Определение № 2039 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2427/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С., ЕГН: [ЕГН] срещу въззивно решение № 205 от 25.07.2025 г. по в.гр.д. № 368/2025 г. на Габровски окръжен съд, състав II, с което след отмяна на първоинстанционно решение № 134/27.03.2025 г. по гр.д. № 612/2024 г. на Габровски районен съд частта му, с която ЗК „Лев инс“ АД, [населено място] е осъдено, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, да заплати на касатора сумата от 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за новонастъпили от ексцес неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 19.05.2022 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, вместо това същият иск е отхвърлен, със законните последици по отношение на разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е заключил, че установените факти по делото не дават основание да се приеме, че в случая е налице ексцес или че са настъпили допълнителни вреди, които не са били отчетени и взети предвид при присъждане на обезщетение по гр. дело № 425/2022 г. на Габровски окръжен съд. Изтъква се, че въззивният съд, в противоречие с разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, не е обсъдил в пълнота и в тяхната съвкупност събраните относими и релевирани своевременно доказателства, не е съобразил в пълна степен установените по делото обстоятелства, релевантни към здравословното състояние на касатора и причинно-следствената връзка между влошаване /негативна промяна/, която се явява следствие на процесното ПТП, настъпило на 19.05.2022 г. Оспорва се изводът на въззивния съд, че при присъждане на първоначалното обезщетение, необходимостта от отстраняване на плаката е била ясна и като последица е била предполагана, като неподкрепен с доказателства по делото. Твърди се, че при положение, че към момента на постановяване на решението по първоначалното дело не е било сигурно, дали следва да бъде отстранена металната плака, то няма как да бъде прието, че тези последващи нови неимуществени вреди са били взети предвид в предходното производство и са формирали размера на присъденото обезщетение. Подчертава се, че претендираното в настоящото производство обезщетение е за вреди, които са настъпили в резултат от усложнения, които не са били взети предвид при определяне на размера на първоначалното обезщетение с решение № 93 от 22.05.2023 г. по гр.д. № 425/2023 г. на Габровски окръжен съд. Заключава се, че посоченото усложнение - предприетото отстраняване на металните импланти и претърпените от касатора болки и страдания от оперативната интервенция, не са могли да бъдат предвидени и отчетени при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като са възникнали по-късно. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което ЗК „Лев инс“ АД да бъде осъдено да заплати на касатора сумата в размер на 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2023 г. - датата на предявяване на допълнителната доброволна претенция пред застрахователя, до окончателното заплащане на обезщетението. Претендира се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК. Поставят се въпросите: 1/ „При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на телесни увреждания, решаващият делото съдебен състав следва ли да вземе предвид и бъдещи усложнения в здравословното състояние на ищеца, свързани с телесните увреждания, за които се претендира обезщетение?“ 2/ „В случаите, в които съдът определя обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на телесни увреждания, както и последващи усложнения (ексцес) на същите, следва ли изрично, в мотивите на решението си, съдът да посочи, че присъденото обезщетение обхваща и бъдещи усложнения на здравословното състояние на ищеца (ексцес)?“ 3/ „При разглеждане на дело за неимуществени вреди от ексцес на телесни увреждания има ли правомощия разглеждащият делото съдебен състав да се произнася по размера на обезщетението, присъдено по първоначално воденото дело?“ По поставените въпроси се твърди противоречие с т. 10 от Постановление № 4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като допълнително основание за допускане на касационното обжалване се сочи и нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация - ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК:[ЕИК] в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски за трите съдебни инстанции. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалвания съдебен акт, Габровски окръжен съд е приел, че предмет на въззивната жалба, с която е сезиран, е решението на първата инстанция в частта, с която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., присъдени на ищеца, като в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 15 000 лв., както и за имуществените вреди, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Въззивният съд е отбелязал, че пред Габровски районен съд е предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение на нови вреди, за които се твърди, че не са покрити от присъденото на пострадалия обезщетение и са произтекли от същата травма - множество счупвания на дясната подбедрица - закрито. Съдът е подчертал, че в исковата молба се излага, че обезщетението, присъдено по гр.д. № 424/22 г. на Габровски окръжен съд, обхваща претърпените вреди за периода от настъпване на процесното ПТП до завеждане на делото и постановяване на решението, но търпените след това вреди не са обхванати от него. Според въззивния съд нито в исковата молба се твърди, нито от заключението на вещото лице се установява, че е налице ново увреждане в здравословното състояние на ищеца - настоящ касатор, а напротив - налице е пълно възстановяване на двигателната активност на пострадалия, пълно възстановяване от травмата, за да се пристъпи към отстраняването на плаката, поставена при извършената операция за фиксиране на счупената подбедрица. Предвид изложеното, въззивният съд е заключил, че неправилно първата инстанция е приела, че е налице влошаване в здравословното състояние на ищеца /негативна промяна/, която се явява следствие от процесното ПТП. Според Габровски окръжен съд ищецът/настоящ касатор/ се е позовал на право на обезщетение за вреди, настъпили при етап на лечението/възстановяването му, като предмет на претенцията му за обезщетение в настоящото производство, според твърденията в исковата молба, са претърпени неимуществени вреди след постановяване на решението по гр.д. № 425/2022 г. на Габровски окръжен съд, с което те вече са били обезщетени. Въззивният съд е подчертал, че уважаването на иска така, както е предявен, с твърдения за ексцес и допълнително лечение /оперативно - за изваждане на металната плака/, предполага доказването не само на правопораждащите факти относно деликта и настъпилата вреда, които в случая са безспорно установени, но и обстоятелството, че твърдените вреди стоят извън предмета на гр.д. № 425/2022 г. на Габровски окръжен съд. Въззивният съд е отчел, че с оглед на служебно приложеното решение № 93 от 22.05.2023 г. по гр.д. № 425/2022 г. на Габровски окръжен съд, влязло в сила на 20.06.2023 г., на пострадалия при ПТП на 19.05.2022 г. Н. С. С. е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2022 г. до окончателно й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 475,43 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2022 г. до окончателното й изплащане. Според въззивния съд претенцията на пострадалия за претърпените от него вреди не е била ограничена за определен период или до определен краен срок, поради което е приел, че съдебния състав по гр.д. № 425/2022 г. на Габровски окръжен съд е присъдил обезщетение за всички претърпени от уврежданията вреди, включително и бъдещите такива, чието настъпване с оглед на обичайното развитие на нещата и последиците от увреждането може да бъде предвидено със сигурност. Въззивният съд е заключил, че обезщетението за неимуществени вреди по гр.д. № 425/2022 г. на ОС - Габрово е било определено от съдебния състав по справедливост за следните травматични увреждания: множество счупвания на дясната подбедрица – закрито, мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание. Счупването на дясната подбедрица е лекувано оперативно - фиксация с метална плака с винтове на големия пищял на дясната подбедрица. Въззивният съд се е позовал на съдебното решение по гр.д.№ 425/2022 г. на ОС - Габрово, в което е посочено, че към момента на постановяването му пострадалият движи десният си долен крайник в колянната и глезенната става в пълен обем, без болка, съгласно заключението на вещото лице. Посочено е и изрично отразеното в съдебния акт по гр.д. № 425/2022 г. на ОС - Габрово, с който се определя размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, че от обясненията на вещото лице д-р Р. и показанията на свидетелите: „към този момент - една година след произшествието, вече е възможно, а според лекарските препоръки и желателно, отстраняването на плаката, поставена при извършената операция за фиксиране на счупената подбедрица, както и, че „пострадалият изпитва болки при промяна на времето и по-голямо натоварване на крака“. С оглед на това въззивният съд е приел, че при присъждането на първоначалното обезщетение необходимостта от отстраняване на плаката е била ясна и като последица е била предполагана със сигурност. Според съда това обстоятелство е могло да бъде взето предвид при определяне на размера на обезщетението, което и е било направено, видно от мотивите на посоченото съдебно решение по гр.д. № 425/2022 г. на ОС - Габрово, включително и относно изпитваните болки при промяна във времето и натоварване на десният крак. Така мотивиран въззивният съд е достигнал до извода, че с присъденото по това решение обезщетение за вреди, претендираните в настоящето производство неимуществени вреди, вече са били обезщетени, поради което и не може да бъде присъждано ново обезщетение за тях. В настоящото производство съдът е приел за установено, че е налице пълно възстановяване на двигателната активност на ищеца, а както е посочено и от първоинстанционния съд - отстраняването на металната плака и винтове не е предизвикало нови увреждания или усложнения, като същото представлява част от лечебния процес. С оглед на това въззивният съд е заключил, че в случая не е налице ексцес, съгласно даденото задължително тълкуване на закона с ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 10, тъй като не са налице нови вреди или влошаване състоянието на пострадалия, нито непредвидими обстоятелства, които са настъпили впоследствие и не са били взети предвид при определяне на първоначалното обезщетение. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната съдебна инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно - разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая поставените от касатора въпроси не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разтълкуван по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. Въпросите са общи, до голяма степен хипотетични и не разкриват конкретна връзка с обективираните в мотивите на въззивното решение, решаващи за изхода на делото във въззивната инстанция, изводи на въззивния съд. В допълнение следва да се посочи, че видно от частично възпроизведените и в настоящите мотиви, такива на въззивния съд към решението му, дейността на съда в случая е не в противоречие, а в съответствие с цитираната от касатора и приложима, задължителна практика на Пленума на ВС, поради което по делото не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а това по т. 3 на същия законов текст, не е обосновано с конкретни твърдения измежду посочените по задължителен за съдилищата начин в т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение