Определение № 2952 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 502/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, преди Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 186 от 21.11.2024 г. по гр.д.№ 249/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Добрички окръжен съд по гр.д.№ 912/ 2019 г. и по този начин са отхвърлени изцяло исканията на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество както следва: на основание чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 ЗОНПИ от И. А. В. на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.*, представляващ гора с площ 2,080 дка, имот № *; недвижим имот - жилищна сграда в незавършен вид със застроена площ от 99 кв.м. и РЗП от 200 кв.м. с идентификатор *.*.*, и поземлен имот с идентификатор № *.*.*, находящ се в [населено място], [улица]; плавателен съд „BAYLINER“, фабр.№ *, година на производство 1997 г.; на основание чл.151 вр. чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 ЗОНПИ от И. А. В. на сума в размер на 37 900 лв., представляваща предоставени по банков път през 2011 г. и 2012 г. заемни средства от разплащателна сметка № * в “Прокредитбанк“ АД с титуляр И. А. В.; на основание чл.142 ал.2 т.5 вр. чл.141 ЗОНПИ от К. В. Д. на лек автомобил „Фолксваген“ „Туран“,с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 07.07.2005 г., придобит на 18.04.2012 г. и е разпределена отговорността за таксите и разноските в производството. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „Допустимо ли е отъждествяване на придобитото и налично в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ЗОНПИ?“; „Следва ли липсата на имущество над 150 000 лв. да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото?“; и „Възприетият от съда подход за изключване на установения недостиг на парични средства от анализа за определяне на несъответствието съответства ли на легитимната цел на специалния закон - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него?“. Според касатора тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и твърдения за очевидна неправилност на обжалвания акт, поради направения в него извод, че „ … евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество… С оглед задължителните указания, съдържащи се в тълкувателното решение, като придобито от ответниците имущество през проверявания период следва да бъде прието само онова, което е налично в края на проверявания период, което е на обща стойност 119 393,04 лв. Следователно, не е налице „значително несъответствие“ от над 150 000 лв. по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ …“. Според касатора този извод сочи приложение на несъществуваща правна норма или приложение на съществуваща такава в нейния противоположен смисъл и грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ответните страни И. А. В. и К. В. Д. оспорват жалбата. Считат, че по поставените първи и втори въпроси обжалваното решение съответства на установената от ВКС съдебна практика, обективирана в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение №4/ 2021 г., ОСГК, решение № 619/ 23.10.2024 г. по гр.д.№ 3145/ 2023 г., IV г.о. и решение № 732/ 12.12.2024 г. по гр.д.№ 2652/ 2023г., III г.о. За третия въпрос поддържат, че съдът не се е произнесъл по него. Поддържат също, че не е налице и очевидна неправилност на съдебния акт, тъй като не са налице очевидни нарушения на материалния закон. Излагат и съображения за правилност на обжалвания акт по същество. Съдът намира подадената касационна жалба за частично недопустима. Искът за отнемане на имущество от К. В. Д. е с посочена в исковата молба цена от 4 000 лв. Въпросът за цената на този иск не е повдигнат от никоя от страните до края на първото съдебно заседание по делото и не е поставен служебно от съда. Въззивните решения по граждански дела, постановени по искове с цена под 5 000 лв, не подлежат на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Затова в частта, в която е отхвърлено искането на КОНПИ за отнемане в полза на държавата от К. В. Д. на лек автомобил „Фолксваген“ „Туран“ с рег. [рег.номер на МПС], касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество. В останалата част жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е установил, че при условията на чл.110 ЗОНПИ /въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ-Варна уведомление от ОП-Добрич за привличане на ответника И. А. В. като обвиняем по образувано досъдебно производство №78/2016 г. по описа на ОД на МВР гр.Добрич за престъпление по чл.255 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.26 ал.1 НК/ била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му. Проверката обхващала периода от 28.03.2008 г. до 28.03.2018 г., в който ответникът В. бил във фактическо съжителство с ответницата К. В. Д.. В началото на проверявания период имуществото на ответниците било на стойност 7 600,56 лв, а в края на проверявания период наличното имущество на ответниците възлизало на 119 393,04 лв. Имуществото, което подлежало на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник били неразривно свързани и не можело да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлявал „имущество“ и не следвало да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от установените доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Като придобито от ответниците имущество през проверявания период следвало да бъде прието само онова, което е налично в края на проверявания период и което било на обща стойност 119 393,04 лв. Нямало „значително несъответствие“ от над 150 000 лв. по смисъла на §1 т.3 ДР ЗОНПИ. Нетният доход по смисъла на § 1 т.8 ЗОНПИ бил превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период. Оставащите свободни средства можело да са нулева, но не и отрицателна величина. Ако нетният доход на ответниците бил минималната нулева величина, при съпоставянето му с наличното в края на проверявания период имущество на стойност 119 393,04 лв. нямало как да се формира несъответствие от над 150 000 лв, поради което исковете за отнемане били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени. Няма основание така мотивираното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, в която касационната жалба е допустима. Основателно ответникът В. възразява в отговора срещу касационната жалба, че третият въпрос е необуславящ. В мотивите на обжалваното решение не се съдържат съждения за това, дали изключването на установения недостиг на парични средства от анализа за определяне на несъответствието съответства на легитимната цел на ЗОНПИ. Исковете са отхвърлени поради липса на значително несъответствие между нетния доход на ответниците за проверявания период и имуществото им в края на този период, а на какви фактически констатации е базиран този извод в производството по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано. Първите два от поставените правни въпроси са обуславящи, като те се свеждат точно до правния извод на въззивния съд, че нетният доход не би могъл да е отрицателна величина, съответно установеният недостиг на парични средства за периода не би могъл да се счита за имущество; както и че ако такъв недостиг има, той не може да се прибавя към наличното имущество с цел получаването на сума над 150 000 лв. Формулираните във връзка с тези изводи на въззивния съд правни въпроси обаче нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, въпросът, по който може да бъде допуснат касационен контрол, би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпроса има установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Както е посочено в решение № 732/ 12.12.2024 г. по гр.д.№ 2652/ 2023 г., III г.о., ВКС, и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос, за целите на ЗОНПИ нетният доход може да е само положителна или нулева, но не и отрицателна величина. Разяснено е, че нетният доход по смисъла §1 т.8 ДР ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите /т.нар. "брутен доход"/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален "нетен доход" в отрицателен размер не съставлява "имущество" и не следва да се "прибавя" към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е "имущество" по смисъла на ЗОНПИ. Обжалваното решение е съобразено с тази практика и няма основание за допускането му до касационен контрол по обуславящите въпроси. Контролът не може да бъде допуснат и по доводите за очевидна неправилност. Тези доводи са именно във връзка с разрешението на въззивния съд, че недостигът на нетен доход не следва да се прибавя към имуществото с цел обосноваване на значително несъответствие и че нетният доход не може да е отрицателна величина. А щом това разрешение съответства на установената практика, обжалваният акт не може да се окачестви като „очевидно неправилен“. По изложените съображения Върховният касационен съд