Определение № 429 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 23.10.2020г. по гр.д.№162/20г. на АС В.Търново, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.49, вр.л.45 ЗЗД. Жалбоподателят Д. К. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени въззивното решение. Ответникът - ОС Габрово, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.,, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Д. К. [населено място], искове с правно основание чл. чл. 49 от Закона за за дълженията и договорите, с които се претендира присъждане на сумите: 2 000 лева –имотна загуба в размер на предявената част от вземанията по в.гр.д. No 361/2015 година на Окръжен съд Габрово; 45 000 евро – пропусната полза, изразена в изгубена възможност да реализира иск за цялата стойност на вземането си, по негови твърдения възлизащо общо на 46 000 евро, като неоснователни и недоказан Производството по гражданско дело No 814/2018 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е било образувано по искова молба от Д. К. за присъждане на обезщетение за претърпяна загуба и пропуснати ползи, твърдени да са причинени от съдиите при Окръжен съд Габрово, отстранили се от разглеждане на спора по въззивно гражданско дело No361/2015 година по описа на съда. Ищецът- жалбоподател в настоящето производство, е поддържал, че съдиите от Окръжен съд Габрово без основание и съобразявайки се с клеветнически обстоятелства, изнесени от насрещната страна, се отстранили от разглеждане на спор по в.гр.д. No 361/2015 година по описа на съда и от този акт същият търпял вреди – „пряка загуба на средства“ в размерна 2 000 лева – цената на предявения от него частичен иск, по повод на който е образувано в.гр.д. No 361/2015 годинана Окръжен съд Габрово; пропуснати ползи – левовата равностойност на 45 000 евро – невъзможността на да реализира претенция за цялата сума, които са пряка и непосредствена последица от поведението на съдиите от състава на Окръжен съд Габрово. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, е изложил съображения за това, че гражданската отговорност на възложителя на работата по чл. 49 Закона за задълженията и договорите предпоставя виновно причиняване на вредите от лицето, на което е възложена работата, като се е позовал на трайно установената практика, включително и в Постановление No 7 от 30.12.1959 година и Постановление No 7 от 29.12.1958 година та Пленума на Върховен съд, както и че фактическият състав на отговорността по чл. 49 Закона за задълженията и договорите включва кумулативното наличие на следните елементи – причинени от виновнии противоправни действия (бездействия) вреди (имуществени и неимуществени) от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са впричинно-следствена връзка с противоправното действие (бездействие) на лицата, на които е възложена работата. Съдът е приел, че постановените от съдиите от състава на Окръжен съд Габрово актове за отстраняването им от разглеждането на в.гр.д. No 361/2015 година по описа на съда не са противоправни. Като допълнителен аргумент съдът е приел, че по делото не е установено ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са в причинна връзка с постановените от съдиите при Окръжен съд Габрово актове за отстраняването им от разглеждане на в.гр.д. No 361/2015 година по описана съда. Констатирано е, че след отстраняването на съдиите от състава на Окръжен съд Габрово от разглеждането на в.гр.д. No 361/2015 година по описа на съда на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено за разглеждане в Окръжен съд Русе и с Решение No 452/22.11.2016 година по в.гр.д. No 676/2016 годинана Окръжен съд Русе е потвърдено Решение No 85/14.08.2015 година по гр.д. No 266/2014година на Районен съд Дряново, с което е отхвърлен предявен от Д. К. против А. А. Х. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение второ от Закона за задълженията и договорите за за плащанена сумата 2 000 лева – частично от 46 000 евро, дадена за незакупени строителни машини като неоснователен и недоказан. Съдът е приел, че неизгодният за Д. К. изход на спора не е основание за претендиране на имуществени вреди. При така установените обстоятелства съдът е приел, че не са налице при условията на кумулативност предпоставките на чл. 49 ЗЗД и е отхвърлил предявените искове. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: допустимо ли е да се прави отвод на целокупен окръжен съд и дали следва да са налице правни основания за това. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. Същият е разрешен от съда в съответствие с практиката на ВКС, застъпена и в решение от 16.11.2011г. по гр.д.№1590/2010г.,ІV г.о. на ВКС и решение № 120/13.04.2011 г. по гр. д. № 1333/2010 г. на ВКС, III г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В същата се приема, че съгласно разпоредбата на чл.22, т.6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, а съгласно чл.22, ал.2 ГПК в този случай, когато не приеме отвода, съдът е длъжен да обяви обстоятелствата. Посочва се също така, че в случай, че съдебният състав не приеме направения отвод, но не изпълни изискването на закона в този случай да се произнесе по искането за отвод на съдебния състав не е налице порок на съдебното решение - основание за касационното му обжалване, поради допуснато съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, тъй като допуснатото процесуално нарушение не е относимо към правилността на постановеното от съдебния състав решение. В съответствие именно с тази практика въззивният съд е приел, че отводът на съдиите от ОС Габрово от разглеждане дело на Д. К. не е виновно и противоправно действие, от което за него да се последвали вреди, поради което е отхвърлил исковете му с правно основание чл.49 ЗЗД. Така установената практика не е неправилна за да е необходимо да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за нейното коригиране. Преценката на доказателствата въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът