Определение № 2733 от 04.06.2024 г. на ВКС по д. № 300/2024 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Бюджетна дейност „Спортни имоти“, Благоевград срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №739/23 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от С. П. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „Охрана“ извършено със заповед от 9.01.23 г., на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона и разрешени в противоречие с практиката на ВКС и практиката на съдилищата правните въпроси относно момента, към който се преценява законността на уволнението; относно предпоставките и обхвата на закрилата по чл.333, ал.3 и ал. 4 КТ и прилагат ли се едновременно, ползва ли се лицето от закрилата по чл.333, ал.4 КТ при съкращаване на щата, ако е отказало преназначаване на предложена му друга длъжност; задължително ли е разрешение на Инспекцията по труда/ИТ/ за прекратяване на тр. правоотношение/ поради съкращаване на щата/ с трудоустроен работник при наличие на ЕР на ТЕЛК, в което се посочва, че заболяването му не е от тези по Наредба №5/87 г. и налице ли е предварителна закрила при уволнение на посоченото основание. Поставя и процесуалния въпрос: налице ли е ограничаване на правата на страна, ако процесуалният й представител представи удостоверение за ползване на платен годишен отпуск и подаде молба за отлагане на делото на това основание, но същата не бъде уважена от съда и бъде даден ход на делото в единственото пред въззивния съд открито съдебно заседание? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че уредената в чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ предварителна закрила е за работник или служител, който е трудоустроен. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред от органа по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е дали работникът заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, поради което предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. Право на работодателя е да прекрати трудовия договор на трудоустроен работник в неговото предприятие като отправи писмено предизвестие при съкращаване на щата, но това основание за уволнение се прилага само след предварително разрешение на съответния орган за всеки отделен случай. Когато не е дадено предварително разрешение на Инспекцията по труда за уволнението на трудоустроен работник към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е нарушил чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, което е основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. В случая последното трудоустрояване на ищеца е с ЕР № 2420/24.11.2022 г., със срок до 01.11.2025 г., поради което към момента на извършване на уволнението - 09.01.2023 г., работникът се е ползвал с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Не е дадено предварително разрешение на инспекцията по труда, становището на ТЕЛК е за нецелесъобразност на уволнението от гледна точка на адаптация на организма на работника към евентуална промяна на условията на труд, с оглед на което уволнението му е незаконосъобразно. При тези решаващи изводи на въззивния съд за незаконност на уволнението относими към спора са само въпросите, свързани с предварителната закрила по чл.333, ал.1,т.2 КТ. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че всяка от уредените в чл.333, ал.1 КТ хипотези на закрила е отделна и се прилага самостоятелно / р. по гр.д.№1243/12 г. на трето г.о. на ВКС/. В случая е установено, че ищецът е трудоустроен – определена му е с ЕР на ТЕЛК от 24.11.22 г. за срок от 3 години 78% трайно намалена трудоспособност и са дадени предписания за облекчени условия на труд. С писмо от 2.12.22 г., в отговор на отправеното от работодателя искане от 29.11.22 г., ИТ е отказала да даде разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл.328, ал.1,т.2 КТ. Затова извършеното без разрешението по чл.328, ал.1,т.2 КТ уволнение поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, като се приема трайно в практиката на ВКС и съдилищата –р. по гр.д. №30/09 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1545/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №3186/16 г. на трето г.о. на ВКС и др.. Без значение е, че работникът не боледува от болест по Наредба №5/87 г. и не се ползва от закрилата по чл.333, ал.1,т.3 КТ, която е друга, отделна и самостоятелна хипотеза на закрила. Без значение е и въпросът за момента, в който се прекратява тр. договор в случая – разрешение на уволнение от ИТ не е дадено и към двата посочени от касатора момента: на връчване на предизвестието на 8.12.22 г. и на прекратяване на тр. правоотношение след изтичане на срока му с нарочна заповед от 9.01.23 г. Затова не са налице основания за допускане на обжалването по поставените материалноправни въпроси във връзка с решаващите изводи на ОС за неспазена закрила по чл.333, ал.1,т.2 КТ при уволнението на ищеца поради съкращаване на щата. Не са налице основания за допускане на обжалването и по процесуалния въпрос: В практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №4304/19 г., на трето г.о., е разяснено, че съдът отлага делото, когато страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Имат се предвид внезапни и непреодолими обстоятелства, които се случват неочаквано и непредвидимо обективно (като природно бедствие) или субективно, засягащи самата страна (като внезапно заболяване). Изложените в случая твърдения от касатора за такова препятствие, изразяващо се в разрешен платен отпуск на юрисконсулта, не обосновават предпоставка за отлагане на делото по чл.142, ал.2 ГПК, а и въззивният съд е отчел евентуално изразеното/ ако делото не бъда отложено/ от процесуалния представител на ответника по иска в писмена молба становище по съществото на спора. Поставените от касатора значими за спора правни въпроси са разрешени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. Затова не се установява осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, обосновано от касатора с твърдяното противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС и по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – обосновано с противоречива и/или остаряла практика на съдилищата по въпроса / ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а на ответника по жалба следва да се присъдят свовременно поисканите с отговора на жалбата разноски за адв. възнаграждение в размер на 1200 лв., чието заплащане изцяло и в брой е удостоверено в приложение договор за правна помощ. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.