Определение № 4387 от 29.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение29.09.2025 г.докладчик Джулиана Петкова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение №2589/22.05.2025г. по гр.д.№4530/24г. на състав на ВКС, ІV ГО. ОСЪЖДА „Колев и Колев“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] да заплати на И. К. И. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], вх..., ет..., ап... сумата от 750 лева – разноски за настоящото производство Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Колев и Колев“ АД, чрез изп. директор Д. К., срещу определение №2589/22.05.2025г. по гр.д.№4530/24г. на състав на ВКС, ІV ГО, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, касационна жалба на дружеството срещу въззивно решение № 3409/24г. по гр.д.І№ 12861/23 по описа на СГС, ІІ В ВС. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, заявявайки несъгласието си с приетото, че инстанционният контрол по спора между страните е изчерпан. Насрещната страна – И. К., чрез адв. М. Д., оспорва жалбата и претендира присъждане на сторените разноски. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Няма спор, че правният спор между страните има правната си квалификация в чл. 74, ал.1 КТ - иск за обявяване недействителност на трудов договор от 01.02.2001г. За правната квалификация е без значение изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че договорът е сключен в хипотеза на договаряне сам със себе си. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (ЗИД на ГПК - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. Процесният спор е трудов по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, но не попада в предметния обхват на предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК изключения. Отделно, искът по чл. 74, ал.1 КТ е неоценяем, поради което цената на иска в случая не е определяща, противно на оплакването на жалбоподателя. Предвид изложеното, касационният контрол срещу въззивното решение е недопустим и отказът да бъде разгледана касационната жалба следва да бъде потвърден. На насрещната страна по частната жалба се следват разноските в настоящото производство, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС
Цитирани разпоредби
5- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
- чл. 357, ал. 1 КТ
- чл. 74, ал. 1 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1