Определение № 478 от 21.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 449/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на П. И. К. срещу тази част на Определение № 522 от 25.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 236/2011 год. на Софийски апелативен съд с която е отменено постановеното по реда на чл.390 ГПК Определение от 17.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 365/2010 год. на Софийски районен съд с което е била допусната обезпечителна мярка по бъдещ иск срещу [фирма]. Като е счел, че молбата на К. за налагане на обезпечителна мярка е неоснователна, съставът на САС я е оставил без уважение. Настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба е недопустима. Определението по чл.390 ГПК подлежи на въззивен, но не и на касационен контрол. Касае се за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Контролът по отношение на тези определения е двуинстанционен, както е приел ВКС с ТР № 1 от 21.07.2010 год. на ОСГТК. С произнасянето на САС, двуинстанционния контрол на определението е изчерпан. Обстоятелството, че в диспозитива на определението въззивният съд е посочил, че то е обжалваемо, а ответникът [фирма] е изразил становище по неговата основателност и приложимостта на чл.273 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК по отношение на него е без значение, доколкото за допустимостта съдът следи служебно. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.