Определение № 5618 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4444/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. К. С., чрез адв. Г. И. от БАК, срещу определение № 582/23.06.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 848/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, в частта, в която е потвърдено определение № 262918/10.05.2021 г. по гр.д. № 8717/2015 г. на Бургаски районен съд, в частта му за прекратяване на производството по иск за оспорване истинността на документ на основание чл. 124, ал. 4 ГПК. Поради настъпила смърт на жалбоподателката, на осн. чл.227 ГПК същата е заместена от правоприемника й Ж. М. С. /конституиран с определение № 409/25.11.2021 г. по ч.гр.д. № 442/2021 г. на БАС/. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение в обжалваната му част, иска се отмяна му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК се сочи наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя се следния правен въпрос: „Недопустим ли е иск за установяване на истинността на документ по чл.124 ал.4 ГПК в отделен процес, извън висящия спор, по който документът е бил представен, когато този иск е предявен в преклузивния срок за оспорване на документа по делото, по което документът е бил представен, доколкото основанията за оспорването истинността на документа в двата случая съвпадат?“, за който се поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 229/24.04.2019 г. по гр. д. № 246/2018 г. на III г. о. на ВКС. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съдът е приел, че оспорването на истинността на представен като доказателство по делото документ по реда на чл. 193 ГПК съставлява предявяване на инцидентен установителен иск за факт, поради което оспорването е недопустимо, ако процесуалната възможност за това е преклудирана. В случая искът за оспорване на истинността на протокол от 23.08.2011 г., изготвен от служители на „ВиК” ЕАД, по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, бил предявен преди оспорването на същия по реда на чл. 193 ГПК в производството по гр.д. № 2842/2013 г. на Бургаски районен съд, но след като това оспорване било направено и в това производство, изследването на истинността на документа и произнасянето по иска следвало да стане в производството гр.д. № 2842/2013 г., в което документът бил представен. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По поставения въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, трето г. о., намира следното: Формулираният от жалбоподателя в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпрос е обуславящ изводите на въззивния съд, но по отношение на същия не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На въпроса е даден отговор в определение № 778/03.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5924/2015 г. на ВКС. Прието е, че по аргумент от ТР № 5/18.10.2012 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ВКС, ОСГТК, искът за оспорване на истинността на документ по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК е допустим, ако е предявен преди да е преклудирана възможността за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК в производството по друго дело с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение. По въпроса за необходимостта оспорването на документа да бъде разгледано в производството по иска с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение и е представен там е посочено, че когато искът за оспорване на истинността на документ по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК е допустим, производството по него не подлежи на прекратяване. Според приетото от ВКС, обаче допустимостта на този иск се обуславя не само от наличието или отсъствието на преклузия. За да бъде разгледан искът по чл. 124, ал. 4 ГПК, е необходимо документът да бъде представен по делото. Ако той е представен по друго дело, в което се разглежда иск с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение, оспорването следва да бъде разгледано и разрешено там. По иск с предмет правоотношение можело да бъдат представени много документи и производството по него не следвало да бъде спирано за изчакване на решенията по всички отделни искове за оспорване на истинността на всеки отделен документ. Значение има и правният интерес на страната да оспори по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК истинността на документ, с който тя не разполага и не може да представи, доколкото преди да се вземе становището на ответника е неизвестно съществува ли документът и желае ли той да се ползва от него, като го представи или изиска от трето лице. Прието е, че разглеждането на иска за оспорване на истинността на документ по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК в отделно производство има смисъл, само ако страната, която разполага с документа желае да провери неговата истинност преди да го ползва като доказателство, както и ако документът има доказателствено значение за повече различни права на страната, които може да са предмет на повече отделни искови производства. По същество в случая въззивният съд е приел, че производството по иска по чл. 124, ал. 4 ГПК подлежи на прекратяване, тъй като документът е представен по друго дело, в което се разглежда иск с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение и оспорването следва да бъде разгледано и разрешено именно в това производство. Въззивното определение в обжалваната му част не е постановено в отклонение, а е в съответствие с цитираната съдебна практика, като въззивният съд е съобразил горепосочените правни разрешения. С оглед изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение