Определение № 104 от 28.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1860/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, чрез процесуален пълномощник, против решение № 86/08.04.2019 г. по в. т. д. № 68/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 82/23.11.2018 г. по т. д.№ 84/2018 г. на ОС – Търговище. С последното е признато за установено, на основание чл.124 ал.1 ГПК, вр. чл.149 и чл.151 ЗЗД и чл.439 ГПК, че БУЛГАР-РЕКЛАМА-ИНВЕСТ ООД не дължи на касатора сумата от 100 000 лв., представляваща част от вземане по изпълнителен лист, издаден на 21.07.2011 г. въз основа на влязло в сила решение № 40/11.01.2011 г. по т. д. № 704/2007 г. по описа на ОС – Варна, предмет на образуваното изп. дело № 913/2017 г. на ЧСИ с рег.№ 769 и район на действие – ОС – Търговище, обезпечено чрез учредена договорна ипотека от страна на ищцата Б. Н. А. от [населено място], поради погасено по давност право на принудително изпълнение. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, т.к. страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. Оспорва се решаващият извод на въззивния съд за погасяване на вземането по давност, като се навежда противоречие със задължителна съдебна практика /ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/ и неправилно приложение на нормата на чл.116 б.В ЗЗД. Прави се оплакване, че въззивният съд не е отчел всички предприети действия по принудителното изпълнение на вземането, които прекъсват давността. По подробно изложени съображения в посочения смисъл се моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковата претенция, предявена от ипотекарния гарант. Претендират се разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът: С оглед установените по делото факти, счита ли се за „новообразувано” изп.д.№ 432/2014 г. по описа на ЧСИ З. /като се вземе предвид, че с молби изх.№ 92-00-10-390/08.07.2014 г. и изх.№ 92-00-10-391/08.07.2014 г. АПСК е поискала изп.д.№ 132/2011 г. на СИС при РС Търговище да бъде изпратено на ЧСИ З., ведно с налагане на възбрана, опис и оценка на недвижимия имот и въз основа на така подадените молби ЧСИ З. е образувала ново изпълнително дело с № 432/2014 г./ и извършените по това изпълнително дело действия прекъсват ли давността, с оглед указанията в т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, като се твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Против касационната жалба е депозиран писмен отговор в срока по чл.287 ГПК от страна на пълномощника на Б. Н. А. с подробни доводи за липса на основания за допускане на решението до касационен контрол, евентуално – за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намери следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Формулираният, макар и неперфектно от касатора въпрос, е изцяло свързан с извършеното от въззивния съд приложение на института на погасителната давност в изпълнителното производство и задължителните указания на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, по отношение на изпълнително дело, образувано преди постановяване на тълкувателното решение. С разпореждане от 20.02.2020 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса, от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. /според което по време на изпълнителния процес давност не тече/, извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, с оглед противоречивата практика на състави на ВКС. Съдът намира, че преценката по чл.288 ГПК във връзка с поставения от касатора правен въпрос следва да бъде съобразено с произнасянето на ОСГТК по цитираното по-горе тълкувателно дело, поради което, по арг. от чл. 292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение