Определение № 79 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1090/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите/НАП/ чрез процесуалния пълномощник на ТД-Пловдив, срещу решение № 23 от 21.01.2020 г. по в.т.д. № 521/2019 г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено решение № 292 от 28.05.2019 г. по т.д. №1028/2018 г. на ОС-Пловдив, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Пасионе 2003“ЕООД ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.231 ал.3 ДОПК за прекратяване на ответното дружество, както и в частта за присъдените разноски. Касаторът се позовава на нарушения на материалния закон и необоснованост. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК, поради очевидна неправилност. От страна на ответника по КЖ не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност. При постановяване на въззивното решение, второинстанцинният съд е приел следното: Ищецът НАП е взискател по изпълнително дело № 16010005456/2001 г., което е образувано за принудително събиране на изискуеми публични задължения на В. К. И., в размер на 10409.13 лв., от които 7 317.54 лв. главница и 3091.59 лв. лихви. С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 17.03.2017 г., издадено от публичен изпълнител към ТД на НАП – [населено място], е наложен запор върху притежаваните от длъжника дялове от капитала на ответното дружество, представляващи 10 дяла, всеки един с номинална стойност от 500 лв. и с обща стойност 5000 лв., като запорът е вписан по партидата на дружеството на 23.03.2017 г. и не е заличен. С изявление по чл. 231, ал.3 от ДОПК с изх. № С180016-138-0000006 от 12.02.2018 г., изходящо от публичния изпълнител и адресирано до ответното дружество, публичният изпълнител заявил прекратяване участието на длъжника В. И. в „Пасионе 2003“ ЕООД, уведомявайки търговското дружество за последиците от непогасяване на задължението на съдружника по публичното вземане в тримесечен срок от връчване на изявлението от длъжника или от дружеството чрез изплащане на припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал. 3 от ТЗ – предявяване на иск за прекратяване на дружеството. Изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК е връчено на дружеството-адресат по електронен път на 15.02.2018 г. /чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес [електронна поща] с IP адрес 91.139.181.134. От представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че в списъка от управленската информационна система на НАП „Активна контактна информация“ на ответното ЕООД, в графа „Друг електронен адрес“ фигурира и този, на който е изпратено изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК. Този електронен е записан като действащ от 01.03.2017 г., като записването е извършено въз основа на съдържащия се в графа № 7 „За контакт“ от подадената от ответника годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО електронен адрес. Така установените факти обаче не водят до извод за редовността при връчване на изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК. Този извод следва от предвидената в чл.101 ЗДДС процедура за електронна регистрация, при която единствено заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл. 101, ал. 5 ЗДДС. В конкретния случай, последният електронен адрес, който ответното дружество е заявило и за който получило разрешение за ползване на електронни услуги, предоставени от НАП чрез персонален идентификационен код по посочената процедура, е [електронна поща]. Според съда, именно това е официалният адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28 ДОПК, на който е следвало да бъде изпратено изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК. Тъй като това не е било сторено от кредитора, съответно от публичния изпълнител, не са налице всички предвидени в чл. 231, ал. 3 и ал. 4 ДОПК предпоставки за прекратяване на ответното дружество. Искането на НАП за допускане на касационно обжалване се основава на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./, изразяваща се неправилна преценка от съда за нередовно връчване на изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК на адреса на електронната поща, на който е изпратен от страна на НАП. За да е налице обаче очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в изложението към КЖ, нито е налице, доколкото преценката за основателност на наведеното оплакване за неправилност изисква преценка на съответните доказателства за фактическите изводи на съда, както и тълкуване на правната уредба в разпоредбите на ДОПК относно електронен адрес за кореспонденция и връчване на електронно съобщение. С оглед гореизложеното не следва да се допуска касационно обжалване. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение