Определение № 2155 от 09.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 828/2025 г.
ВКСI търговско отделение09.07.2025 г.докладчик Елеонора Чаначева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4138 от 21.07.2023 г. по т.д. №2266/2022 на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ М Лизинг“ЕАД, [населено място] против решение №4138 от 21.07.2023 г. по т.д. №2266/2022 на Софийски градски съд. Ответникът по касация – Д. М. С., чрез пълномощника си – адв. И. С. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, с оглед така заявеното изложение на противната страна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. И. В. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочил, че решението било постановено в противоречие с тълкувателните решения на ВКС и по конкретно е сочено ТР ОСГТК № 1 /13г., тъй като „ въззивният съд не се е произнесъл по жалбата на „М.Лизинг“ ЕАД“. Възпроизведена е кратка част от мотивите на т.1 на същото тълкувателно решение, изброяваща пороците на съдебния акт и това, че при неправилност на решението служебният съдебен контрол е отречен, за разлика от проверката за недопустимост и нищожност на решението. Касаторът е възпроизвеждал части от решения на ВКС, които не са свързани с конкретния акт, като общо е отбелязано, че липсата на произнасяне по въззивната жалба или части от нея противоречала на практиката на ВКС. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.2 ГПК като е сочено, че съдът е произнесъл недопустимо решение. Лаконично това твърдение е защитено с краткото твърдение че в диспозитива на съдебния акт, съдът не се бил произнесъл по жалбата на касатора, която не бил разгледал. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. Общото основание се формулира и въвежда задължително от касатора, който го обосновава в една от хипотезите на посочените допълнителни критерии в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съдът, съобразно цитираната задължителна практика, няма задължението да формулира правен въпрос вместо страната по спора, нито да обосновава допълнителен критерий, тъй като изричният регламент на чл.284,ал.3, т.1 ГПК изисква процесуални действия от касатора, а не въвежда служебни задължения за съда. Така страната по основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е поставила правен въпрос, а липсата на общо основание е достатъчна за да не бъде допуснато касационно обжалване по така поддържаното основание. Извън това и цитираната / като части от мотиви / практика на ВКС, не обосновава каквото и да е противоречие с правен извод на съда, поради което и същата е неотносима към соченото основание. Нещо повече, самият касатор не сочи такова противоречие, като единственото лаконично оплакване е, че съставът не му е разгледал въззивната жалба, което оплакване е неотносимо към основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Лаконично въведеното твърдение, че постановеното решение било недопустимо също е обвързано с твърдението, че в диспозитива липсва произнасяне на въззивната жалба на страната. Извън това, че това оплакване няма общо с поддържаната недопустимост на съдебният акт, а предполага инициирано от страната производство по чл.250 ГПК, то и касаторът не е отчел, че съдът е произнесъл решение по негово искане по чл.250 ГПК, а именно решение №5256 от 20.09.24г., което не е обжалвано с настоящата касационна жалба и което допълва по реда на чл.250 ГПК произнасянето по въззивната жалба на страната, която не сочи неудовлетвореност от него. При така депозираното изложение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение