Определение № 59 от 22.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7414/2014 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Г. Д. Г., Д. Г. Г., М. Д. А., А. Г. А., Е. Д. Г. и [фирма], С., представлявано от Г. Д. Г., всички чрез адв. В. В., срещу въззивно определение № 705/29.11.2013 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 629/2013 г. Излагат се доводи за неправилност. Насрещната страна [фирма], [населено място], представлявано от Е. М. В. и М. Т. П., чрез юрисконсулт Н. Л. К. е отговорило, че частната жалба е недопустима, евентуално – неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Частната касационна жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК; приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но е срещу акт, изключен от касационен контрол, съгласно приетото в т. 8 на Тълкувателно решение № 8/18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС. С обжалваното въззивно определение окръжният съд е потвърдил определение на Сливенския районен съд, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу жалбоподателите. Съгласно задължителните указания по цитирания по-горе тълкувателен акт, въззивното определение е от вида на тези, които са окончателни и не могат да се обжалват пред Върховен касационен съд. При тези съображения, частната касационна жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. Жалбоподателите следва общо да заплатят на ответника по частната жалба съдебноделоводни разноски за инстанцията - юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение,