Определение № 2198 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3744/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Асоциация за развитие на младежките инициативи“, [населено място], чрез адв. С. Г., срещу решение № 745/04.06.2023г. по в.гр.д. № 483/22г., САС, 2-ри състав, с което, като е отменено частично първоинстанционното решение, е осъдено сдружението да плати на "Център за развитие на човешките ресурси",[ЕИК], на основание чл. 55, ал.1, предл.3-то ЗЗД, сумата от 51 273 евро, с левова равностойност 100 281, 27 лева, като получена на отпаднало основание - развален договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма "Еразъм+" № 2016-1-BG01-KA102-023420 (VET – 238) от 10.10.2016 г., ведно с лихвата за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2018 г. до окончателното плащане и е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 183,46 евро - мораторна лихва върху горната главница за периода 16.12.17г. – 18.05.18г. Касаторът иска отмяна на решението в частта по главната искова претенция, като сочи и обосновава всички основания по чл.281, т.3 ГПК. В контекста на оплакването, че неправилно е прието, че „Планет Турс“ ЕООД е изпълнило мобилността по процесния проект (по програма Еразъм+ от 10.10.2016г.) въз основа на възлагане от сдружението, в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставят въпросите: 1/ „При определяне дали едно договорно правоотношение може да се квалифицира като договор по чл. 258 и сл.ЗЗД, следва ли съдът да съобрази кой субект е носител на материалната престация по договора (в случая тази на изпълнителя), както и останалите договорки в сключените договори между страните, цялостният им смисъл, както и действителната воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД?“ 2/ „Определящо ли е при преценката дали е налице изпълнен договор за изработка на определени работи, наличието на ефективно изпълнение от изпълнителя по договора?“ 3/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички възражения и доводи на страните, да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по всички защитни доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора й ?“ и 4/ “В случай, че договорът между страните, с който се договаря разходване на средства от бюджета на ЕС с предварително определен и одобрен изпълнител, предвижда, с цел предотвратяване ощетяване бюджета на ЕС, при възлагане на друг изпълнител на обществени поръчки, необходими за изпълнението на дейността, бенефициентът задължително да възлага обществена поръчка на икономически най –изгодната оферта или, по целесъобразност, на офертата с най – ниска цена, може ли да се приеме, че бюджетът на ЕС е ощетен, ако, въпреки формалното сключване на договор за възлагане на определени дейности, изпълнение по този договор и от друг изпълнител не е налице, а плащанията от бюджета на ЕС, в одобрените размери, са получени от предварително определения и одобрен изпълнител и той няма неудовлетворени вземания за възнаграждения за дейности по проекта?“ За първите три въпроса се твърди да са разрешени от съда в противоречие с цитираната практика на ВКС, съгласно която, за да се установи характера на сключения договор е необходимо да се изследват неговото съдържание и уговорките на страните, а тълкуването на отделните клаузи се прави съобразно смисъла на всяка от тях и във връзка една с друга, съобразно действителната обща воля на страните; за определяне дали действително е налице договор за изработка се изследва ролята на изпълнението; както и формираната практика по въпроса за процесуалноправните задължения на въззивния съд като съд по съществото на спора. За втори и четвърти въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, пред. 3то ГПК – очевидна неправилност, като изтъква противоречието му с приложимите норми на правото на ЕС - Регламент № 1288/2013, съответно Регламент 2021/817, които не изискват провеждане на специална процедура по избор на изпълнител, тъй като интересите на бюджета на ЕК са отнапред защитени чрез механизма на договорените единични ставки, което не позволява вариации по инициатива на координатора или бенефициента по проекта. Насрещната страна по жалбата и ищец по делото – Център за развитие на човешките ресурси, [населено място], чрез адв. Е. Г., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 7795,13 лева с ДДС. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: Въззивният съд е направил правните си изводи по предявените от "Център за развитие на човешките ресурси" срещу Сдружение „Асоциация за развитие на младежки инициативи“ искове по чл.88, вр. чл. 55, ал.1, т. 3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на 51 273 евро, с левова равностойност 100 281,27 лева, като получена на отпаднало основание - развален договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма "Еразъм+" № 2016-1-BG01-KA102-023420 (VET – 238) от 10.10.2016 г. и за заплащане на сумата от 2 183.46 евро /мораторна лихва върху горната главница за периода 16.12.17г. – 18.05.18 г./, въз основа на следната фактическа обстановка, приета за установена от доказателствата по делото: На 10.10.2016 г. страните по делото са сключили договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма "Еразъм+" № 2016-1-BG01-KA102-023420 (VET – 238), част от който са Приложение I – Общи условия и Приложение III – Финансови и договорни правила. Размерът на отпуснатата финансова подкрепа е 170 910 евро. Съгласно чл. 1.3.1. от договора безвъзмездните средства се отпускат под формата на единични суми и възстановяване на допустими разходи. В чл. 1.4. е уговорен механизмът на плащане, който е обвързан от представяне на междинни отчети и краен такъв. Всеки отчет се разглежда като искане за авансово плащане. В рамките на 30 дни след представяне на междинен отчет, съответно 60 дни след представяне на крайния отчет, „Центърът за развитие на човешките ресурси“ трябва да преведе на Координатора - „Асоциация за развитие на младежки инициативи“, посочената в отчета сума. Координаторът, от своя страна, следва да изпълни проекта, така както го е заложил в проектното си предложение, заедно с предложения и одобрен от Националната агенция чуждестранен партньор. В случая този партньор е гръцкото дружество „Мели Typс“ - Гърция. В договора за финансова подкрепа изрично е предвидено, че при необходимост от възлагане на част от дейността на трето лице се прилагат специални процедури за неговия избор, които да гарантират прозрачното и законосъобразно разходване на средствата, предоставени от Европейската комисия при избор на най-изгодна оферта. Тези изискванията са разписани в член II. 10.1 и чл. II. 11 от Приложение № 1 - Общи условия към процесния договор за финансова подкрепа. Между ответника „Асоциация за развитие на младежки инициативи“ – координатор по договора и Меликокис Димитриос ООД – Мели турс ООД, в качеството му на партньор, е сключено партньорско споразумение на 10.10.2016 г. по проект „Трансевропейско сътрудничество в туризма“ с №2016-1-BG01-KA102-023420 (VET – 238). Въз основа на това споразумение партньорът е поел организацията и реализацията на дейностите в рамките на проекта на територията на Република Гърция, като негов официален представител в Република България е „Планет турс“ ЕООД. В чл.4 от това споразумение изрично е записано, че всички финансови взаимоотношения следва да бъдат реализирани чрез официалния представител на партньора в Република България – „Планет турс“ ЕООД. В резултат на проверка на място по време на реализиране на дейностите по горепосочения проект №2016-1-BG01-KA102-023420(VET – 238) от страна на проверяващите експерти на "Център за развитие на човешките ресурси", [населено място] е съставен отчет с вх. №ПМКН-03-35/1 от 19.06.2017г. В отчета е констатирано на място, че между координатора по проекта Сдружение „Асоциация за развитие на младежки инициативи“, от една страна, и дружеството „Планет Typс“ ЕООД, от друга, е сключен договор за услуга, включващ цялостно организиране на мобилността - изхранване, настаняване, лектори, културна програма, на стойност 128 520 евро. Сключен е и втори договор със същото дружество, за предоставяне на транспортна услуга, на стойност 31 658 лв. Не се спори между страните, че първият междинен отчет по Договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа № 2016-1-BG01-KA102-023420(VET – 238) е подаден на 05.12.2016г. с писмо с вх. № KA102/VET-238/1 с искане за плащане на сумата от 51 273 евро. Преводът е нареден от ЦРЧР с платежно нареждане извлечение 194/16.12.2016г. на „Банка ДСК“ ЕАД. Относно плащанията и/или погасяванията на вземания към „Мели турс“ ООД от „Планет турс“ ЕООД, от приетата по делото експертиза се установява, че „Планет турс“ ЕООД е извършило плащания към „Мели турс“ ООД в размер на 72 625.84 лева. Вещото лице е констатирало, че в платежните нареждания не са посочени номер и дата на договор, по който са извършени плащанията. Експертът е установил още, че Сдружение „Асоциация за развитие на младежки инициативи“ е извършило авансово плащане към „Планет турс“ ЕООД на сума в размер на 117 349.80 лева по фактура №[ЕГН]/14.10.2016 г., издадена от „Планет турс“ ЕООД. От страна на Сдружение „Асоциация за развитие на младежки инициативи“ е представен втори междинен отчет с вх. № KA102/VET-238/6, който съдържа и искане за второ авансово плащане в размер на 51 273 евро, като сумата не е преведена на координатора. Започнала е проверка на изпълнението на задълженията по договора. Във връзка с направените констатации в резултат на проверката, с писмо изх. № ПМКН-03-35/6/09.08.2017г. "Център за развитие на човешките ресурси", [населено място] е задействал процедурата по спиране и прекратяване на Договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа № 2016-1-BG01-KA102- 023420. В хода на процедурата и разменената кореспонденция между страните от Сдружение „Асоциация за развитие на младежки инициативи“ е изискано представяне на доказателства за реално изплатените средства чрез „Планет Typс“ ЕООД към „Мели Typс“ Гърция. В отговор, с писмо вх. № ПМКН-03- 35/22/28.11.2017г. (л.74), бенефициентът не представя документи, а посочва, че начинът на плащане между двете дружества е предмет на вътрешна регламентация и представлява търговска тайна. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е извел като спорни пред себе си обстоятелства дали договорът между страните е прекратен; налице ли са установените в договора предпоставки за неговото прекратяване и евентуално дължимо ли е възстановяване на недължимо платената сума по първото междинно плащане.По тях въззивният съд е формирал следните правни изводи: Ответникът е сключил договор за възлагане на всички дейности по проекта, включително и транспорт, на дружество, различно от посочения в проекта партньор, без да спази изискването за избора на подизпълнител. Така пряко и категорично са нарушени клаузите на чл.II.10 и чл. II.11 от Приложение № 1 - Общи условия към сключения договор, които предвиждат, че ако за изпълнението на дейността е необходимо бенефициентите да осигурят стоки, строителни работи или услуги, те възлагат обществената поръчка на икономически най-изгодната оферта или, по целесъобразност, на офертата с най-ниска цена, а бенефициентите могат да възлагат на подизпълнители задания, които са част от дейността, като следва да са изпълнени изискванията на чл.II.10 и условията изрично упоменати в букви „а“ до „д“. Ответникът не е доказал нито, че е спазил чл. II.10.1 от договора за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа, нито че дружеството „Планет турс“ ООД, е свързано по какъвто и да е начин с партньора „Мели турс“, с оглед директното изпълнение. Уговорката в чл.4 на партньорското споразумение от 10.10.2016 г., че финансовите взаимоотношения на дейностите по договора за финансова подкрепа следва да бъдат реализирани чрез официалния представител на Партньора в Р България – „Планет турс“ ЕООД, не санира нарушението на ответника по сключването на договор за възлагане на всички дейности по проекта, включително и транспорт, с дружество, различно от посочения в проекта партньор - „Мели турс“ ООД. Следователно сключените договори между ответника и „Планет турс“ ЕООД за организиране на практическото обучение и транспорт са в противоречие с клаузите на договора за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа, съгласно които може да се сключи договор за изпълнение на част от дейността по проекта след провеждането на прозрачна и конкурентна процедура за избор на изпълнител. Така е мотивиран решаващият извод на въззивния съд, че ответникът е допуснал нарушение на договора за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа, което в същия е окачествено като основание разходите по съответната поръчка да се считат за недопустими и да не се възстановяват, съответно – да подлежат на връщане, ако вече са били платени. Въззивният съд е приел и че договорът е прекратен с оглед клаузата на чл. II.17.3.1.б.“в“ от Общите условия към договора, която предвижда, че Комисията (ищец по делото) може да прекрати договора, ако бенефициентът не изпълнява дейността съгласно Приложение II или бенефициентът не изпълнява друго свое съществено задължение, като прекратяването на това основание поражда действие на датата, посочена в официалното уведомление за прекратяване. В приложение на цитираното, с писмо изх.№ПМКН -03-35/23 от 15.12.2017 г. до бенефициента – ответник, с което ищецът е отправил нарочно уведомление за прекратяване на договора, последният е развален, считано от 15.12.2017г., поради което авансово получените по проекта суми подлежат на връщане, като получени на отпаднало правно основание. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първите три поставени от касатора въпроса обслужват тезите му, че: 1/ съгласно клаузите на партньорското споразумение на 10.10.2016 г., сключено между сдружението, като координатор по договора за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма "Еразъм+" и Меликокис Димитриос ООД – Мели турс ООД, в качеството му на партньор, от една страна, и тези на сключените договори между сдружението и дружеството „Планет Typс“ ЕООД на стойност 128 520 евро и на стойност 31 658 лв, сдружението не е възложило извършването на дейностите по проекта на „Планет Турс“ ЕООД; 2/ изпълнител на дейностите по проекта е „Мели Турс“ ООД, а „Планет Турс“ ЕООД е посредник за уреждане на финансовите взаимоотношения между сдружението и „Мели Турс“ ООД; 3/ единствено „Мели Турс“ ООД е изпълнител по договора и възнаграждението е предназначено за и получено от него. Всяка една от посочените тези е обсъдена от въззивния съд през призмата на съвкупната преценка на относимите към нея доказателствата по делото. За да ги намери неоснователни, въззивният съд е изследвал както съдържанието на самите договори, така и събраните доказателства за взаимоотношенията между „Планет Турс“ ЕООД и „Мели Турс“ ООД, от една страна, и между асоциацията и двете дружества, от друга, които не позволяват извод нито, че „Планет Турс“ ЕООД е „официален представител“ или „финансов посредник“ на „Мели Турс“ ООД за Р България, нито, че „Мели Турс“ ООД е получил възнаграждение за изпълнението на дейностите по проекта. Или решаващият извод на въззивния съд, че касаторът е възложил с договор извършването на дейностите по проекта на „Планет Турс“ ЕООД, което е отделен и различен правен субект от партньора „Мели Турс“ ООД, е направен при съобразяване с константната практика на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД и в приложение на тази относно задължението на въззивния съд в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. Следва да се отбележи, че мотивите на въззивния съд касаят договореното възлагане на дейностите по програмата на друг изпълнител, а не фактическото изпълнение на тези дейности. В тази връзка сочените от касатора като необсъдени декларации за участие в дейностите по мобилността, подписани от представител на „Мели Турс“ ООД, се явяват неотносими доказателства. Несъгласието на касатора с така формирания решаващ извод на въззивната инстанция съставлява довод за неправилност на въззивното решение, относим към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл. 288 ГПК. Последният, четвърти въпрос не е правен, а фактически, поради което по отношение на него липсва общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Съгласно установената практика, основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Изтъкнатият от касатора порок на обжалваното решение изисква такъв анализ ( дали Регламент (ЕС) № 1288/2013, съответно Регламент (ЕС) 2021/817 съдържат императивна забрана страните по договорите да уговорят по –висока защита на интересите на бюджета на ЕК) и е установим при проверка основателността на касационната жалба, а не по реда на чл. 288 ГПК. В заключение, касационното обжалване не следва да бъде допускано. На ищеца се следват сторените за настоящото производство разноски, които са в размер на 7795,13 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд