Определение № 70 от 09.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4991/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Д. в лично качество и като майка и законен представител на малолетния Е. С. Д., М. К. Т. в лично качество и като майка и законен представител на малолетната Й. И. Г. против определение № 3112/30.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 2565/2025 г. от V-ти състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът оспорва частната касационна жалба с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на районен съд, с което след прекратяване на производството по делото поради направен отказ от исковете, в полза на ответника по делото са присъдени направените по делото съдебни разноски, изразяващи се в заплатено от страната адвокатско възнаграждение общо в размер на 2200 лева. Съдът е приел, че всички разноски, свързани с ползването на адвокатска помощ се дължат на ответника при прекратяване на делото, като достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаването на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството. Прието е, че тези условия също са налице в случая. Правата на ответника,гарантирани с чл.56 от Конституцията,своевременно да ангажира адвокат и да предприеме чрез него процесуални действия в своя защита, както и да бъде овъзмезден за направените във връзка с това разноски за адвокатско възнаграждение, включително при прекратяване на делото, не могат да му бъдат отречени. Съдът е посочил, че списъкът по чл.80 от ГПК има значение в производството по чл.248 от ГПК само в случай, че не са присъдени разноски, защото тогава страната, която не е представила списък,губи правата си по чл.248 от ГПК, като съдът е приел, че настоящият случай не е такъв. По отношение на направеното с частната жалба при условията на евентуалност искане за намаляване размерите на присъдените адвокатски възнаграждения поради прекомерност, съдът е счел същото за несвоемременно, тъй като това възражение се прави за първи път с частната жалба. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се въпрос, „когато по делото са събрани разноречиви доказателства, длъжен ли е съдът мотивирано да каже защо и на кои вярва, кои възприема и кои не“. Обосновката на въпроса е в насока, че след като по делото не е представен списък с разноските по чл.80 ГПК до момента на представяне на молба за отказ от иска, съдът не следва да присъжда разноски на ответника по делото, като касатора твърди, че не е налице валидно процесуално основание за това. Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Това е възприето с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и определението на въззивния съд е съобразено с него. Непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК препятства искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските за страната, която претендира същите, но не е предпоставка за присъждане на разноски в случаите, в които искането е направено своевременно и са представени доказателства за извършването им. Други въпроси, свързани с предмета на спора не сочат от касаторите, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Разноски в производството по определяне на разноски не се дължат. Водим от горното, състав на ВКС