Определение № 18 от 20.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5413/2016 г.
ВКСII гражданско отделение20.01.2017 г.докладчик Пламен Стоев
Диспозитив
О с т а в я без разглеждане частна касационна жалба на Р. Б. М. от [населено място], действаща със съгласието на своята майка В. А. П., срещу определение № 2221/14.09.2016 г. по ч. гр. д. № 1762/2016 г. на Варненския окръжен съд. П р е к р а т я в а производството по ч. гр. д. № 5413/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, II г. о. О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок, считано от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Б. М. от [населено място], действаща със съгласието на своята майка В. А. П. срещу определение № 2221/14.09.2016 г. по ч. гр. д. № 1762/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7303 от 05.07.2016 г., постановено по гр. д. № 7165/2015 г. на Варненския районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в производството по подадена въззивна жалба вх. № 30414 от 13.06.2016 г. по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК (изм. ДВ, бр. 50/3.07.2015 г., в сила от 7.07.2015 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка. В случая ответницата обжалва определение по гражданско дело, решението по което не подлежи касационно обжалване. Предявеният отрицателен установителен иск от Б. М. М. против Р. Б. М. с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 143 СК цели установяване недължимост на вземане за издръжка. Решението по този иск не подлежи на касационно обжалване, поради което и обжалваното в настоящото производство определение също не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.