безвиновно и работодателят не е длъжен да излага други аргументи за решението си да освободи служителя, заемащ ръководна длъжност в повереното му предприятие на основание чл.328, ал.2 от КТ. Като несъстоятелно е отхвърлил и възражението на жалбоподателката за неспазен срок на предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, предвид факта, че в заповедта за уволнение изрично е посочено, че вместо предизвестие ще й бъде изплатено обезщетение за срока, която възможност е предоставена в полза на работодателя, от която той има право да се възползва без да е необходимо съгласие на работника. Ето защо въззивният съд е приел, че уволнението е законно, а предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ следва да бъдат отхвърелни. По основанията за допускане на касационно обжалване: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно дадените с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК задължителни разяснения, този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като даде ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Неоснователно е искането за допускане до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос: „Когато специален закон /ЗПП и ППЗПП/ предвижда допълнителни задължителни законови изисквания за сключване на договор за управление освен предвидените в ТЗ / ЗПП предвижда изготвяне на бизнеспрограма за срок от 3 години, определяне и внасяне на гаранция за управление в размер в тримесечно възнаграждение/, като при сключване на договора тези изисквания не са спазени от страните, съответно сключеният договор с управителя на клона на ЕАД същински договор за управление ли е и дава ли право на управителя на клона надлежно да упражни правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ?“, отговорът на който въпрос твърди, че е даден в противоречие с практиката на ВКС. Трайно в съдебната практика се приема, че в хипотезата, когато управителят на предприятието е ново лице, договорът му също следва да съдържа бизнеспрограма и задачи. Дали те ще бъдат изцяло различни в сравнение с тези на предходния управител или същите, е въпрос, който се решава от новия управител и този, който възлага управлението на предприятието. При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Следователно на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 КТ. Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. В случая въззивният съд е съобразил тази практика, като е счел, че новият управител изрично е приел да изпълнява бизнес плана на дружеството за 2017- 2021 г., изготвен от предишния управител и одобрен от КЕВР, както и внесения за одобрение бизнес план за периода 2022-2026 г., с което е изпълнил условието по чл.4, ал.1 от договора за управление, като липсата на доказателства за внасяне на определената гаранция от управителя на клона, е ирелевантна в настоящото производство. Неоснователно е искането за допускане до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос: „Може ли без одобрена от възложителя бизнес програма с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, която е изготвена и в нарушение изискванията на ЗПП и ППЗП, работодателят да извърви уволнение по чл.328, ал.2 КТ?“, отговорът на който въпрос твърди, че е даден в противоречие с практиката на ВКС. Така формулирания въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС /решение № 68/16.05.2018 г. по гр.д. № 3105/17г. на ВКС, ІІ г.о./, в което е прието, че назначеният нов управител на, в която се приема, че назначеният нов управител на дружеството може да уволни служителите в ръководството на предприятието, без да изчаква административното одобрение /съгласуване/ на своята програма за управление. В противен случай евентуалното забавяне на произнасянето на административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието да уволни служителите в ръководството, което би довело до неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ. Неоснователно е искането за допускане до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос: „Налице ли е идентичност между бизнес програмата, изискана от ТЗ, ЗПП и договора за управление по правоотношението с възложителя, и бизнес плана на клона като ВиК оператор, изготвянето, на който има друго законово основание, свързано с извършването на специфична дейност- чл.10 ЗРВК и се одобрява от държавен орган /КЕВР/ в специална законова процедура- административно производство?“. Така формулирания въпрос е напълно неясен, като не е свързан и с решаващата воля на съда, който не е излагал мотиви за наличието или липсата на такава идентичност. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от ОС- Шумен решение № 221/01.11.2022 г. по в. гр. д. № 401/2022 г. По съдебните разноски: С оглед изхода на спора М. Б. следва да бъде осъдена да заплати на „Напоителни системи“ АД направените и в касационното производство разноски в размер на 700лв.- реално заплатен договорен адв. хонорар. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,