Определение № 427 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 508/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 260329/ 01.10.2020 г. по гр.д. № 1459/ 2019 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 425457/ 08.06.2018 г. по гр.д. № 13460/ 2017 г. на Софийски районен съд, е осъдил ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ да заплати на „РМ - Титан Секюрити“ ЕООД: · на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата 24 500 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 816 000 лв.) - извършени подобрения в периода 2001 – 2013 г. в собствените на ответника имоти: обща площ от 1 645.55 кв.м. за търговска дейност и 55.45 кв.м. открита площ за поставяне на маси в района на Централна жп–гара – [населено място] (терен от 12 кв.м. с монтиран павилион за кафе–аперитив и прилежащ терен за поставяне на маси пред павилиона с площ 70 кв.м.; търговски павилиони в зони А, В и С в пешеходен подлез на Централна гара с площ 215.00 кв.м., площ от 56.00 кв.м. – кафене в пешеходен подлез на Централна гара и 210.00 кв.м. в пешеходен подлез на Централна гара, площ от 114.00 кв.м. за изграждане на кафе-бар на предгаров площад на Централна гара, 13 кв.м. – павилион между 5 и 6 челни коловози и 63.00 кв.м. пред павилиона, открита площ от 547.50 кв.м. в района на Централна Гара), ведно със законната лихва от 06.03.2017 г.; · на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 693.00 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 272 998.92 лв.) – законни лихви върху главницата 816 000.00 лв. в периода 06.03.2014 г. – 06.03.2017 г. Решението се обжалва от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ (НК ЖИ) с искане да бъде допуснато до касационен контрол при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси (материалноправен и процесуалноправен): 1. Кой е началният момент на срока на погасителната давност за вземането за стойност за подобрения в чужд имот, извършени от гестора и в собствен интерес? и 2. Какви са необходимите мотиви, които въззивният съд дължи в своето решение по съществото на правния спор? Касаторът счита въпросите обуславящи решението, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол извежда с довод, че въззивният съд е решил първия в противоречие с ТР № 85/02.12.1968 г. ОСГК на ВС, ППлВС № 6/1974 г., решение № 912/ 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4713/2008 г. на ВКС, I-во ГО по чл. 290 ГПК, а втория – в противоречие с ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС. Позовава се и на вероятна недопустимост на решението, а основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК извежда с довод, че пречката по чл. 233, изр. 2 ГПК осъществява влязлото в сила определение за прекратяване на производството поради отказ от иска по гр.д. № 593/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. По същество касаторът се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално неправилно - поради нарушение на чл. 114, ал. 1, вр. чл. 110 ЗЗД и необоснованост. Претендира разноски. Ответникът по касация „РМ – Титан Секюрити“ ЕООД възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски в касационното производство. Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет (решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), при надлежна процесуална легитимация (касатор е осъденият ответник), спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а решението следва да се допусне до касационен контрол по проверка за правилност, но само по материалноправния въпрос. Съображения: Въззивният съд е квалифицирал частичния иск за лихвоносната главница по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, съобразявайки твърденията в исковата молба и в молбата по чл. 226, ал. 2, изр. 2 ГПК за заместване на първоначалния ищец, с която ответникът съгласява (чл. 222 ГПК), че: 1) в периода 2001 – 2013 г. „Рента груп плюс“ ЕООД е подобрявал имотите в района на Централна жп-гара – Пловдив, собственост на ответника; 2) подобренията са в интерес и на „Рента груп плюс“ ЕООД, защото с ответника са подписани договори за наем; 3) с договор за цесия „Рента груп плюс“ ЕООД прехвърля на „РМ – Титан Секюрити“ ЕООД вземането за стойност поради подобренията в чуждите имоти и 4) на тази дата първоначалният ищец-праводателят на заместилия го „РМ – Титан Секюрити“ ЕООД е съобщил на ответника НК ЖИ за цесията. С влязлото в сила определение, на което касаторът се позовава, е прекратено производството поради отказ от иска на „Рента груп плюс“ ЕООД срещу НК ЖИ за вземане за стойност поради подобренията в същите имоти, но искът има различно основание – клаузи от договорите за наем. Между настоящото и прекратеното дело има субективен, но не и обективен идентитет. Абсолютната процесуална пречка по чл. 233, изр. 2 ГПК не се отнася за частичния иск, уважен с обжалваното решение. Това изключва основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационния контрол. След като е приел за доказани материално-правните предпоставки по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и е заключил, че вземането за стойност по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за подобренията е възникнало поне до размера, заявен с частичния иск, а договорът за цесия има действие и за ответника – собственик на подобрените имоти (чл. 99 ЗЗД), въззивният съд е разгледал възражението за погасителна давност. Приел е, че за вземането по чл. 61, ал. 2 ЗЗД се прилага общият 5-годишен срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД той е с начало деня, в който вземането е станало изискуемо. Въззивният съд не е намерил решение на въпроса за началото на давностния срок за вземането по чл. 61, ал. 2 ЗЗД в ТР № 85/ 02.12.1968 г. ОСГК на ВС, ППлВС № 6/ 1974 г., а и в ППлВС № 1/ 1979 г. Намерил е, че никое от тях не обсъжда този въпрос, а датата 19.11.2013 г. е началната за срока. Тогава подобрителят „Рента груп плюс“ ЕООД е бил отстранен принудително от имотите с въвод във владение, извършен от съдебен изпълнител, а това е първият възможен момент, в който може да упражни правото си на иск. Подобренията са на значителна стойност. Извършвани са през продължителен период от време с убеждението, че „Рента груп плюс“ ЕООД ще ги ползва през продължителния срок на договорите за наем, сключени със собственика. Договорите са обявени за нищожни с влязло в сила решение между първоначалните страни, но това е станало години след като подобренията са завършени, а „Рента груп плюс“ ЕООД е бил отстранен принудително от имотите. В конкретния случай, общият смисъл на закона изключва възможността срокът по чл. 110 ЗЗД да има за начало извършването на подобренията, а възражението за погасителна давност е неоснователно. При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат от касатора въпрос (материалноправният) обуславя решението, а е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. ППлВС № 6/1974 г. препраща към ТР № 85/65 г. ОСГК на ВС. Двата тълкувателни акта на Върховния съд са със запазено значение. Те разясняват, че отношенията между подобрителя на чуждия имот и собственика, ако не са уредени с договор или по чл. 72 и чл. 74 ЗС, се уреждат съобразно чл. 93 ЗС – за добивите и съобразно правилата за воденето на чужда работа без пълномощие и неоснователното обогатяване – за подобренията. В своята практика, установена след двата тълкувателни акта, Върховния съд, а след това и Върховният касационен съд константно приемат, че вземанията за подобрения в чуждия имот, когато ги урежда института на водене на чужда работа без пълномощие (чл. 60 – 62 ЗЗД) или на неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД), са изискуеми от момента на извършване на подобренията. Този момент е начало на 5-годишния срок на погасителната давност, с която се ползват. Решението по чл. 290 ГПК, на което касаторът се позовава, провежда тази практика, а обжалваното му противоречи. Процесуалноправният въпрос е свързан с касационното оплакване за необоснованост и ще бъде разгледан със заявеното основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК в касационното решение. При тези мотиви, съдът