Определение № 2158 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 809/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Професионален футболен отбор Арда Кърджали 1924“ АД, [населено място], чрез адв. Св.О. срещу решение №395 от 18.12.2025 г., постановено по в.т.д. №574/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение №20 от 19.06.2025 г., постановено по т.д. №100/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали и на въззиваемата страна са присъдени направените разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за недоказано оспорването на истинността на авторството на подписа в договор за посредничество, положен за „Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1924“ АД, [населено място] от посочения в договора представител А. М., и е осъден „Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1924“АД да плати на „Монако Футбол Мениджмънт“ ООД, [населено място] сумата 52 807.40 лева - неплатено възнаграждение по договор за посредничество и трансфер на футболиста А. Т. във Футболен клуб „Суонг Самсунг Ко“ЛТД-Корея, за която сума е издадена фактура №16/21.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 5 020.43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 29.03.2024 г. до 06.12.2024 г. и сумата 6 873.12 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът намира, че съдът правилно е определил правната природа на процесното правоотношение, възникнало по договор за посредничество по чл.49 и сл. ТЗ, но е незаконосъобразен изводът му, че ответникът дължи на ищеца възнаграждение, тъй като не е доказано извършване на конкретни фактически действия от посредника в изпълнение на договора. Сочи, че въззивният съд е игнорирал необходимостта от доказване на фактически действия по сключването на сделка за трансфера на А. Т. във Футболен клуб „Суонг Самсунг Ко“ЛТД-Корея. Твърди, че нито първата, нито въззивната инстанция са указали на ищеца в доклада по делото, че следва да докаже този факт. Намира за нелогични изводите на съда относно датата на процесното споразумение между страните, като поддържа, че решението е очевидно неправилно. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора, в противоречие с цитираната практика на ВКС, но не сочи кой е конкретният въпрос. Счита, че има и материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, но не сочи кой е този въпрос. Излага съображения за очевидна неправилност на въззивното решение поради необоснованост на изводите на съда относно датата на процесното споразумение между страните. Ответникът „Монако Футбол Мениджмънт“ ООД оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като касаторът не сочи нито един правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в някоя от хипотезите на т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Оспорва и наличието на тежък порок, водещ до очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Моли да не се допуска касационно обжалване, а ако бъде допуснато да бъде оставено в сила въззивното решение като правилно. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Въззивният съд приема, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.51 ТЗ, вр. чл.81 ЗФВС и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 52 807.40 лева с включен ДДС - дължимо неизплатено възнаграждение по договор за посредничество от 13.12.2022 г., сключен между ищеца и ответника, за трансфер през 2024 г. на футболиста А. Т. от „Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1924“ АД, [населено място] във Футболен клуб „Суонг Самсунг Ко“ ЛТД, Република Корея, за която сума е издадена фактура №16/21.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда 12.12.2024 г., както и сумата 5 020.43 лева, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, изчислена за периода от 29.03.2024 г. до 6.12.2024 г. За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявените искове, въззивният съд след анализ на доказателствата стига до извод, че страните са обвързани от валиден договор за посредничество и в патримониума на ответното дружество е възникнало задължение да плати договореното посредническо възнаграждение. Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.51, изр.1 във вр. с чл.49, ал.1 ТЗ, търговският посредник като търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки, има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Съгласно чл.81, ал.1 ЗФВС, посредническа дейност в полза на спортист или спортен клуб за придобиване, изменение, прекратяване или трансфер на състезателни права може да се осъществява от посредник, вписан в регистър по чл.27, ал.2, т.4 ЗФВС. Решаващият състав приема, че между страните „ПФК Арда Кърджали 1924“АД, [населено място], представлявано от А. М., изпълняващ длъжността изпълнителен директор „Монако Футбол Мениджмънт“ ООД, [населено място], /регистрирано в БФС под номер 177/, представлявано от изпълнителен директор Б. К., наричано агент, е подписан договор /Agreement/ на английски език /представен е превод на български език/, който не съдържа дата на сключване, с предмет - споразумение относно трансферната сума за бъдещ трансфер на играча А. И. Т., представляван от агента и срок на договора - за периода, за който играчът е собственост на ПФК “Арда“. Договорено е, че ако бъде постигнато споразумение за трансфер на играча Т. след като е получена оферта от даден клуб, ПФК „Арда“ се задължава да заплати на агента 15% от трансферната сума след удръжки. Апелативният състав счита, че липсата на дата на сключване на договора не може да обоснове извод за недължимост на договореното възнаграждение, тъй като съгласно посочения срок договорът има действие след като права относно играча са придобити от клуба - ответник по спора и подлежи на изпълнение, докато клубът притежава тези права. След обсъждане на доказателствата /писмени доказателства, заключение на СПЕ и свидетелски показания/, въззивният съд намира за недоказано оспорването от страна на ответника на автентичността на процесния договор, като възприема като компетентно заключението на вещото лице – графолог, че същият е подписан от А. М. като представител на футболния клуб. Сочи, че ответникът оспорва печатът да е положен от него, но не оспорва, че поставеният печат е на клуба. Съдът акцентира, че между страните няма спор, че са били в правоотношения във връзка с осъществявано от ищеца за ответника посредничество относно трансфери на други футболисти. Този факт се потвърждава и от представени други договори за посредничество на английски език. Въззивният състав намира за преклудирано въведеното едва с въззивната жалба възражение, че А. М. не е знаел английски език, като независимо от това изтъква, че цялата кореспонденция по трансферите на клуба се е водила на английски език. С оглед изложеното и като приема за установено, че А. Т. е бил „собственост на ПФК “Арда“ в периода от месец януари на 2023 г. до края на месец февруари на 2024 г. /след подписване на договор за трансфер на футболист от 13.12.2022 г./, като с договор за трансфер от 29.02.2024 г., сключен между „ПФК Арда Кърджали 1924“ АД, [населено място] и Футболен клуб „Суон Самсунг Ко“ ЛТД, Корея А. Т. е трансфериран в южнокорейския футболен клуб при цена 200 000 евро, платима изцяло и еднократно от купувача в срок до 11.03.2024 г. и получена от ответника на 12.03.2024 г., съдът стига до извод, че ответникът дължи на ищеца като агент на играча възнаграждение в размер на 15% от трансферната сума след удръжки. Решаващият състав намира, че предвид наличието на сключен между страните договор за посредничество, както и изпълнение от страна на ищеца на посоченото в него посредничество, с оглед офертата и последвалото преминаване на футболиста А. Т. от клуба-ответник в южнокорейския футболен клуб и плащане на трансферната цена, ответникът дължи да заплати на ищеца уговореното възнаграждение в размер на 52 807.40 лева, ведно с лихвите, чийто размер не е оспорен с въззивната жалба. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът не поставя нито един конкретен правен въпрос, а единствено излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд относно сключването на валиден договор за посредничество и неговото изпълнение. Липсата на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос изключва необходимостта от обсъждане наличието на допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за допускане на касационен контрол на въззивното решение по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ на доказателствата или обсъждане на доводите на страните за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Всички изложени от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и за необоснованост на фактическите изводи на съда, респективно достигане до неправилни правни изводи. Тези оплаквания изискват преценка на доказателствата по делото, обсъждане на аргументите и защитните тези на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност. Предвид изхода на спора на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски- сумата 3 000 евро – договорено и платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд